“Обещавам за в бъдеще и при необходимост да съдействам според възможностите си на органите на Държавна сигурност в борбата им срещу вътрешните и външните врагове на Народна република България.”
Тези клетвени слова пише на 28 януари 1980 г. Михаил Михайлов - имиджмейкърът на двамата премиери от СДС Стефан Софиянски и Иван Костов.
Листът с обещанието се пази в досието на известния медиен експерт. То стана публично, след като с решение №271 от 5 октомври 2011 г. комисията по досиетата обяви, че Михайлов 10 г. е работил като агент Пешко за VI І управление на Държавна сигурност - политическата полиция в комунистическа България.
Хората на Евтим Костадинов са проверили 387 лица, които след 1990 г. са били главни секретари, шефове на отдели в администрацията на НС или щатни служители към парламентарни комисии. Сред тях комисията е открила 37, свързани с ДС. Името на Мишката, както го наричат приятелите му, излиза като експерт на комисиите по радио и телевизия от април 1995 г. до юни 1997 г.
Клетвата във вярност към ДС е написана със син химикал и равен, почти детски почерк, и то 11 месеца преди официалното вербуване на Михайлов. Без претенции за експертност, но почеркът видимо е същият като от писмо на известния PR до “Труд”, публикувано през 2000 г.
Не мога да обяснявам сега, че не съм камила, проверяван съм и в други функции, защо досега не е излизало. Така лаконично Михайлов коментира появата на името му в списъците на доносниците.
Досието на агент Пешко съдържа само 14 страници, някои от които са преномерирани.
Според документите първата среща на Михайлов с началници от ДС е в столичния хотел “Балкан” ( днешния “Шератон”) в София на 17 декември 1980 година.
На срещата освен вербуващият офицер Чавдар Тепешанов присъства и началникът на 2-и отдел на VIІ управление подполковник Емил Пенчев.
В доклада по вербовката капитан Тепешанов, чието име е известно като водещ офицер при много секретни сътрудници, които са донасяли за художественотворческата интелигенция пише:
“Първоначално на Михайлов му беше изказана благодарност за оказаната ни от него помощ до този момент и беше изразена увереност, че сътрудничеството ще продължи целенасочено и ползотворно за в бъдеще.”
Съобщени са му и критериите за работа - конспиративност, обективност, партийност и честност и в тази връзка са му приведени конкретни примери и начини как да бъдат спазени от негова страна.
На срещата капитанът начертал кръгове от въпроси и задачи, които трябва да изпълни новият агент. Михайлов проявил разбиране по исканите въпроси. Съгласил се и с изискването "в качеството му на сътрудник да бъде по-внимателен в отношенията си с хората, да не се забърква в конфликти и по този начин да става център на внимание”.
За псевдоним, с който да се подписва на сведенията си, агентът избра “Пешко”, пише в документа.
На 17 декември Михайлов получава първата си задача - “да се изяснят обстоятелствата, при които във ВИТИЗ е поставена пиеса на Василий Шукшин, и коментарите, възникнали около вижданията на режисьора, отнасящи се до някои аналогии с негативните явления в социалистическото общество”.
Ден след разговора, на 18 декември, офицерът предлага Михайлов да бъде приет за агент в 3-и отдел на VIІ управление на ДС. Така първият картон в Държавна сигурност на тогавашния студент актьор е издаден на 20 декември 1980 година.
Според документите до 1981 г. секретният сътрудник Пешко е посещавал конспиративна квартира “Параклис”, но няма сведения за разговорите при уговорените явки.
На 12 март 1982 г. е заведен вторият картон на Пешко. Регистрацията вече е към Държавна сигурност в Русе, тъй като Михайлов се е преместил там и работи като актьор в драматичния театър в града.
Задачите му вече са официално записани - трябва да работи "по линия на художественотворческата интелигенция”. Уточнена е и основата на вербовката - идейно-политическа.
На отделен лист в досието е записано “обект, по който е работил - Димчо Дешев.”
Според познати на Михайлов става въпрос за неговия колега и приятел от ВИТИЗ Димо Дешев. Той е роден през 1956 г. в с. Раковица, Видинско. Завършил е ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1981 г. специалност театрална режисура при проф. д-р Кръстьо Мирски и Анастас Михайлов. Поставя пиеси в драматичните театри във Видин, Ловеч, а от дълги години е щатен режисьор в Плевен. Прочетох, че е работил за Държавна сигурност, сигурно не само аз съм бил обект за разработка, без изненада и с лека ирония казва режисьорът. (Какво мисли Дешев за агент Пешко - виж карето вляво.)
В досието е запазена справка за извършена проверка на Михайлов от капитан П. Минков от Русе.
В нея офицерът разказва, че на “25 май 1986 г. Пешко посещава по покана на американския посланик в София неговата резиденция с други лица. Тъй като заминаването е било спешно, не е могъл да се свърже с мен и да получи указания за работа”.
Дни по-късно от друг агент е получен сигнал, че Пешко е посетил резиденцията. След като се връща от София, Михайлов също докладва за срещата в щатската мисия.
“Агент Пешко, без да му споменавам за това посещение сам ми разказа за случилото се и за какво точно са говорил”, пише Минков. От това капитанът прави извода, че Пешко работи честно с нашите органи и може да му се има доверие.
За следващите 4 г. от дейността на агента няма никакви сведения. Запазено е обаче предложението на капитан Ралчев за изключване на Михайлов от ДС.
На 14 март 1990 г. офицерът пише: Причините за това са декриминализация на деянията, съответстващи на целта на вербовката му. В записката се посочва, че Пешко е работил по чуждестранни студенти, арабски граждани и други чужденци, с които е в контакт в рамките на служебните си задължения. Капитанът е категоричен, че сведенията, давани от Михайлов, са били с информационна стойност, спазвал е изискванията за конспиративност и няма данни да се е разшифровал.
Според Ралчев дори е нецелесъобразно вземането на декларация за неразгласяване на сътрудничеството. Служителят на ДС обаче прави уточнението, при възстановяване на връзката да се има предвид, че агентът държи да му бъде разяснена конкретната полза за сигурността на страната от задачите, които му се поставят.
Дали след 1990 г. Пешко е работил за службите, официални данни никъде няма. В периода 1990-1992 г. Михайлов е мениджър на театър "Сфумато" и изпълнителен директор на международния театрален фестивал "Театър в куфар". По-късно става секретар на Временната комисия по радиочестотите към Комитета по пощи и далекосъобщения. КПД е органът, който раздава лицензите на медиите и тогава шеф е Стефан Софиянски. При управлението на Жан Виденов дипломираният актьор е съветник към медийната комисия в 37-ото народно събрание с председател Клара Маринова. След като БСП пада от власт, Михайлов израства до съветник по въпросите на медиите на служебния премиер Стефан Софиянски.
За кратко е генерален директор на Нова телевзия и на “Канал3”. Постовете обаче запазва за кратко. Слуховете тогава носеха, че зад бързите уволнения стоял тогавашният вицепремиер Евгений Бакърджиев. Най-голямата популярност за Михайлов идва, след като през 1999 г. Иван Костов го назначава за ръководител на дирекция "Информация и връзки с обществеността".
Въобще не съм изненадан, че е ченге, подозирам го още от времето, когато в колата на Мишо беше открита карта на нещатен сътрудник на НСС, казва негов приятел, пожелал анонимност.
През януари 2000 г. личният джип на гласа на Костов “Хюндай Галопер” бе откраднат. МВР не съобщава за случая, тъй като шефът на пресслужбата на МС лично настоявал за дискретност. В джипа бе намерена картата на Михайлов, издадена от НСС през 1997 г., и пистолет ПМС 5,45 калибър.
Запитан за връзка със службите, Михайлов тогава отрече с думите: Намерената карта за нещатен сътрудник на Националната служба “Сигурност” е невалидна. Тя просто е формален документ, който навремето като медиен съветник при Стефан Софиянски ми даваше право да нося оръжие.
Същата година Мишката подава оставка от МС, след като лидерът на "Подкрепа" заплаши публично, че ще огласи касета, на която чиновникът М.М. иска подкуп. Константин Тренчев обяви, че през 1994 г. медийният експерт е взел 10 хиляди долара подкуп за даване на лиценз. Макар автентичността на записа да не беше установена, Михайлов слезе от публичната сцена за дълго време.
Днес живее със семейството си в Барселона.
На парламентарните избори през 2009 г. беше пиар в кампанията на партия ЛИДЕР на Христо Ковачки. Неотдавна медиите пък съобщиха, че ще съветва за кметската кампания кандидата на БСП за столичен кмет Георги Кадиев.
Димо Дешев: Не се сърдя, че е донасял за мен, сигурно е бил принуден
Прочетох във вестника, че Мишо Михайлов е посочен като агент Пешко и е работил за Държавна сигурност.
С него сме стари и добри приятели. Заедно учехме във ВИТИЗ, заедно работихме, правихме курсови работи.
Сигурен съм, че в онези времена хора на ДС са слухтели не само за мен, но и за други колеги. Сигурно и за Ивайло Калоянчев са ровили. Времената бяха такива. Имал съм проблеми с предишната власт, нищо че съм момче от село.
И от самолет са ме сваляли, писмата ми от чужбина или се забавяха, или не пристигаха. Но още тогава бях чел и Солженицин, по -късно и Оруел, и знам, че така е работила системата.
Но аз много обичам Мишо като приятел. И не му се сърдя, даже го обичам повече, защото вероятно е бил принуден да се занимава с това. Просто не е успял да устои. Даже мислех да му се обадя и да кажа: Ало, Пешко, но дали ще разбере хумора ми.(24часа)