Българинът Димитров е един от най-неочакваните резултати на тайния проект на ЦРУ “Артишок”.
Операцията за своеобразен контрол на ума, която проучва различни методи за разпит, възниква на 20 август 1951 г. от по-ранен проект на ЦРУ Bluebird (Синя птица - бел. авт.), а през 1953 г. започва да се нарича МКУЛТРА.
Проектът, ръководен от офиса за научни изследвания, изучава хипнозата, принудителното пристрастяване към морфин и последващото принудително оттегляне, както и използването на химикали и други начини за създаване на амнезия и други уязвими състояния.
За изненада, а вероятно и за ужас на самите експериментатори обаче, от враг на агенцията Димитров се превръща в самозван генерал, когото се чудят как да вкарат в правия път.
За прилагането на операция “Артишок” към българина разказва бившият служител на ЦРУ Морс Алън. Ето какво пише той в меморандум след среща с друг служител на ЦРУ по т. нар. “Случай Кели”. “Кели, чието истинско име е Димитров, е 29-годишен българин и водач на малка политическа партия в Гърция и работи за българската независимост”, му казал служителят. Той описал Димитров като “млад, амбициозен, ярък, но типичен балкански политик”.
После разкрил, че месеци по-рано ЦРУ научило, че Димитров се готви да стане двоен агент на френското разузнаване, затова му пробутали информацията, че срещу него се готви убийство и за да го запазят, трябва да го пратят в гръцки арест.
В затвора той не само е подложен на разпит и мъчения, но става свидетел на същите методи, прилагани към други. След 6 месеца гръцките власти казали на ЦРУ да си го вземе и понеже нямало къде да го закарат, го пратили в тайния център за разпити във Форт Клейтън в Панама, където пращали други двойни агенти.
Там Димитров отново бил подложен на жестоки разпити, а после - определен като психотичен пациент, нещо, което Алън опровергава, и пратен в строго охранявано болнично отделение. След няколко месеца Димитров станал сериозен проблем за ЦРУ, разкрива документът.
Българинът бил вбесен от лечението, което му прилагали и настоявал да бъде освободен незабавно. Според информацията той притежавал безспорен интелект и наблюдателност и понякога вкарвал служителите на ЦРУ в нежелани разговори.
Отначало мислели да го освободят и да го пратят при негов приятел във Венецуела, но после се отказали от идята, защото преценили, че е настроен враждебно към ЦРУ, затова аганцията почнала да обмисля подход от операция “Артишок” с надежда да го преориентира в своя подкрепа.
Медикаментите трябвало да се прилагат във военната болница в Панама. Авторът на документа предполага, че трябвало да бъде използвана стандартна наркохипнотична техника, но това не давало гаранция за желаната промяна и можело да отнеме време.
Така или иначе, през март 1952 г. Димитров е подложен на методите на операция “Артишок” за около 5 седмици.
Изглежда, вриянието е толкова силно, че от проблем на ЦРУ Димитров се превръща в човек, който сам се асоциира с агенцията.
Смъртните регистри: Починал е през 1985 г.
Димитър Димитров не е застрелян на 7 декември 1978 г., нито е изчезнал мистериозно, както твърди холандският журналист Вилем Олтманс, а е починал през декември 1985 г. Смъртният му акт е издаден в щата Илинойс, показа проучване на “24 часа” в американските смъртни регистри. За да няма съмнение, че става въпрос за едно и също лице, справката потвърждава, че Димитър Димитров също като българския емигрант от Медковец, е роден на 7 май 1924 г.