В една само седмица студентите преминаха от едната крайност в другата. На 8 декември моите например откараха в юнашко веселие до три през нощта. Радвах им се - млади хора, млади сърца.
Седмица по-късно дойде "денят на протеста". В сравнение с веселието беше значително по-рехав - телевизионните камери показаха някъде около стотина души, които отчаяно, но май всуе призоваваха колегите си "Елате при нас".
Протестиращите издигнаха три основни лозунга. От тях единственият конкретен беше "Не на увеличаването на семестриалните такси". Другите два - за "реформа във висшето образование" и за "подобряване на качеството" му за съжаление съдържаха само общи приказки.
Да вървим поред.
Решението на управляващите да дадат право на университетите да увеличават самостоятелно семестриалните такси до 15% от сегашните всъщност е една от преките индикации, че правителството дезертира от реформите във висшето образование. Просто защото, ако то иска реформата да е наистина реална, трябва да върви в две основни посоки.
Първо, изравняване на статута на държавните и частните вузове. И сегашните управляващи продължават обаче да се държат спрямо първите като мащеха, докато за вторите са като любяща майка.
Държавните вузове са под стриктен контрол (а контролът винаги означава и ограничения). За една химикалка или един пакет хартия те са длъжни да обявяват конкурс за обществена поръчка. При частните вузове такова изискване няма.
За всеки харч в държавните вузове Сметната палата организира проверки или одити и налага сурови финансови наказания. За частните вузове това го няма.
По ред причини приемът на студенти в държавните вузове е при доста по-завишени критерии. И се оказва, че частните вузове изчакват като лешояди неуспелите кандидат-студенти от държавните. "Какво, не влезе в СУ ли? Ами заповядай при нас", любезно канят те мераклиите за висше образование. Е, таксите са малко по-високи (някъде до 5, че и нагоре пъти), ама следването и дипломирането са гарантирани.
Та мисълта ми е, че докато не се изравни статутът на държавните и частните везове, реформа във висшето образование няма наистина да има. Испания например (познавам добре тамошната система) мина по същия път - безкрайно роене на частни университети в началото на прехода, "либерализация на приема" и накрая закон, който сложи край на цялото това безхаберие.
Втората насока на реформата са промени в коефициента, по който държавата плаща издръжката на студентите. Сега продължаваме да сме в парадоксалната ситуация - ако за един студент, който се готви за учител, коефициентът е единица (ако не се лъжа, някъде около 880 лв.) то за един студент от военния университет коефициентът е девет, т.е. близо 8000 лв.! А някъде между тези разлики се нареждат компютърни специалисти, лекари и т.н.
Ами хайде да се разберем - кое на нас ни трябва повече - учители или военни? Високообразована нация ли ще готвим, или се готвим за война? Да, министърът успокои студентите, че следващата година са предвидени близо 11 млн. лева повече за тях. Но ако не се промени и системата с коефициентите, реформа на практика няма да има.
Стигам сега до искането за "подобряване качеството на образованието". Това искане също има две страни. От едната са преподавателите, но от другата - самите студенти.
Курсът, на който чета лекции, е от около 100 човека. От тях редовно присъстват не повече от 30. Другите 70 виждам за първи път чак на изпита. Е, те откъде тогава знаят какво е "качеството на образованието", след като не са стъпвали в час нито веднъж? Нерядко се случва асистентката ми да влезе в час в 11,15 и да се появи в кабинета в 11,30. "Никой не е чел за упражнения и се наложи да ги освободя", е обяснението й. А иначе тя се готви усърдно за часовете си. Но не и студентите...
В двора на СУ една срещу друга са Университетската библиотека и кафенето. Нали се досещате кое от двете заведения е винаги по-пълно от другото?
И когато на изпит попитам какво са чели, студентите обикновено отговарят - "вашия учебник". Да, ама вие сте в четвърти курс, а той е писан за първокурсници от друга специалност! А вие не сте прочели и нито ред от приложената към конспекта им не само препоръчителна, но и задължителна литература...
Така че, скъпи студенти, "качеството на образованието" наистина има две страни. И ако претенциите ви в това отношение са към преподавателите, погледнете все пак и към вашия собствен "принос" за качественото образование.
Ще завърша и с протеста срещу увеличаването на таксите. В СУ семестриалната такса е около 300 лв. За 8 декември видях оферта за куверт в Пампорово пак за 300 лв. Казват, че заведението било пълно. Няма да коментирам...
Не мога да не коментирам обаче едно друго явление. Всяка година в СУ се извиват огромни опашки за подаване заявления за стипендии. А миналата година по оперативната програма "Развитие на човешките ресурси" Европейският социален фонд отпусна над 46,5 млн. лева по проект "Студентски стипендии и награди".
Досега са усвоени едва 18 млн. А регистрацията може да стане и онлайн. Просто е необходимо кандидатът да отиде на http://eurostipendii.mon.bg .
Да, ама във фейсбук е по-интересно, нали?