Торлаци смо, юнаци смо

https://www.24chasa.bg/Article/14936 Торлаци смо, юнаци смо Торлаци смо, юнаци смо www.24chasa.bg
Казашки танц от село Казашко.

Две деца пасли овцете уз Глушкину реку и нашли едну чизму. И се зачудили како кво е той. Едън муж пошъл да чигари шуму у Пърчарник, минул покре ньи и они га питали. Ама че сте глупарине, не видите ли, че той е кания на търнокоп! Тоа муж знал, че е ботуш, ама бил малко нещо лаладжия...

Тази история се е случила в с. Пролазница. Знам я, защото съм израснал в него и съм 100-процентов торлак (турлак).

Казълбаши празнуват Гергьовден
Казълбаши празнуват Гергьовден

Торлаците са етнографска група, може би 20-25 хиляди души, които живеят в Северозападна България - селата в Белоградчишко, Берковско и Чипровско. Има доста версии за произхода им. Едни учени ги определят като наследници на траките и твърдят, че "торлак" е превод на славянски на тракийското име трибали. Други свързват етнонима с тракийската дако-мизийска дума за кула, крепост - турла. Трети ги смятат за потомци на прабългарски воини.

Каракачани в традиционни носии.
Каракачани в традиционни носии.

Торлаците са планинци - горди, свободолюбиви и непокорни. Някога са били и малко диви и необуздани - с нож и пищов в пояса и буен черен перчем. Като такива са описани и в първия тълковен речник на Найден Геров. Не случайно в този край избухва първата буна срещу турците - въстанието на Константин и Фружин. Пак тук е и последното преди Априлското - въстанието от лето 1850-о.

Въртящи се дервиши. Вече обаче ги няма
Въртящи се дервиши. Вече обаче ги няма

Торлаци е имало и в разрушеното през 1974 г. заради язовира на Огоста Калиманица - родното село на Йордан Радичков. Затова и в разказите му, има много торлаци. Точно торлак се превърна в тенец, когато го прерипна котката на Ойчи. И като тенец не отиде веднага в отвъдния свят, а остана при своите братя торлаци, за да им помогне да си свършат къщнта и кърската работа.

Армъни танцуват на традиционния си събор.
Армъни танцуват на традиционния си събор.

"Наричат ги още белодрешковци. Хората с белите дрехи, бели като снега по Балкана и босилека в момината градина. Те живеят в дивно място, там, където планината докосва небето, там, където започва безкраят..." Така започва приказката за торлаците от изложбата за тях, която беше минала година в Националния етнографски музей. Може някога наистина да са били белодрешковци, но аз хора с бели дрехи в Белоградчишко не съм виждал.

Чуйте обаче имената на селата: Репляна, Вещица, Крачимир, Праужда, Салаш... "У Репляну пию лимону како пловке из леген". Което ще рече - в Репляна пият лимонада, както питици леген. В Стакевци казват: "Синоч тека пищеше жълти кюнци, че ме пролазише жмърци". Тоест снощи така хубаво свири духовата музика, че ме побиха тръпки.

В моето село Пролазница вревимо (говорим), в майчиното ми Стакевци - орату, а във Вещица, където беше женена леля - гълчу. Езикът ни много наподобява сръбския, но може да се каже и обратното - сръбският национален говор е досущ като нашия диалект.

Торлаците въобще не признават два звука - "х" и "ф" - казват муа, мель (хмел), артия (хартия), бъла (бълха). Както и кова (кофа), кивла (кифла) и дори Стеван (Стефан). А как казвате на хуманизъм, попита ме веднъж приятел. Торлаците не признават тази дума, те си имат по-хубава - човечлък.

ПЕНЧО КОВАЧЕВ

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Екстра

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber