Десет секунди и край - толкова ще оцелее всяка волейболна топка, ако смуут фокстериерът на председателя на Столичния общински съвет Елен Герджиков е наоколо. Най-често те падали жертва и увисвали на зъбите на Кристофър Робин на плажа.
Затова, след като платил няколко спукани топки, Герджиков си взел поука и Кристофър вече ходи на море само рано сутрин или късно вечер, когато плажовете са празни.
Освен заради "Мечо Пух" зад името на кучето има и друга история. То е подарък на Герджиков от приятели. Донесли му го от Унгария няколко дни след като си отишъл френският му булдог Анри. Казали му, че е "Джак Ръсел териер". Като пораснал обаче, се оказало, че Кристофър си е чист смуут фокстериер.
За идеята да го кръсти на герой от една от най-любимите детски книжки, той обяснява, че след френския булдог Анри и немския дог Вагнер било редно освен "р" в името да има и нещо английско заради корените на породата. Така дошло и името. Герджиков разказва, че преди е имал куче, което кръстил Чарз Дикенс, защото тогава бил любимият му писател.
"Много е амбициозен. Обича да разнася големи пънове и клони. Нищо, че са няколко пъти по-големи от него и че тежи 10 кг. Страшно е енергичен, не се спира. Често се налага аз да го карам да си почине и да спре да тича, защото ме е страх да не му стане нещо", споделя Герджиков. И веднага посочва на Кристофър паднал клон, който е поне три пъти по-голям от кучето. След секунди, въпреки разликата в размерите, той някак започва да го разнася из цялата поляна.
Освен да гони катерици и птички в Борисовата градина, друг любим номер на Кристофър е да носи шишарки. Пуска ги до крака на Герджиков и започва да ги бута с муцуна в очакване стопанинът му да ги ритне и той да хукне след тях. Така почти всяка разходка не минава без своеобразната игра на футбол между Кристофър и Елен.
Когато собственикът му му подава пръчка, Кристофър я захапва и увисва с нея във въздуха, докато Герджиков не се откаже от опитите да му я вземе. Веднъж пък изумил туристите на Пирин, след като си харесал един голям клон и не го пуснал през целия преход.
"Много е добър. Радва се на всички. Лаенето не му е страст. Вкъщи не му се чува гласът", казва Герджиков. Кристофър имал страх само от немски овчарки.
Шефът на СОС споделя, че като малък Кристофър Робин не е изял нито един чехъл за разлика от повечето кучета. За сметка на това обаче немският дог Вагнер
опустошил цял кожен диван.
"Беше си го набелязал и от дивана останаха само пружините", смее се шефът на СОС. После разказва как дакелът на негови приятели се качвал до най-горния шкаф в кухнята, отварял го и винаги свалял на земята нещо от него. Това бил редовният му номер, а всички се чудели как точно успява да го направи.
6-годишният Кристофър вече има поколение в София и Благоевград. И двата пъти обаче се ражда само по едно кученце, а малките остават при собствениците на женските. Герджиков се надява следващия път кутретата да са повече, за да си вземе едно. Ако това не стане в следващата 1 г. обаче, Кристофър ще бъде кастриран, защото остарява.
Като отговорен стопанин Герджиков е чипирал любимеца си. В чантичка, която носи на кръста, пък са паспортът, документът за платена такса на кучето и найлонови ръкавици, за да почиства след Кристофър. Но смята, че общината трябва да направи така, че носенето на документите да не е задължително, а да се проверява само чипът и признава, че се работи по въпроса.
Разхождат се два пъти на ден в Борисовата градина. "Собствениците на кучета се поздравяват, дори и да не се познават. Сякаш се възприемат като една общност. Хубаво е, защото дори хората от един вход го правят рядко. В парка не е така", твърди Герджиков.
Наскоро имал среща с представители на световноизвестна марка кучешка храна, които искат да направят няколко градинки за кучета. Идеята е полянките да са оградени и вече общината проучва къде да се оформят.
"Отглеждането на куче е отговорност. Не е само удоволствие - да му се радваш, като е малко, а да се грижиш за него, като остарее или се разболее, или има поколение. Всеки, който иска куче, трябва да е наясно. Те не могат без хората. Ако се върнем назад в историята, ние сме ги създали и селектирали. Не може да го вземеш и после да го хвърлиш на улицата", категоричен е Герджиков.
Той също е отглеждал помиярче. Кутрето било новородено, но изхвърлено на улицата. Гледал го 2 г., но го изгубил. Така и не успял да го намери. Убеден е, че проектът за общински осиновителски център, който да е приветлив и с добри условия, ще помогне на много изоставени кучета да си намерят ново семейство.