Индустриалец вдига за 3 месеца панаирните палати през 1947 година

https://www.24chasa.bg/Article/1548997 Индустриалец вдига за 3 месеца панаирните палати през 1947 година Индустриалец вдига за 3 месеца панаирните палати през 1947 година www.24chasa.bg
Инж. Александър Чобанов е горд, че навремето неговият дядо е помогнал панаирът да се развие и да остане в Пловдив. СНИМКА: Атанас Кънев

"Започвайте! И внимавайте да не се изложим!". Така някогашният министър-председател на България Георги Димитров дал благословията си за построяването на днешните панаирни палати в Пловдив.

Те били вдигнати само за 3 месеца през 1947 г., а двигател на целия процес бил Борис Чобанов - виден индустриалец от някогашното Голямо Конаре (Съединение - б. а.).
По покана на д-р Обрейко Обрейков той бил приет за член на Търговско-индустриалната камара в Пловдив, а през 1945 г. станал неин председател.

"Един ден при мен се яви служителят на мострения панаир Кочо Костов, който ме попита знам ли, че като председател на камарата оглавявам и панаира по право. Предаде ми и правилника за управлението на изложението", пише Борис Чобанов в спомените си, запазени в Държавния архив в Пловдив.

Той тръгнал да прави ревизия на имуществото на панаира, който в продължение на 5 г.не развивал дейност.

Индустриалецът стигнал до една от палатите край Централна гара. Там стопанската комисия към Областния комитет на ОФ настанила майстори ковачи от Столипиново. С духала и наковални ромите правели подкови за каруцарите, които превозвали дърва за огрев. Пак в палатата били складирани и два вагона дървени въглища, нужни на ковачите. Струпани били и всички чинове от Търговската гимназия, която се използвала за болница.

"При липса на контрол над майсторите, цигани от Столипиново, дървените въглища се запалили и цялата палата изгоряла с всичко, каквото било складирано вътре", пише Чобанов. Застрахователите платили за щетата само 750 000 лв.
"Дядо ми направил проучване на активите на панаира и установил, че предшествениците му вече били осигурили 120 декара терени по левия бряг на р. Марица, където се намира днешното панаирно градче", разказа инж. Александър Чобанов, внук на някогашния директор на изложението.

Била намерена и скътана сума, предназначена за строителството, както и готов архитектурен план на арх. Стойко Стойков. Той доста пътувал в странство, за да разгледа чуждите мострени панаири и да вземе идеи. Неговият план обаче предлагал палатите да се построят успоредно на реката. Известният немски професор Янсен препоръчал те да се направят перпендикулярно.

По същото време се чули гласове на министри, които настоявали панаирът да се премести в Русе. В Пловдив няма достатъчно хотели, изтъкнали те.
Чобанов, който бил правист по образование, използвал доброто си познанство с тогавашния председател на Народното събрание Васил Коларов. Преди политическата си кариера, той 16 г. работел като юрист в Пловдив.

Директорът на панаира обиколил и кабинетите на останалите министри от Пловдив - Антон Югов, Йордан Божилов и Христо Лилков. Накрая стигнал до царския дворец, където бил кабинетът на министър-председателя Георги Димитров. С тяхното застъпничество успял да спаси пловдивското изложение от преместване в Русе.
Тогавашният Върховен стопански съвет решил 11-ият мострен панаир да се състои от 31 август до 14 септември 1947 г. Борис Чобанов разполагал само с няколко месеца. Югов, Божилов и Лилков лобирали за отпускането на 50 млн. лв., с които да се изградят палатите. Наложило се новите планове да се направят много бързо, а идеите на проф. Янсен да се съобразят с вижданията на съветските градостроители. Така били изготвени проектите за 5 нови палати. Едната се изградила със средства на Кооперативния съюз.

"Започваше един голям обществен строеж, небивал дотогава - градче на Международния мострен панаир в България", пише в спомените си Чобанов. Трябвало да покажат плановете на председателя на Народното събрание Васил Коларов. Директорът на панаира и тогавашният кмет на Пловдив Иван Перпелиев отишли в кабинета му, а той ги препратил при Георги Димитров. "Само изви очи към плана, без да го разгледа, каза ни да се посъветваме със специалисти и да започваме строителството веднага", спомня си Чобанов. Така в средата на май 1947 г. започва строителството на палатите. Лично Васил Коларов бил поканен да открие панаира в края на август с. г. Дошъл и заместникът на Димитров - Трайчо Костов. "Това не трябва да бъде място само за сключване на търговски сделки, а да е изложение, което да показва развитието на цялото ни стопанство", посъветвал Коларов пловдивските управници.

Така преди 65 г. бил създаден първият републикански мострен панаир у нас.
По идея на внука на Борис Чобанов - Александър, преди дни в зала "Съединение" на Историческия музей бяха дарени документи и снимки от Чобановия род. Материалите са част от експозицията за 120-годишнината от първото пловдивско изложение. Изпълнителният директор на Търговско-промишлената камара Ангел Хронев и Владимир Балчев от Държавния архив също помогнали за организацията.

"Експозицията ще е при нас до 28 октомври, а след това ще гостува на Народното събрание", каза директорът на Историческия музей Стефан Шивачев. Освен Чобанов-внук, Владимир Балчев от Държавния архив и изпълнителният директор на Търговско-промишлената камара Ангел Хронев са съорганизатори и на изложбата "65 години от първия републикански мострен панаир в Пловдив". Тя е част от панаирната изложба "120 години от Първото българско изложение в Пловдив", и ще се проведе по времето на есенния панаир тази година.

Братята първи вкарват слънчоглед и памук за промишлено отглеждане

Борис Чобанов и братята му Кръстьо и Александър първи въвели в някогашното Голямо Конаре индустриалното отглеждане на слънчоглед, памук и ориз. Те построили и първата маслобойна - така дали поминък на местните, разказва внукът на Борис - инж. Александър Чобанов.

Тримата братя били синове на офицера от армията на ген. Данаил Николаев - Никола Чобанов. По време на Съединението той действал като куриер между генерала и Чардафон. След смъртта на Никола трите му деца наследили сирашки влог в Земеделската банка. Борис и Александър, още докато учели в пловдивската Мъжка гимназия "Княз Александър Първи", били убедени от по-големия си брат Кръстьо да купят вършачка. Тя била докарана в Съединение през лятото на 1914 г. и само за часове обработила големите снопи от няколко ниви. Братята спечелили прилична сума и 4 г. по-късно купили мелницата на Голямо Конаре. Докато правели инсталацията, открили и подпочвени води.

Така селището се изправило пред нови възможности за препитание - появили се лозя, зеленчукови градини. Братя Чобанови решили да основат и първата рафинерия за олио, но никой в района не произвеждал слънчоглед. През пролетта на 1926 г. Борис Чобанов натоварил една каруца със семе и лично обиколил селата в региона, за да предлага на хората да отглеждат новата култура. Докато в началото гледали с недоверие, местните бързо разбрали че предприемчивите братя им осигуряват нов поминък, казва Александър Чобанов.

Подпочвените води пък насърчили хората да сеят ориз, зеленчуци и ягоди, които започнали да се изнасят в цяла Европа. Офицерските синове създали и първата предачница в Голямо Конаре, в която памукът да се обработва. За да работят английските машини в нея обаче трябвало електричество. Братята прекарали ток със собствени средства от централа "Въча", която била на 18 км. Така в този район се появила и първата електрическа крушка.

През 1982 г. Борис Чобанов е отличен с почетен знак и грамота послучай 90-годишнината от първото българско изложение. Горд съм, че благодарение на дядо ми Пловдив е останал в семейството на панаирните градове на Европа, казва внукът Александър.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Регионални

Над 170 незаконни преместваеми обектa вече са премахнати в София.

СНИМКA: НАПРАВЛЕНИЕ “АРХИТЕКТУРА И ГРАДОУСТРОЙСТВО”

Нови павилиони в София само след проект за ток и вода, иначе 50 000 лв. глоба (Обзор)

Снимка Архив

И в Брацигово въвеждат режим на уличното осветление

СНИМКА: Община Русе

Вижте седмичния отчет на общинската администрация в Русе

200 хиляди лв. гаранция за подсъдим по наркоафера

200 хиляди лв. гаранция за подсъдим по наркоафера

Локацията, на която ще се разположи новият пешеходен надлез

Започва изграждането на пешеходния надлез над ул. „Магистрална“ в Търново

Младите учени д-р Славева и доц Йорданов от МУ-Плевен създават виртуална банка за туморни тъкани

СНИМКА:.МУ-Плевен

Първата българска виртуална банка за туморни тъкани създават в МУ - Плевен

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber