Предраг Пажин: Влязох в казармата и се озовах на война, във футбола ме кръстиха Стената

https://www.24chasa.bg/Article/2272081 Предраг Пажин: Влязох в казармата и се озовах на война, във футбола ме кръстиха Стената Предраг Пажин: Влязох в казармата и се озовах на война, във футбола ме кръстиха Стената www.24chasa.bg
Пажин с култовата си прическа за мач на "Левски" срещу ЦСКА преди 13 години. Снимки: "24 часа"

Предраг Пажин е роден на 14 март 1973 г. в Югославия в град Невесине (днешна Босна). На старта на професионалната му футболна кариера му се налага да се бие във войната в родината си. Защитникът е бил снайперист. Шампион е по футбол на Югославия с “Партизан”, на България с “Левски” и на Китай с “Шандон”. Взема български паспорт и заиграва за националния ни отбор. С тима, воден от Пламен Марков, се класира на Евро 2004. Учи за треньор, работи и живее в България, Предраг Пажин даде изключително откровено интервю за “24 часа”. 

- Предраг, как си, с какво се занимаваш днес, малко се отдалечи от футбола, макар че имаш лиценз за треньор?

- Отдалечих се по неволя, защото не се е появил отбор, който да ме поиска да работя. От година и нещо имам лиценз “А”, но съм ограничен, защото не мога да съм старши треньор в “А” група. Но и аз искам постепенно да се развивам като треньор. Да се надявам, че до края на годината ще се получи нещо. Иначе работя ежедневно - от 9 сутринта до 6 вечерта. Съдружник съм в една италианска фирма за бои и мазилки. Сега направихме един отбор - “Сан Марко”, с който ще играем в столична аматьорска лига по футбол. Иначе от спорта не мога да избягам - направихме си и нещо като спортно дружество - футбол, тенис на маса, билярд... 4-5 вида спорт.

- Игра 4 години за сръбския гранд “Партизан”, преди да дойдеш в “Левски”. Покрай мача на “Лудогорец” в Белград на ЮНА видях, че сръбски фен беше на мача с твоя фланелка...

- В почти всеки отбор, през който съм минал, все още носят мои фланелки. Значи съм оставил хубаво впечатление. Но това в Белград малко учуди и мен. Дойдох в “Левски” през 1999 г. А видях екипа - той беше отпреди 16 г. Хубаво е, че хората не са ме забравили.

- Кой е най-интересният човек, с когото си работил в “Партизан” и въобще във футбола?

- Сигурно Любиша Тумбакович, с когото работих общо 7 години - четири години ми беше треньор в “Партизан” и после 3 в Китай. Най-големите ми успехи са с него - три пъти станахме шампиони на Югославия, два пъти носители на купата. Станахме шампиони и носители на купата и на Китай. 70 процента от футболната ми философия е взета от него - това, което аз ще практикувам като треньор.

- Защо ошамари Матея Кежман на мач на “Партизан”?

- Защото ме напсува. Беше последна минута, направихме контраатака и останахме трима на един. Той не подаде топката. И аз като по-стар футболист му направих забележка, казах му, че е длъжен да подаде. Той започна да ме псува, да не казвам какви ги говореше. Надвеси ми се до лицето и аз набързо го ударих. Дори никой не разбра. Но той отишъл на резервната скамейка и се оплакал. После го видяха на видеозаписа. След това той отиде в ПСВ, аз останах. Идваше да се сдобрим. Казах му да стои по-далече от мен.

- Чувал ли си историята, че Кежман е бил на проби в “Локо” (Сф), ама не са го одобрили?

- Да, още като 16-17-годишен. Но такива неща стават. И Деян Станкович, преди да стане футболист на “Цървена звезда”, беше на проби в “Партизан”, а не го одобриха. Видяхме после каква кариера направи - “Лацио”, “Интер”, капитан на националния отбор.

- Твърдеше се, че шамарът на Кежман е довел до напрежение, което впоследствие е довело до напускането ти в посока “Левски”...

- Няма такова нещо. Кежман беше млад футболист и го продадоха в ПСВ. Аз останах. Бях на 26 години и договорът ми изтичаше. След като изтече, дори бях 10 дни на проби във “Вердер” (Бремен). Но тогава в Сърбия имаше някакъв странен закон, че ако до 7 дни след изтичането на договора си намериш отбор, отиваш като свободен агент. А след 7 дни клубът има право на някакви проценти. Тогава ме изиграха хитро. Германците са много стриктни. И макар да бях с изтекъл договор, те потърсиха разрешение от “Партизан”, че мога да играя в контрола. Факсът с разрешението дойде на осмия ден. В този ден играх, но после поискаха огромни пари за мен. И всичко се провали. Това става през 1999 г., когато бяха бомбардировките на Сърбия в периода от март до юни. После бях малко обиден, че не подписах. Нямах нищо против България, но бях разочарован, че ми предлагаха да дойда тук вместо в Германия. Тогава един мой близък човек, който вече не е жив, ме помоли да дойда заради Люпко Петрович, понеже бяха приятели. Каза - ако не ти харесва, недей да подписваш, но отиди заради него. И така дойдох, запознах се с Владимир Грашнов, лека му пръст, и започна моята история на левскар.

- Тоест Люпко е причината да си левскар?

- Да. Той ме искаше и в “Цървена звезда” през 1993 година, преди да ида в “Партизан”. Но тогава правех много картони и се отказаха от мен. После Люпко ми беше треньор и в Пекин.

- Остана на “Герена” кратко, но още минаваш за “син” идол, как се печели любовта на феновете?

- Без значение кой е моят отбор, аз се раздавам 200, не 100 процента. В “Левски” ме уважаваха, както във всички отбори. Малко време останах в “Левски”, въпреки че имах договор. Аз не исках да си ходя, но трябваше. Беше ми казано, че не мога да се върна в “Левски”. Бях продаден насила в “Коджаели”. Първо, това не беше отбор от моето ниво, защото аз бях национален състезател. Със Здравко Лазаров отидохме. И така изкарах едни ужасни 7 месеца, които искам да забравя.

- Кой е най-ценният трофей, който си спечелил от футбола?

- Казах ти за трите шампионски титли на Югославия и двете купи. Но не че сега живея в България - наистина смятам, че постигнатото в “Левски” е уникално за живота ми. Защото за една година спечелихме шампионската титла, взехме купата на България, избраха ме за най-добър чужденец, взех паспорт и започнах да играя за националния отбор на България. Това е моята най-най-хубава година във футбола.

- Защо реши да си боядисаш косата в синьо, тогава нямаше такава мода?

- Просто с един мой приятел, който дойде за малко да играе тук, се чудехме каква щуротия да направим. Аз първо си сложих обеци заради него. После решихме да се боядисаме в синьо и да сложим буквата “Л” на главата. Може и затова да са ме заобичали повече левскарите.

- Участието в мача с кървавия гол на Гонзо или друга среща на “Левски” ще помниш винаги?

- Уф, този мач ми скъси, с 10 години живота. С измислицата на ЦСКА и Игор Марковски, че съм бил хванат. Нелепа интрига. В крайна сметка болните мозъци стигнаха дотам, че Бербатов не е искал да вкарва, а аз съм му подавал да вкарва. Което е абсурдно. И измислиха някаква сума от 15 000 марки. Че аз имах много по-голяма премия за спечелената титла! Съчиниха си, че са ми пращали нощни мадами, а после мадамата ме била записвала с химикалка. И като стана въпрос да се покаже касетата, всичко спря. Защото такава касета нямаше. Но явно беше минал мачът, загубиха и нямаше смисъл. Господ ги наказа. Гонзо вкара в 90-ата мин. Онзи ден точно гледах този гол. Аз често си влизам в интернет и гледам стари голове. Та онази история беше опит за психологическа война, започнала три дни преди мача. Защото в него се решаваше титлата, залогът бе огромен.

- Още в онзи мач си пролича, че Бербатов ще става труден за опазване - това ли ти беше първият допир до него? Какво е мнението ти за Бербатов - тогава и сега?

- Тогава много си говорихме с него. Призна ми, че са му били инжекции, за да играе. Имаше болезнена контузия на глезена. И се оплакваше, че не може да издържа от болката. Още тогава си личеше, че ще става голям футболист. Въпреки че като имаш контузия и болка, не можеш да дадеш всичко. Тогава той нямаше късмет. Аз му подарих една топка, стъпих на нея, не я прецених добре. Но той пък се подхлъзна и не можа да вкара. Случва се.

- Сега да те върна към 7-те кошмарни месеца в “Коджаели”, кое беше най-странното нещо, което ти се случи там?

- Най-странното беше, че отидох изобщо там. Защото днес сме играли с ЦСКА, аз се прибирам и заспивам. Звъни ми телефонът в 7 сутринта - ставай бързо, приготвяй багажа, тръгваме за Турция. Знаех, че съм нежелан. Пишеха, че Люпко не ме иска, пък той после пак ме взе при него в Китай. Тоест е била друга причината. Пътуваме, пътуваме, на всеки час спираме. Тръгнахме в 8 сутринта, стигнахме 9 вечерта. Бяхме минали Истанбул, не знаех къде сме. Журналистите ни чакат. Разбирам, че сме в Измит, Коджаели. Почнаха преговори. Тогава ми казаха, че не мога да се върна в “Левски” и това е. Отидохме със Здравко Лазаров, Кривия дойде по-късно. Треньор на “Коджаели” беше Расим Кара. Даде на мен и Здравко картбланш - преки свободни удари, свобода. В първите 5 мача май вкарах 4 гола. После смениха Кара. Дойде Хикмет Караман и оттам почнаха проблемите. Доведе един словак - Тимко, и го сложи на моето място. Аз ако не играя, се ядосвам. Влизам в съблекалнята и по пътя ми едно шише. Изритах го от ярост,
то рикошира в стената и удари президента по главата. Глобиха ме 50 000 долара. След случката Караман обяви по вестниците, че съм темпераментен, но съм от най-добрите в Европа. Почнах да играя редовно. Идва един мач с “Анкараспор”. Има пряк свободен удар за тях и аз съм първи човек в стената. Този човек се обръща към вратаря и построява спрямо искането на вратаря. До мен беше Фарук. Аз го дърпам навън, той ме дърпа мен. Дръпнах го, както искаше вратарят, а той ми удари шамар. Караман е видял, че ме удари, но ме сменя мен. Едно от децата, които връщаха топките, ми поиска фланелката. Аз я хвърлих към него, но фланелката падна на земята пред него. На другия ден на базата ме чака писмо - хвърлил си фланелката с турското знаме на земята, глоба 50 000 долара. Тогава разбрах, че нямам място там. После се сбих с един египтянин. По време на квадрат той ме удари с лакът в лицето. Но Караман ме беше нарочил за виновник за всичко и затова. Разтрогнах във ФИФА и се махнах.

- Знаеха ли съотборниците ти - още в “Партизан”, после в “Левски” и другите ти клубове, че си бил снайперист по време на войната в Югославия? Плашеха ли се от теб?

- Поведението ми извън футбола е съвсем различно. Така че нямаше от какво да се страхуват. Те знаеха, че играя мъжки, на ръба на позволеното, но ме познаваха и като човек. Знаеха, че няма да ги подведа никога. Уважение към мен имаше, но не и страх. Като бях в “Партизан”, измислиха една песен за нас. Бяхме станали шампиони и играехме с “Рад”. Пееха за Саша Илич, Иван Томич, за мен. Кой е нашият капитан, кой е най-добрият ни футболист и накрая - кой е най-силният от нас, и скандираха моето име. Там прякорът ми беше Стената.

- Вече на 40 г. успя ли да се отърсиш от участието си във войната?

- След войната през 1992 г. имах травми две-три години. Не пожелавам на никого да почувства това нещо. Все пак си рискуваш живота. Аз имах ситуация и впоследствие, през 1999-а. Да ти хвърлят бомби върху главата, пак си е война. Но от 1992 г. вече минаха над 20 години. На мен ми мина. Но там не се е забравило, все още има напрежение между народите - Босна, Хърватия... Хората тук трудно го разбират, трудно е да им го обясниш. Различно е от Турското робство. Това беше война между свои. Всеки обвинява другия. А кой е виновен? Не е виновен народът, виновно е правителството. Всичко беше нагласено. Падна Берлинската стена, разпадна се Съветският съюз и дойде войната в Босна, защото Югославия стана най-силната държава в Европа. Дори Германия не беше толкова силна. Защото имаше всичко собствено производство, заводи за оръжие. Югославия стана голяма опасност. Ето и по-новата случка - с Косово. Косово е един от най-богатите райони в цяла Европа - с ресурси, злато... Ядосвам се, като се сетя, защото разбиха страхотна държава. Бяхме 23 милиона, всичко беше вътрешно производство. Бяхме с едни червени паспорти, ходехме в Щатите без виза. Баща ми, лека му пръст, беше полицай. Вземаше такава заплата, че можехме да ходим по 3-4 пъти на море, да си живеем и да се храним добре. След като Тито почина през 1980 г., аз бях на 7, започнах да разбирам, че има католици, има и мюсюлмани. Дотогава не знаех. Ходех и питах: Мамо, какво е мюсюлманин? После почна напрежение. Смениха и историята. Ние сме учили, че по време на Втората световна война партизаните са били наши, сега учат децата, че те са враговете.

- По принуда ли стана снайперист и влезе в боя през 1992-а?

- През януари влязох в казармата, а войната започна в края на март. Тогава беше разбъркване - аз съм от Босна, отивам в Босна, който е от Черна гора - отива там. Понеже по време на война един ден се брои за два отслужени, аз свърших казармата в края на октомври.

- Имало ли е футболни мачове, които би сравнил с истинска война?

- Спомням си много добре, но беше в юношите. През 1989 г. Играхме републиканска лига, нещо като “В” група в България. Играхме в град на 50-60 км от Мостар. Политическата обстановка вече беше страшна. На домакините им трябваше победа. Играехме и без десен бек, и без десен халф, защото в тази зона феновете постоянно хвърляха бомби и камъни. Паднахме 15:0, едвам се отървахме. Но вече беше напрежението преди войната. Като дойдоха те, целият град се събра, 5000-6000 души. Не че сме ги ритали три пъти повече, но ги бихме 14:0. И двата мача бяха всичко друго, но не и футбол.

- Беше свидетел на началото на финансовия и футболен възход на “Шахтьор” (Донецк) през 2003 г. Наистина ли Ринат Ахметов те възприемаше като една от първите големи звезди в отбора му?

- Невио Скала беше треньор през 2002 г. и оттам се започна. Аз съм един от първите чужденци, с които започна да се прави големият “Шахтьор”.

- С какво те глезеше - къщи, премии?

- Като дойдох, ми дадоха къща, за която плащаха 6000 долара наем. Не че не ми е удобно, ама нямаше какво да правя в 3-етажна къща с 12 стаи. В същия двор същият собственик имаше едноетажна, двустайна къща. И поисках да се разменим. Ако бием в събота, в неделя преди тренировка вземахме премии. На базата имахме закуска, обяд, вечеря. Черният хайвер първо качество е много скъп. Тогава ни даваха за закуска, но аз не бях ял много риба и рибни деликатеси, затова нямаше как да го оценя. И го оставях или давах на други. Мина време, отидах в един магазин, и като видях, че 1 килограм струва към 5000 долара, щях да припадна. Майтапех се - да си бях събирал по 50 грама всеки ден (Смее се.). Беше уникално. Центрове за възстановяване. Училище, където чужденците учеха език. Идваха професори. Имаше почти цял медицински център. Имаше бар с всичко за нас - шоколадчета, тенис на маса, снукър, видеоигри. как да не играеш, като имаш всичко?

- В Украйна ли е най-голямата премия от футбол, която си получавал?

- Най-голямата премия, която съм получавал, е от националния отбор, когато се класирахме на европейското през 2004 г. Малко ни прецаха и тогава, де - уговорихме се за нето, ние получихме бруто и трябваше да плащаме данъци. Но здраве да е. Не се сърдя на никого. Хубава премия взех и при успехите с “Левски”. Тогава си купих апартамент в Сърбия.

- С какво свързваш престоя си в китайския “Шандон” - имаше и грандиозен успех, завърши със скандал и наказание?

- Там наистина се почувствах звезда. Единственото име, което скандираха на стадиона, беше моето. Познаваха ме дори и в Хонконг. Отивах на 1000 километра и ме знаеха. Просто ми провървя. Отидох в точното време, 32-годишен, в пълна сила. Бях подготвен за Китай, защото преди това бях в Пекин. Знаех как да се държа с китайците, те са много възпитани. Не трябва да се отличаваш от тях, не трябва да се правиш на някакъв - ти си с оризови, дръпнати очи, аз съм европеец. Те са хубави хора. Ние пък бяхме освен с Тумбакович, още с двама треньори и трима играчи от Сърбия. Живеехме в един блок от първи до пети етаж, бяхме като малка сръбска колония. Нямаше как да не почувстваш тежест. Скандалът стана в азиатската Шампионска лига. Играхме с “Ал Итихад”, в първия мач 1:1. В реванша почна да ги бута. Изгони ни и човек. Аз бях от едната страна на центъра и се изплюх към него - като изблик на ярост. Той беше от другата, но после ме обвини, че съм го наплюл. Е, аз тогава съм световен рекордьор, мога да плюя 17 метра. Това беше смешното в защитата им при гледането на случая. И затова ме наказаха само за Шампионската лига. Иначе ми бяха спрели правата. Но “Ал Итихад” бяха много богати. Заради съдията паднахме 2:7.

- Какво си спомняш от последния си престой в професионалния футбол - в “Локомотив” (Мездра) - много ли пари загуби, разочарова ли се от футбола?

- Над 80 000 лева не ми дадоха. Освен че похарчих много други. 12-13 месеца не вземах заплата, освен че пътувах от София на мои разноски. Някои от момчетата ме молиха за 10-20 лева да се приберат вкъщи, че нямат с какво. Смешна история. А всичко тръгна хубаво...

- Все още си чужденецът с най-много мачове за националния отбор на България...

- Така ли е? А и сигурно съм пропуснал поне 15, докато бях в Китай, защото нямаше как да пътувам.

- Чувстваш ли се българин освен по паспорт?

- Как да не се чувствам българин, 15 години живея тук. Жена ми е българка, детето ми е българче. Освен мен май няма друг, който да остана за постоянно да живее в България. Саша Симонович само стоя дълго. Аз никога не се правя на по-голям българин от българите, гледам да съм 50 на 50.

- Докато беше в “Левски”, те каниха за мачове за Югославия, но неофициално... Защо впоследствие избра България?

- Преди Евро 2000 ми намекнаха, че искат да ме вземат. Но от уважение играх за Югославия. Отидох и им казах, че ме искат. Питах ги ще разчитат ли на мен. Един човек, няма значение кой е, ми каза: “Може, но като идеш някъде, ще трябва да даваш процент от парите.” Викам: Това не е за мен. В България ме искат, ще играя за България.

- Кой е най-хубавият ти спомен с националния, може би класирането в Португалия?

- Класирането, да. Обаче най-хубавият ми спомен е мачът с Хърватия в София - 2:0. Уникално - и атмосферата на стадиона, и колко бяхме силни. Трябваше да им вкараме 6 гола, не 2.

- Това лято е много щастливо за теб извън терена, разкажи са сватбата си с Катрин и за скорошното ново попълнение в семейството ви?

- След грешките, които съм правил, най-после открих точния човек за мен и истинската любов. С Катрин се познаваме от 5 години. Оженихме се на 6 юли. Много сме щастливи. Дъщеря ни се роди на 14 август. Казва се Кристина Предраг Пажин. Мислех, че ще е с две имена, но е с три. Предрагова не звучи добре и затова. На сватбата нямаше 100 литра дюлева ракия и чевермета, както писаха жълти вестници. Бяхме 30 човека, най-близки приятели, на семейната вила на жена ми в Говедарци. Имахме малшанс с тока - спря от 5 до 10. Но пък имахме и супер школа от певци - пяхме през цялото време.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Петър Николов: Не може в учебника терорът при комунизма да се замете под килима, нито Османската империя да е мултикултурен рай

Имаме антагонистични разкази за българската история, нека учените постигнат съгласие, казва заместник-министърът на образованието и науката - Г-н Николов, какво спестиха авторските колективи на учебниците по история за 10-и клас от най-новата история на България? - Грешка е, че в оформилия се дебат се слагат под общ знаменател всичките

Проф. Атанас Тасев: Търговете, по които НЕК продава ток, не създават условия за манипулации

Законовото задължение да търгува енергията от малки ВЕИ носи високи финансови рискове за държавната компания - Как ще коментирате обвиненията на работодателските организации, че подготвяният търг за продажба на ток от НЕК буди съмнение за манипулации на пазара? - Смятам, че писмото на Асоциацията на работодателските организации в България

Ангел Джамбазки: БКП и “Демократична България” е едно и също - на тях Македония не им е важна

Още акценти от интервюто: Няма нито една друга комунистическа партия по света освен българската, която да е обявила война на собствения си народ Възможно е и българският еврокомисар да оглави Европейската комисия Опасността за Европейския парламент и Европейската комисия е да има голяма коалиция между ЕНП, крайнолевите Зелени,

Габриела Козарева: Електронните заявления излизат наполовина по-евтино на търговците

Целта ни е да въведем индивидуални партиди на всички имоти, казва изпълнителният директор на Агенцията по вписванията - Г-жо Козарева, преди дни се проведе първото заседание на Консултативния съвет към Агенцията по вписванията, в което влизат представители на различни институции и бизнеса. Чия идея беше създаването му?

Проф. Драгомир Драганов: Каквото и да се напише за соца, все ще има недоволни - и отляво, и отдясно

На младите той трябва да се обясни умно и без емоции - Прикриват ли се факти и събития за комунистическия режим в новите учебници по история за 2019 - 2020 г., както твърдят обвинителите на написаното в тях, проф. Драганов? - Най-напред искам да изкажа съчувствието си към колегите, които е трябвало да описват този период от историята на

Джордж Маргонис: 3 месеца след като преминах на IQOS, моята зъболекарка позна, че съм спрял цигарите

До края на годината ще отворим в София колцентър със 100 души, които ще покриват българския и италианския пазар, а до 2020 г. очакваме броят им да нарасне двойно, казва генералният мениджър на “Филип Морис България” В началото на юни “Филип Морис България” представи националната инициатива “IQOS Отворени врати”.

Последно от лого

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Вокалистката на "Гарбидж" Шърли Менсън: Започнах да пея рок, защото той носеше духа на бунтарството

“Гарбидж” е алтернативна рок група, създадена през 1994 г. Неин вокал е певицата Шърли Менсън. Другите членове са Стив Маркър, Дюк Ериксън и Бъч Виг. Бандата има 6 албума, като в момента подготвя 7-и. “Гарбидж” ще има концерт на 30 юни в Пловдив. Те са сред хедлайнерите на фестилава Hills ot Rock 2019,

Кирил Маричков: За първи път съм пропял още когато не съм можел да ходя и да говоря

Като се появиха “Бийтълс” и видях, че Пол Маккартни свири точно на бас китара, бях много горд, че и аз съм на този инструмент - За интервюто излизате директно от студиото, върху какво работите в момента? - Работя върху самостоятелен албум. През 2012 г. щяхме да честваме 45 години “Щурците”. Да направим голямо турне и да запишем албум с 12 нови

Хеми Перес: Не земята, а умът е най-големият капитал днес, затова вярвам, че ще има мир

Като баща си мисля, че оптимистите и песимистите умират по един и същ начин, но живеят различно, казва синът на Шимон Перес - Г-н Перес, през 2010 г. правих интервю с вашия баща, когато беше президент на Израел. Говорихме за случващото се по света и в Близкия изток. Опитах се да го провокирам няколко пъти как действителността се разминава с

Първанов: Подкрепата ни за Македония в ЕС - само под условие! Да отстъпим миналото си ще е най-тежкият провал

Още акценти от интервюто: Антибългарският македонизъм се възражда в най-грубата му форма, но сами го заложихме с този договор Трябва чудо да стане за 3 месеца - обединение на цялата опозиция, за да бъдат отместени кметовете на ГЕРБ Борисов даде урок на левицата - той е силният, но приобщи СДС, земеделците, “Гергьовден” - отвори ветрилото,

Даниела Машева: Няма пречка жена да е главен прокурор, но разговор с политици за наследника на Сотир Цацаров не водим

Водещо за всяка кандидатура е да притежава качества като ръководител и да взема законосъобразни решения, казва в интервю членът на Висшия съдебен съвет и говорител на прокурорската колегия Даниела Машева - Г-жо Машева, кандидатите за нов главен прокурор ще станат ясни между 18 и 29 юли. Вие като член на прокурорската колегия какъв човек сте

Соня Райнова: Богомил нито веднъж не ми каза “Обичам те”, но постоянно ми го доказваше

Той имаше много силна състрадателност, която умееше да прикрива, и не показваше чувствата си - На 19 юни се навършват 100 години от рождението на Богомил Райнов. Соня, кога и как се запознахте с него? - Запознаха ни наши познати. В началото на 60-те години учех в София и с една моя приятелка художничка често посещавахме клуба на журналистите.

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber