При системно сексуално образование в страни като Холандия ранният полов опит е свързан с по-малко неблагоприятни последици като нежелани бременности, насилие, полово предавани инфекции, раждания в юношеска възраст, казва сексологът психотерапевт доц. д-р Румен Бостанджиев, дм. Разказва, че към сексологията се насочил, вдъхновен от примера на своя баща проф. Тодор Бостанджиев, който през далечната 1963 г. създава първия и единствен в България Сектор по сексология към Медицинска академия – София. В него доц Бостанджиев започнва терапевтичната си практика, след като завършва медицина през 1983 г. и придобива специалност по психиатрия. Завършил е две международни квалификационни програми по психотерапия – на Американската психологична асоциация по личностно центриран подход в Прага и Братислава и квалификационна програма по психодрама на Морено института в гр. Юберлинген – Германия. През 1993 г. преминава специализация по сексология и сексуално здраве в Холандия и Белгия, а през 2007–2008 г. завършва Първата международна академия по сексуална медицина, организирана от Европейската асоциация по сексуална медицина в Оксфорд, Лисабон и Рим.
- Доц. Бостанджиев, какъв е профилът на съвременния български мъж и на българската жена в сферата на сексуалните нагласи и предпочитания?
- През последните десетилетия не ми е известно някой у нас да е правил системни проучвания на сексуалните нагласи, ценности и поведения.
Това, което мога да споделя, са личните ми впечатления от ежедневните срещи с хора и двойки, потърсили помощ в терапевтичния ми кабинет. Тези впечатления са строго субективни и нямат претенцията да са представителни.
Усещането ми е, че за преобладаващата част от сънародниците ни
в зряла възраст
сексуалността
има смисъл
основно като
централен
елемент
от връзката
в двойката и семейството. Независимо че за по-младата генерация сексуалната изява се приема и като част от самоутвърждаването, от намирането на оптимална социална среда и удовлетворяващ лайфстайл. Сексуалната връзка преимуществено се търси в контекста на сравнително устойчиви и цялостни човешки отношения. По-малко са мъжете и жените, които са склонни да приемат сексуалните контакти като самоцелна активност, освободена от емоционална ангажираност и поемане на отговорност за цялостното благополучие на партньора.
В този смисъл ние сме по-близо до
семейно
ориентираните
модели на
сексуално
поведение дори
и с допускане
на паралелни
връзки,
които могат да компенсират рутината на брачната интимност. За българина семейството е първостепенна ценност. Макар и оскъдни, социологичните и народопсихологичните проучвания категорично разкриват приоритетното значение на родово-семейните връзки в българската традиция. Тя е определяща и в сексуалното поведение на съвременните поколения.
- С какво се обясняват разликите в семейните ценности в Южна и Източна Европа в сравнение с останалите региони на континента, ако решим да се вгледаме в пластовете под логичното обяснение “патриархални отношения”?
- Напоследък множество научни проучвания разкриват съществено различие в семейните модели и ценности, присъщи на културите в югоизточната и северозападната част на Европа. Най-общо се говори за родово-колективистични ценности, характерни за средиземноморската и източноевропейската традиция. Те се различават от индивидуалистичните семейни ценности, присъщи на западно- и централноевропейските култури и най-вече на скандинавската традиция.
В тези общества
децата много
по-рано се
отделят от
родителите си,
преминават през период на лично самоутвърждаване и добиване на самостоятелност и сравнително по-късно сключване на брак или създаване на семейство.
Връзките с родителското семейство са по-слаби за сметка на социалните и професионалните връзки, с които се обграждат младите семейства в Северна, Западна и Централна Европа.
Югоизточният модел е свързан с по-здрава патриархална традиция, която определя оставане на младите хора по-дълго свързани с родителските семейства и родовата общност. Присъща е по-ранна възраст на създаване на собствено семейство, но то като правило дълго време остава в икономическа и социална зависимост от семейството на родителите. Очакванията за социална и психологична подкрепа между различните генерации са значително по-силни и включват както
продължително
обгрижване на
вече пълнолетни
деца, така
и лично
обгрижване
на възрастните
родители
от техните вече семейни деца.
Изследователите търсят корените на това разделение в различното историческо и икономическо минало, като има основания да се счита, че подобно различие се е зародило още в периода на разпад на Римската империя и инвазията на варварските племена в Европа.
По-късно съществена роля оказва по-ранната индустриализация на Западна, Централна и Северна Европа, където преимуществено се развива индивидуализмът. В предимно аграрните култури на Юга и Изтока на континента по-дълго се запазват патриархално-родовите колективистични тенденции, тъй като те са свързани със семейния труд на полето и в родовото стопанство.
- Какви разлики забелязвате в сферата на сексуалността между днешните юноши и тези, които станаха родители малко преди и едновременно с промените у нас?
- Все още е твърде рано да се правят подобни съпоставки. За поколението, израснало в навечерието и първото десетилетие на промените, бе характерно ценностното объркване, присъщо на прехода.
Официалният
модел на
социалистическа
нравственост с
присъщия му
наивизъм и
лицемерие
бе брутално
заменен
с циничен
материализъм
и примитивен стремеж към оцеляване. Едновременно с това се наложиха ценностите на консуматорското общество, ориентирано изключително към материално благополучие и подценяване на човешките отношения и моралните принципи, на които те се основават.
Това нямаше как да не се отрази и върху сексуалните нрави.
Днешните юноши сякаш израстват в една по-нормална и балансирана среда.
Част от тях ясно се разграничават от примитивния консумативизъм на родителите си, без да престават да са здраво стъпили на земята. В съзнанието на тези младежи пълноценните човешки отношения придобиват все по-голямо значение като ключов елемент от високото качество на живот.
Има и млади хора, за които мечтата за материален просперитет е водеща. Често нейната реализация се свързва с “изгодни връзки”, при които успехът в междуличностните отношения се възприема главно като
умение да
подчиниш,
контролираш или
манипулираш
другия
За съжаление, този “силов” модел много често генерира конфликти и насилие.
- В кои случаи може да се каже, че се прибягва до злоупотреба със сексуалната тематика?
- През последната половин година станахме свидетели на активно заиграване със сексуалната тематика от страна на определени политически сили.
Те системно
залагат на
съществуващите
у нас хомофобни
нагласи
и така се опитват да спечелят популярност сред най-примитивните и консервативни среди. Тезата, която се поднася най-често чрез фалшиви новини, е, че европейската култура е разядена от червея на развратния неолиберализъм, който ерозира здравите морални устои на семейството и превръща обществото в хомогенна “биологична маса”, удобна за манипулиране от страна на международните концерни.
Любим инструмент на тази пропаганда е антиджендър агитацията, митовете за някакъв трети и енти пол, фалшивите внушения, че пледиращите за толерантност към различната сексуална ориентация се борят и за узаконяване на педофилията.
По света подобни позиции се отстояват от крайнодесните консервативни партии, но у нас видяхме как леви и националистични партии станаха флагман на антиджендъризма, подкрепяни активно от представителите на различните вероизповедания.
- Има ли нужда от здравно образование, част от което е сексуалната култура?
- Съвременното разбиране за здравето включва не само отсъствието на болести, но и наличието на психично и социално благополучие. От друга страна, революцията на невронауките от последните две десетилетия недвусмислено доказа
огромното
значение на
нашите
преживявания и
взаимоотношения
за справяне с
най-патогенния
съвременен
фактор – стреса
Най-ефективните усилия и инвестиции за подобряване на здравето са тези в профилактиката. Поради тази причина здравното образование днес е с приоритетно значение, а развитието на сексуалната и партньорската компетентност са неделима част от него. Колкото по-подготвени за отговорни и пълноценни семейни отношения са днешните поколения, толкова по-здрави ще са както те, така и бъдещото ни поколение. Затова повишаването на сексуалната култура на подрастващите е важна инвестиция в здравето на нацията.
- Последното проучване на Световната здравна организация показа, че у нас първият сексуален контакт на сегашните подрастващи е средно на 14 години, какъв е вашият коментар?
- По света хората вече не се интересуват толкова от възрастта при първите сексуални контакти, а дали те са съзнателни и отговорни.
През осемдесетте години бе установено, че младите хора в България започват по-късно сексуалния си живот от връстниците им в Западна Европа.
Поради наличието на системно сексуално образование в страни като Холандия обаче, по-ранното начало на полов живот там се съчетава със значително по-малко неблагоприятни последици като нежелани бременности, насилие, полово предавани инфекции и ранна раждаемост. Това налага да преосмислим тезата, че ако младите започват половата си активност по-късно, това автоматично ще ги направи по-отговорни и съзнателни в техните избори.
- Гордост или диагноза е свръхсексуалността - тема, която у нас се свързва едва ли не с мъжествеността?
- Подобно понятие въвежда
абсурдната идея
за количествено
нормиране
на сексуалните изяви, които по природата си са строго индивидуални и отговарят на специфичните очаквания и потребности на партньорите във всяка отделна двойка.
Различните хора имат различна нужда в качествено и количествено отношение за това, което преживяват в интимните си отношения. Тези потребности са динамични и се променят в различните житейски ситуации, през които преминава една партньорска двойка.
В този смисъл е твърде опасно да се спекулира с оценки кой е “свръхсексуален” и кой със “занижена сексуалност”. Обикновено зад подобни етикети стоят съвършено други проблеми в междуличностните отношения.
- Кога човек губи интерес към секса? Свързано ли е с възрастта?
- Еротичното преживяване е нещо изключително сложно и мистично. Едва ли някой би разгадал напълно какво е това, което придава еротично значение на възприятията ни, какво разпалва и поддържа еротичните страсти.
Загубата на интерес към секса на първо място е свързана със занемаряване на интимната връзка и натрупване на неотработени негативни преживявания.
Ако всеки от партньорите не полага грижа за себе си и за другия, за качеството на общуването, отношенията постепенно се обезличават и лишават от смисъл, хората престават да са си интересни и еротично значими.
Много често
затихването на
сексуалните
страсти погрешно
се отдава
на възрастта
Истинската причина е партньорската леност и очакването, че любовта ни ще остане свежа и без да се грижим за нея.
Животът е пълен с опровержения на този мит.
Поне 10 процента от двойките, които доживяват заедно дълбока старост, твърдят, че с годините връзката им става по-силна и истинска - като старото вино. Много възрастни хора, които взаимно допринасят за разнообразието и богатството на отношенията си, могат да проявят далеч по-силна страст от млади готованци, които очакват всичко в леглото да им се поднася на тепсия.