Излиза, че прокурорите или не са достатъчно подготвени, или изпълняват поръчки
НЕВЕЛИН ГАНЧЕВ
Надали някой се е изненадал, когато в сряда Софийският апелативен съд оправда бившата шефка на НАП Мария Мургина. Миналата седмица Валентин Димитров бе оневинен от същия съд по едно от 4-те дела, които се водят срещу него. Дни преди това Върховният касационен съд (ВКС) потвърди втора оправдателна присъда за Николай Цонев - по делото ТЕРЕМ.
Преди него бе оправдана от градския съд бившият вицепремиер Лидия Шулева, обвинена, че е назначила незаконно директор в Министерството на икономиката.
Наскоро "невиновен" чу в залата и нароченият за кадровик на Темида Красимир Георгиев - по обвинение за укриване на данъци на първа инстанция, а за лъжесвидетелстване - на втора. За търговия с влияние пък дори не му повдигнаха обвинение.
Малко преди това оправдаха и бившия здравен министър Божидар Нанев за сделката с препарата против свински грип. Но това не е всичко - само през тази година влязоха в сила или бяха четени на различни инстанции голям брой оправдателни присъди.
Оневинени от апелативния съд бяха Ангелина Димитрова, вдовицата на Косьо Самоковеца (по дело за контрабанда и пране на пари), Христо Ковачки (разследван за укриване на данъци). Влязоха в сила оправдателните присъди на Маргините (за подготовка на 3 убийства) и на бившия шеф на Държавен фонд "Земеделие" Асен Друмев по дело за злоупотреби по програма САПАРД.
След 10-годишна сага бе оневинен от градския съд и ексминистърът на земеделието в правителството на ОДС Венцислав Върбанов, обвинен в злоупотреби за 87 млн. лева. Невинни са и 10 бивши членове на борда на общинската фирма "Софийски имоти", реши градският съд по 3 дела.
Уж "изяснения казус" с двойното убийство пред клуб "Соло" приключи на първа инстанция с оправдателна присъда. Сякаш прокурори и съдии са чели различни учебници и разбират законите по коренно различен начин.
Има ли въобще някой осъден? Има - от прокуратурата отчитат 4% оправдателни присъди от всички. Сигурно е така. Само че тези 4% са всъщност почти всички важни дела. Влезлите в сила осъдителни присъди се броят на пръсти - Братя Галеви, Пепи Амигоса, Митьо Очите... По някои случаи са постановени наказания на първа или втора инстанция ("Кремиковци", САПАРД, "Софийски имоти", Раиф Мустафа), но не е ясно как ще приключат казусите. Много често напоследък присъди на първа инстанция се отменят на втора или във ВКС.
Вярно е, че прокуратурата свърши добра работа срещу няколко организирани престъпни групи за наркотици, рекет, трафик на момичета, фалшиви пари, има осъдени магистрати. Но тя почти винаги търпи неуспех, когато в обвиненията си сочи големи злоупотреби, когато разследва министри, висши държавни чиновници или мастити бизнесмени. Не е трудно да се прогнозира, че тепърва в съдебната зала ще се пукат още прокурорски балони.
Провалът по важните дела не е от вчера. Да си спомним краха на процесите за банковите фалити, зърнената криза, срещу министрите от правителството на ОДС, Стефан Софиянски, ген. Атанас Атанасов, по-късно Кирил Войнов, Христо Лачев, Румен Петков, Хасан Азис... Тенденцията е отдавна.
Значи нещата не опират до това кой е началник. Не могат да се отрекат добрите намерения на Борис Велчев и усилията му да реформира ведомството. Всичко обаче по линия на тези дела продължава постарому и явно опира до лоша практика, кадри, липса на вътрешен (а и външен) контрол. Хайде, някъде съдиите може да са сбъркали или да са взели пари. Ама чак такова масово оправдаване. Освен това да не забравяме, че процесите се гледат на 3 инстанции и по тях се произнасят поне 9 магистрати.
Излиза, че или прокурорите не са подготвени професионално да водят такива дела, или изпълняват политически и бизнес поръчки. Няма друго обяснение за това, че почти всички обществено значими процеси завършват с провал за обвинението.
И така прокуратурата се превръща в машина за съсипване на репутации, на политически кариери и бизнес. А да сте чули някой да е потърсил отговорност от прокурорите по тези дела? За това, че някой е влачен като мечка по съдилищата 5-6 г. (за кеф на репортерите и адвокатите) и че дори оправдан, той вече е престъпник в очите на хората. За това, че освен всичко друго в тези разследвания се хвърлят на вятъра огромни средства. Няма такова нещо. След оправдателните присъди обикновено следват осъдителни за държавата решения и обезщетенията по тях ги плащат данъкоплатците, а не прокурорите.
Никой не оспорва правото на прокуратурата да образува дела и да повдига обвинения. Понякога тя е подложена на силен обществен натиск за това, съществуват и сериозни съмнения за престъпна дейност, които трябва да бъдат изчистени. Но нали за тази цел има проверки, нали може да се разследва и без да се повдига обвинение и да се налагат ограничителни мерки. Нали има и законова възможност да се прекрати досъдебното производство, ако не се съберат годни за съд доказателства. Само че по тези дела тя не се използва.
Да, в съдебната зала стават изненади, понякога доказателствата се обръщат и прокурорът не може да знае това преди процеса, когато събраните материали са в полза на обвинителната теза.
Това обаче се случва при чисто криминалните случаи - свидетели се отказват от показанията си, поемни лица не си спомнят какво са правили, съдът открива процедурни грешки и др.
Но делата, за които говоря, се решават от документите, експертизите, задълбоченото четене на законите и почтеното им прилагане.