Aрестът и обвинението срещу мене за атентата, при който бе убита Христомира Атанасова, бяха сценарий, в който ми бе отредена ролята на идеалния заподозрян. Вече 7 г. непрестанно си задавам въпроса защо точно аз, казва 34-годишният Йордан Колев.
Намирам го в болницата в Карлово седмица след като Софийският апелативен съд потвърди оправдателната му присъда за убийството на аптекарката. Колев се лекува от бронхопневмония, но въпреки това се съгласява да поговорим няколко минути.
"Аз съм бивш офицер от армията, специалността ми е химия, имам технически познания. Занимавах се с оръжия, имах оръжейна работилница - това са все неща, които ме правеха идеалният заподозрян. Но не е ли някак си смешно - на тези условия отговарят примерно 100 хил. души, те терористи ли са", разсъждава Колев.
Припомням му, че го задържаха в кола с експлозиви. "Това бе част от спектакъла, - отвръща той. - Ако се запознаете подробно с обстоятелствата по делото, ще ви стане ясно за какво става въпрос. Арестуваха ме в кола, в която след известно време се намериха взривове." Колев е сигурен, че те са били подхвърлени в автомобила.
И досега обаче полицаи, следователи и прокурори вярват, че той е поставил и задействал бомбата. "Вижте, не е така. Преживях много неща и никога няма да забравя следователя, който ме посрещна и каза: Ще направя всичко възможно да излезеш оттук виновен и осъден. Най-неподкупният следовател", казва с ирония Колев.
Той изкара 5 г. в ареста като обвиняем и подсъдим за убийството на аптекарката. Смята, че няколко часа разговор не стигат за темата как се оцелява зад решетките. Най-важното, което го крепяло, е, че е невинен. Колкото и понякога държавата да не се отнася по подобаващ начин с гражданите си, Колев винаги вярвал, че рано или късно нещата ще излязат наяве такива, каквито са. Вярвал и че "не всички в тази държава са корумпирани".
За 5 г. в килия сигурно се променя психиката на човека. "Определено се променят някои неща, колкото и да се опитваш да останеш незасегнат - казва той. - Може би съм променил някои от възгледите си. Но като цяло смятам, че успях да се опазя да не намразя никого, което бе цел номер 1 през целия ми престой в ареста."
Твърди, че не изпитва омраза към тогавашните шефове в МВР, службите, следователите. Според него "някои от тези хора са жалки, защото им казваха какво да направят, за да станат нещата угодни за някого".
"Не искам да отмъщавам. Искам само всички негативи, които съм преживял, един ден да станат известни. Да станат известни мотивите за тях и хората, които ми причиниха това. Тогава ще се почувствам овъзмезден", казва Колев.
Докато бил задържан, починала майка му. "Дойде ми на свиждане малко преди това - щях да я видя за последен път, но не ми разрешиха, измислиха причина и ме пратиха другаде", припомня си той. Питам го дали ще съди държавата, но Колев отсича: "Не искам да засягам темата."
Оказва се, че е било голям проблем да си намери работа, след като излязъл от ареста. "Хората се влияят от това, което излиза по медиите - знаете какво се изля по мой адрес. А и аз не спестявам къде съм бил през последните 5 г.", казва Колев.
От време на време поработвал, изкарвал някакви пари, но основно разчитал на помощта на сестра си и зет си. "Работя в неправителствения сектор - в едно сдружение. Не вземам пари оттам, но давам всичките си сили, за да се получат нещата така, че да няма други като мене", твърди бившият офицер, който учи второ висше - икономика.
Съдии: Няма доказателства, че офицерът е терорист
Кой взриви аптекарката Христомира Атанасова? 9 г. след атентата и 4 г. след началото на съдебния процес няма отговор на въпроса.
Преди дни Софийският апелативен съд потвърди оправдателната присъда на Йордан Колев. Ако човек се запознае с мотивите на първата и втората инстанция, не е трудно да прогнозира, че Колев ще бъде обявен за невиновен и от последната - Върховния съд.
