Живков смяташе, че не трябва да си ходи

https://www.24chasa.bg/Article/1152508 Живков смяташе, че не трябва да си ходи Живков смяташе, че не трябва да си ходи www.24chasa.bg
Живков смяташе, че не трябва да си ходи

80-годишният днес Виктор Шарапов е последният съветски и първият руски посланик в България в периода на големите промени в двете страни - 1988-1992 г. Завършил е Московския институт по източни изследвания. Специалист е по Китай. Кариерата си започва като журналист. Първо е във военния в. "Красная звезда", а после в официоза "Правда". Бил е кореспондент в Китай в периода на силно влошените съветско-китайски отношения.

От 1971 до 1982 г. е в апарата на КГБ и личен помощник на шефа му Юрий Андропов. Там получава и чин генерал-майор. Когато Андропов оглавява КПСС и СССР след смъртта на Брежнев, той взема със себе си и своя помощник. Шарапов остава съветник на генералния секретар на ЦК на КПСС и при Черненко, и при Горбачов. През 1988 г. инициаторът на перестройката го праща посланик в София. През 1992 г. е отзован в Москва, като никой от ръководството на руското МВнР не се среща с него. Чак след 9 г., когато Шарапов става на 70 г., министерството му праща приветствие. В него се казва, че "работата му като посланик в България е позволила в преломен етап от историята с чест, твърдо и последователно да отстоява интересите на родината".

- Виктор Василиевич, по какъв повод сте в България?

- Поводите всъщност са два. Първият бе участието ни в честванията на 134-ата годишнина от освобождението на Плевен и разгрома на турските войски там. Радвам се, че имаше много хора и че това се чества на най-високо държавно ниво. След това пътувахме до Русе. А после отбелязахме в Пловдив заедно с местните дружества за дружба с Русия 70-ата годишнина от разгрома на германската армия край Москва. Отпразнувахме я пред паметника на Альоша. Нямаше много хора, но присъстващите пяха песента за Альоша.

- В Русия помнят ли още тази песен?

- Че как иначе? Тя и до днес предизвиква сълзи у нас.

- С какво се занимавате сега?

- Аз съм пенсионер. Но съм президент на Съюза на приятелите на България. Това е общоруска обществена организация, възникнала на мястото на Дружеството за българо-съветска дружба, оглавявано навремето от прочутия авиоконструктор акад. Андрей Туполев. Заедно със СССР и това дружество се разпадна, но имаше много ентусиасти, живели и работили в България, сред тях и аз, и решихме да създадем наново организацията. Да почнем отначало, без държавна подкрепа.

- Колко пъти сте идвали в България след края на посланическия ви мандат?

- Най-малко десет пъти.

- Намирате ли стари приятели?

- Да, дори на този прием. (Разговорът се води на коктейл в руското посолство - б. а.).Такива са половината от вашия генералитет, освен това много писатели, художници и т.н.

Срещнахме се сега и си спомнихме как сме работили заедно. Българска литература се издава у нас и до днес. Не знам сега къде другаде се издава вашата литература.

- Да се върнем на периода 1988-1992 г., когато бяхте посланик. Изненада ли ви начинът, но който се развиха промените в България?

- Да ви кажа честно, според мен никой не бе готов за това, което щеше да стане. Всички бяха участници само в началото. А след това процесът тръгна сам по себе си. Първото, за което говорихме с българското ръководство, включително с Тодор Живков, бе, че в СССР стават промени. Че тъй като връзките ни са много големи, в България те не бива да бъдат избегнати. Че промените в СССР ще засегнат всички социалистически страни.

- Кой е говорил за това? Вие лично или двамата с Живков?

- Най-вече аз. Тодор Живков казваше: "Да, ние разбираме тези процеси. Но има и много положителни неща, от които не трябва да се отказваме. А за промените трябва да се готвим." Въпреки това ми се струва, че под промени той разбираше някаква реконструкция, а не смяташе, че трябва да напусне ръководството. Но през есента на 1989 г. той вече разбра, защото при него дойдоха съратниците му от бригада "Чавдар". Пътувах до Москва и когато се върнах, те дойдоха при мен и му казаха: "Имахме разговор с Живков. Казахме му, че трябва да си отиде и да даде път на другите."

Срещнах се и с него. Пита ме какво става у нас. Отговорих му, че в СССР стават големи промени и че ще му е трудно да ги избегне. Че това е нещо обективно, защото тогава България бе член на СИВ, на Варшавския договор. Поради тесните си връзки със СССР тя не можеше да остане настрани от тези промени.

- Ще ви открием една тайна. Известна ни е една снимка от края на октомври или началото на ноември 1989 г. На нея сте вие, унгарският посланик Шандор Шимич и Андрей Луканов на лов. Какво обсъждахте на този лов?

- Мисля, че е било през някоя друга година.

- А има ли такава снимка?

- Да, има. Но е от друга година.

- А случайно ли там е и унгарският посланик предвид факта, че страната му беше сред първите, започнали сериозните промени?

- Той беше добър наш приятел. Нищо повече в конкретния случай.

- Какви бяха отношенията между Тодор Живков и Михаил Горбачов?

- Мисля, че личните им отношения не потръгнаха. Живков неведнъж казваше, че е доайен сред ръководителите на социалистическите страни. А Горбачов донякъде бе самолюбив и казваше, че именно той е доайенът. Разбирате, че това е психологически въпрос.

Горбачов в началото държеше линията на промяната към това социализмът да стане по-добър. Да стане това, което понякога наричат социализъм с човешко лице. А в този смисъл Живков малко изоставаше от Горбачов в разбирането за неизбежността на този процес. Друг, вътрешноруски, е въпросът какво стана по-нататък. Имам предвид, че Горбачов по същество предаде идеите, за които гласува и за които призоваваше в началото на перестройката. Първо казваше никой да не смята, че ще се откажем от социализма. А свърши с това, че каза в един турски университет как цял живот е мечтаел да срине Съветския съюз.

- Кога видяхте за последен път Тодор Живков?

- През ноември 1989 г.

- Какво си спомняте за пуча срещу Горбачов на 19 август 1991 г.?

- Трудно ни бе оттук, от София, да видим какво и защо се случва там, в Москва. Защото Политбюро се разпадна, Горбачов замина, скри се, за да не бъде в Москва. Нарастваха сепаратистките настроения. Тук ни бе трудно да го разберем и почувстваме. Никой не ни даваше подробна информация. Трябваше сами да изграждаме някаква своя политика. И когато от руското външно министерство дойде заповедта, че трябва да предадем на българското правителство такава и такава информация, ние го направихме.

- И каква беше информацията, която предадохте?

- Че у нас е създаден ГКЧП - Държавен комитет по извънредното положение. Но че това няма да доведе до дълбоки промени. Че това е временна мярка и че демократичните процеси няма да спрат.

- На кого я предадохте?

- На президента Желю Желев и премиера Димитър Попов.

- Как реагираха те?

- Изслушаха ни и ни благодариха за информацията.

- А каква информация предадохте след разгрома на пучистите?

- Никаква. Не получихме никакви указания. Просто тогава на никого в Москва не му бе до нас.

- А идвали ли са при вас български политици по време на пуча да изразяват подкрепа или да се изкажат против?

- Не.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Вместо на границата проверки за глоби да се правят на пунктове за технически прегледи

Вместо на границата проверки за глоби да се правят на пунктове за технически прегледи

АНАСТАС СТЕФАНОВ

Политологът Анастас Стефанов: Радев се озова в политическия ъгъл

Димитър Манолов

Димитър Манолов: Идва поколение, което няма да събере 40 години стаж за пенсия

Стоян Желев: Автомобилният пазар ще се възстанови най-рано през 2023 г.

Стоян Желев: Автомобилният пазар ще се възстанови най-рано през 2023 г.

Асен Блатечки
СНИМКИ: ОФИЦИАЛЕН ИНСТАГРАМ ПРОФИЛ НА АКТЬОРА И АРХИВ

Асен Блатечки: Свалих 15 кг от Атанас Буров, пуснах брада и мустаци и заприличах на Паница

Томислав Дончев

Томислав Дончев: Всяването на съмнения в честността на вота води до най-тежката криза

Покажи още

Последно от

Последно от

Видеосъдържание

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber