Банкери, пенсионери, полицаи, офицери и дори роднина на висш магистрат са сред незаконно обвинените българи у нас, които от началото на 2012 г. са осъдили държавата за стотици хиляди левове обезщетения.
Влезлите в сила присъди за първите 5 месеца на 2012 г. само в София са за над 300 хил. лева, става ясно от публикуваните решения на Върховния касационен съд и статистиката на СГС.
Всяка година държавата плаща повече от 3 млн. лв. по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Изплатените обезщетения за 2011 г. са 3 602 859 лв. Те се плащат, когато са причинени вреди на граждани от дознанието, следствието, прокуратурата или съда от незаконно задържане, обвинение в извършване на престъпление или осъждане.
При някои от най-драстичните нарушения, за които прокуратурата е осъдена, хората, потърпевши от нея, са починали и не са успели да дочакат възмездие за смачканото си достойнство, влошеното си здраве или публичното унижение да ги сочат в медиите като престъпници.
Виновни до доказване на противното
Бившият офицер от оперативно-технически операции на МВР Пламен Арсов, който бе арестуван за подслушване на действащ главен прокурор преди 12 г., не дочака да му бъде изплатено обезщетение от 40 хил. лева. Окончателното решение по делото му влязло в сила в началото на 2012 г., но той починал по-рано, става ясно от документите.
На 28 юли 2000 г. о.р. полковникът, който тогава е съсед в блока на Никола Филчев, е извикан за справка в следствието. Там обаче изненадващо е арестуван и обявен за основния изпълнител на подслушването на Никола Филчев. Седмици наред медиите тогава цитират данни от разследваненто, как в дома на Арсов имало подслушвателна станция, а офицерът е изгонен от ведомственото жилище заедно със семейството си. 7 години по-късно Арсов е напълно оправдан на 3 съдебни инстанции, но животът му е провален, семейството му се е разпаднало и той вече е различен човек, пише в исковата си молба потърпевшият.
"Пламен беше шокиран от ареста и обвиненията, изпадна в безтегловност, не контактуваше с никого затвори се. Всички колеги и познати го уважавахме много като сериозен и принципен човек. След като го изгониха от жилището, семейството му се разби, той и жена му заживяха при роднини на различни места. Освободиха го от работа", разказва пред магистратите негов близък приятел. Той свидетелства, че Арсов бил напълно сринат заради обвиненията, станал нервен и избухлив, загубил много от приятелите си, не могъл да се примири със случилото се.
Магистрати отчитат в решението си, че широкото разгласавяне на случая в медиите е подложило на допълнително унижение и стрес ексофицера, като това довело до компромтирането му. Софийският градски и апелативният съд присъждат 40 хил. лева за
униженията и влошеното психично здраве на о.р. полковника. Преди да бъде потвърдено обезщетението на Арсов на втора инстанция, той починал. След като на 2 февруари 2012 г. ВКС отхвърля касационната жалба на прокуратурата и оставя окончателно в сила присъденото обезщетение за о.р. полковника, парите ще бъде изплатени на наследниците му.
Известен и уважаван банкер също не дочака да влезе в сила решението, че е осъдил държавата за вреди, след като е обвинен и срещу него се води наказателно дело повече от 3 години. Наследниците на покойния вече изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка Матьо Матеев трябва да получат 15 хил. лева обезщетение,
след като на 18 май т.г. Върховният касационен съд излезе с окончателно решение, че прокуратурата е нанесла вреди на банкера. Освен Матеев същия размер обезщетение ще получи и колегата му, също изпълнителен директор на ПИБ, Мая Георгиева.
Двамата банкери, осъдили държавата, са обвинени през 2001 г., заедно с още петима души в нарушения на служебните си задължения, с което са провалили приватизацията на "Инкомс телеком холдинг". На 31 март 2005 г. те били оправдани напълно.
В съдебните решения на три инстанции магистратите отчитат, че двамата банкери са били обвинени в тежки умишлени престъпления за дълъг период от време, поради което авторитетът пред обществото им бил накърнен.
Потърпевшите са описали в исковите си молби, че са били принудени непрекъснато да обясняват, че не са извършили престъпление. Заради широкото отразяване на случая в медиите техни колеги вече не били с добро отношение към тях. Съдиите са отчели в решението си, че освен вредата за имиджа, банкерите са били ограничени да пътуват в чужбина и се е наложило да плащат и гаранция от по 13 хил. лева, за да са на свобода. Колега на Мая Георгиева разказал в показания пред съда, че банкерката е била обвинена точно в момент, когато общественият интерес към нея бил много висок, защото
била избрана за Банкер на годината.
Така несправедливото обвинение я засегнало още по-силно, отчитат съдиите.
Магистратите приемат също, че обвиненията са попречили на кариерите на двамата банкери и те са били психически затормозени.
Друг незаконно обвинен българин, който ще вземе от държавата 45 хил. лв. обезщетение, пък бил толкова стресиран от наказателното преследване срещу себе си, че дори се скрил от света в манастир, е записано в друго съдебно решение, с което е осъдена държавата. В този случай потърпевшият Антонио Петрунов е имал три различни обвинения, като разследването и делото срещу него се водели 12 години, след което бил оправдан.
Дъщерята на Антонио разказва, че баща й е изпаднал в депресия, изпитвал е притеснения, неудобство и срам пред близки, колеги и приятели. Спрял да работи, развалил си отношенията с бизнес партньори. Постоянният срам, че е обвинен, ходи на разпити и по дела, принудили Петрунов да се оттегли от светския живот и
да потърси уединение в манастир, отчита като друга сериозна вреда съдията по делото.
За да се заведе иск за вреди, трябва да може да се докаже, че от незаконни действия на МВР или съдебната власт гражданинът е претърпял увреждане на здравето или други неимуществени вреди, обясняват експерти.
Когато преценяват какъв да е размерът на обезщетението, съдиите вземат предвид тежестта на повдигнатите обвинения и колко време е продължило наказателното преследване. Обръща се внимание дали потърпевшият е бил в ареста, колко време и как делото се е отразило върху физическото и психическото му здраве, върху взаимоотношенията с близките и приятелите му. Важно за определянето на обезщетенията е и дали делото е било с обществен отзвук и каква е степента на огласяването му, което допълнително да е опозорило ищеца.
Законът казва още, че не се дължи обезщетение, ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия. А когато той виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.
Въпреки че всяка година стотици потърпевши завеждат дела срещу държавата за вреди в окръжните съдилища в страната, статистиката в колко случая е осъдена държавата е
много трудно откриваема.
От Главна прокуратура обясниха за "24 часа", че не разполагат с такива обобщени данни за 2011 година. След преглед на различни доклади на ВКП открихме, че за първите 6 месеца на м.г. са били водени 193 производства по ЗОДОВ, като 78 са приключили с осъждане на държавата. За същия период по този закон са били заведени 120 въззивни и 99 касационни жалби. След запитване към Висшия съдебен съвет за това колко пари са изплатени за м.г. оттам ни информираха, че през 2010 г. за изплатени 3 198 426 лв., през 2011 г. сумата е скочила на 3 602 859 лв., а за първите 5 месеца на т.г. издължените суми са 760 041 лв. Все още неизплатени били 2 100 100 лв., скочат още данни на съвета. От ВСС ни информираха, че не водят статистика за боря на делата по ЗОДОВ и осъдителните присъди.
Докато данъкоплатците плащат все по-скъпо за грешките на съдебната власт и МВР, нито един магистрат или полицай не е понесъл отговорност за това, че негови действия са станали причина държавата да бъде осъдена по ЗОДОВ, коментират специалистите.
Роднина на магистрат тормозен 7 г. , развил диабет
Върховният касационен съд обяви в началото на юни т.г. и решението си да осъди окончателно прокуратурата по делото за неимуществени вреди, нанесени на 58-годишния Слави Славов, който е роднина на апелативния прокурор на Варна Васил Миков.
През 2000 г. на ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на две престъпления, като делото е прекратено през 2007 г. с прокурорско постановление със становище, че "деянието не съставлява престъпление".
Славов е написал в жалбата си, че е бил тормозен и притискан с това дело, за да даде уличаващи показания срещу прокурор Миков. По това време магистратът се бе оплакал, че главният прокурор Никола Филчев използва методи за сплашване на подчинените си.
В решението на ВКС е отчетено, че заради незаконните обвинения Славов се е разболял от диабет и хипертония.
Заради стреса от постоянните проверки на обвинителите опадали и зъбите на потърпевшия, а служителите във фирмата му почти всеки ден викали "Бърза помощ", заради влошеното му здраве, разказват свидетелите по делото. Съдът отчита още, че Славов е бил и злепоставен в обществото и доброто му име е било накърнено.
Славов трябва да получи от държавата 45 000 лева.
Шеф на трезор и ексдепутат незаконно в ареста 46 дни
Председателят на управителният съвет на Частна земеделска инвестиционна банка и бивш депутат от ВНС Кирил Дунев също ще получи обезщетение от държавата от 30 хил. лв., става ясно от влязло в сила решение на ВКС от т.г. Той е бил обвинен в длъжностни престъпления през 1997 г., като след арест от 46 дни и водено срещу него 9 години разследване бил оправдан през ноември 2006 г.
Също през 2012 г. друг банкер - Живко Стаменов, е осъдил прокуратурата да му плати 20 хил. лева. Той е спечелил дело по закона за отговорността на държавата, след като е оправдан, заедно с още няколко банкери от Минералбанк и "Славяни" по обвинение, че е раздавал лоши кредити. Магистратите отчитат, че това наказателно дело е продължило близо 10 години.
Полицай невинен за рекет, взема 20 000 лв
Бившият полицай от столичното Четвърто районно управление Росен Стойнов е осъдил прокуратурата за незаконно обвинение за рекет, като ще му бъде платено обезщетение от 20 хил. лв.
Експазителят на реда бил арестуван с няколко свои колеги през пролетта на 2002 г., като дни след ареста по медиите излезли публикации, че е хванат полицай, абониран за рекет, пише в исковата си молба Стойнов. 5 години по-късно с решение на Върховния касационен съд вече бившият полицай бил оправдан напълно.
Магистрати преценяват, че бившият полицай незаконно е бил задържан под стража 133 дни, а после още 132 дни е бил с мярка "домашен арест". Близка на Стойнов разказва на магистратите, че докато бил обвинен и в ареста психиката му се разклатила, а съпругата и двамата му сина били в много тежко материално положение. В продължение на 5 години, докато се водело делото, Стойнов не могъл да си намери и работа