Христомира и семейството й държали 4 аптеки в София. На 9 октомври 2002 г. тя изпраща сина си до 7-о училище на ул. "Цар Иван Шишман" в София, качва се в реното си и малко след като потегля, е взривена - в 7,57. Умира на път за болницата. Бомбата е
задействана дистанционно с джиесем -нов способ по това време в подземния свят. Направена е от 400 г тротил.
Христомира и съпругът й са били задружно семейство. Няма и един факт, който да говори за проблеми между тях.
През април 2002 г. майката на Христомира - Ангелина Стефанова, наела сейф в банка "Биохим", в който оставила 90 801 долара, 231 хил. лв., накити и други ценности. Според експерти парите не са от трудова или търговска дейност на семейството.
Йордан Колев напуснал армията през 2001 г. Имал технически познания, разбирал от оръжия и взривове. През есента на 2002 г. идвал често в София при приятелката си Миряна Тенева в Студентския град. Момичето твърдяло, че купувал няколко пъти мобилни телефони, интересувал се от джиесеми. Със сигурност Колев е бил в София преди атентата и ден след него - на 10 октомври.
Тези факти магистратите приемат за безспорни. Прокуратурата твърди, че бомбата е сглобена и задействана от Йордан Колев по поръчка на плевенския сутеньор Марио Иванов-Бокса, застрелян през април 2003 г. Той изнудвал за 100 хил. лв. семейството на Христомира, което направило опит да му плати с парите от сейфа - 3 дни преди атентата. Касетата обаче се водела на името на майката на аптекарката, която била в кома от няколко месеца, и банката не дала съгласие да се отвори. Това довело до наказателната акция.
Прокуратурата сочи и 3-ма важни свидетели. Двамата са защитени и анонимни. Единият казва, че година преди убийството на Христомира Колев предложил да му направи бомба с джиесем срещу хонорар.
Другият свидетелства за разговор с приятел (Минчо Павлев - подсъдим и оправдан за други два взрива) на Колев. От Павлев научил, че двамата с офицера получили поръчение от Марио Бокса да взривят Христомира, която ръководела лаборатории за амфетамини, но не се "отчитала". Трети свидетел - Момчил Мондешки, твърди, че лежал в килия с Колев, който признал пред него за Христомира.
Липсват каквито и да е преки доказателства, че Йордан Колев е извършил убийството, пише в мотивите на апелативния съд.
Няма свидетели, които да са го виждали да поставя и задейства бомбата. Това, че Колев е бил в дните около атентата в София, не доказва участието му в него. По същия начин се коментират и техническите му познания.
Съдиите не дават вяра на показанията на анонимните свидетели. Единият само говори за уменията на Колев да прави бомби, но не и че е замесен в конкретен случай. Показанията на другия са противоречиви и не кореспондират с останалите доказателства. Пред следовател казва, че не познава Колев и Христомира, пред съда - обратното.
За свидетеля Мондешки двама арестанти твърдят, че той и Колев били в обтегнати отношения. А и Йордан никога не говорел за делото си.
Не е доказан и мотивът. Бащата на Христомира и съпругът й отричат да познават Бокса, да са изнудвани и заплашвани. Няма свидетели, с изключение на анонимния и Мондешки, които да ги опровергават. Напротив, трима души, сред които и полицай, твърдят, че
приживе Бокса отричал намеса в атентата и дори твърдял, че поръчител на бомбата бил мъж от Ст. Загора.
Липсва и едно доказателство, което да подкрепя твърденията на анонимния свидетел, че Христомира и семейството й са правили наркотици, сочи съдът.
Дали пък атентатът срещу Христомира не е грешка? Едва ли. Иначе няма как да се обясни фактът, че дни преди взрива служител на МВР е поръчал справка в информационната система на ведомството за собственика на реното. Убийците са знаели под чия кола залагат бомбата.