Най-трудно е да се опазим, когато идва от колеги и близки.
Чувствали ли сте смътно безпокойство, без да сте в състояние да установите защо?
Да, така е с всеки от нас, дори да не сме се замисляли.
Можем да направим всичко възможно, за да смекчим последиците от стреса, но невинаги можем да контролираме напрежението, което ни завладява сякаш на принципа на заразно заболяване.
Интернализацията -
“облъчването”
от стреса на
друг човек, е
нещо подобно на
пасивното пушене.
Не е нужно да държите в уста цигарата, за да пострадате от отровното им излъчване, същото е и със стреса. Когато сте спокоен, но човекът близо до вас излъчва свръхнапрежение, сте като непушач в стая с пушач, разликата е само, че поглъщаните отрови са от емоционалния спектър.
Логично е да очакваме да се чувстваме в най-голямо напрежение на работното място. Особено когато в разгара на някой проект трябва да бъдат изпълнени допълнителни задачи или да се гонят съкратени срокове. Но освен това ставаме по-тревожни дори когато другите по време на работа преживяват стресови ситуации, които не ни засягат пряко.
По същия начин може да интернализираме усещането за нарастващото напрежение на друг човек, дори когато балансът между работата и личния ни живот е относително съхранен.
За повечето хора домът е безопасно място, гарантиран оазис на спокойствие, където можем да се отпуснем и да презаредим. Това емоционално убежище за цялото семейство обаче може да бъде взривено, когато един от членовете му се чувства под свръхнапрежение.
Обяснимо е да съпреживяваме с близките или на работното си място, където все пак се чувстваме част от екипа. Но вторичният стрес ни се лепва като вирус дори на места, където няма причина да сме пристрастни. Например, когато сме
на опашка и
не бързаме, но
човекът пред нас
въздиша или
нервничи.
Неговото нетърпение и припряност постепенно се прехвърлят и върху нас, независимо че точно в този момент нямаме причина да се дразним от чакането.
Всички тези ситуации са илюстрация на феномен, добил популярност като вторичен стрес или стрес втора ръка.
Независимо от обстановката, в която сме облъчени от стреса на друг човек, има начини да избегнем поглъщането на отровата, твърдят психолозите.
1. Отдръпнете се на възможно най-голямо разстояние
Когато сте близо до някой, който излъчва силно напрежение, е от решаващо значение физически да се отдалечите от този човек. Изследванията показват, че ако сте в непосредствена близост до него, най-вероятно ще поемете излъчваната от него “радиация”. Ако този човек е роднина или близък приятел, може да се наложи да се дистанцирате и емоционално. Това в повечето случаи е предизвикателство, но помислете: за него също е по-полезно, ако вие останете източник на спокойствие.
2. Не си внушавайте вина
Понякога, без значение колко уверени сме в своята невинност, е лесно да започнем да се съмняваме дали сме направили нещо, което да е предизвикало напрежението. В такива моменти е важно да не се поддаваме на автосугестия. При добро желание всеки може да си изфантазира вина. Например: вбесих мъжа си с бавното паркиране. Когато поемате вибрациите на чужд стрес, е важно да не си внушавате принос за него. Мантрата “Това няма нищо общо с мен” или някакви си ваши думички ще укрепят имунитета ви към “заразата”.
3. Включете напрегнатия човек в разговор,
ако няма как да избегнете присъствието му. Този съвет изглежда нелогичен, но често източникът на вторичен стрес не осъзнава, че излъчва негативна енергия. Разговорът в почти всички случаи разрежда емоцията му, което пропорционално намалява и ефекта върху вас. Но избягвайте съвети като “отпусни се”, “не се впрягай” и др. от сорта. Обикновено не работят, а само фиксират човека в чувствата му.
4. Създайте си защитна стена
Никой не е в състояние да контролира разрушителните емоции на хората около себе си. Но може да си създаде защита срещу тяхното влияние. Нещата от живота са такива или онакива в зависимост от нашето отношение към тях. Пренастройката на собствените ни физически и емоционални реакции на вторичния стрес е мощен инструмент за отстраняването му.
Един от начините за това е да се използва силата на визуализацията. Когато почувствате вибрациите на стреса на човека около вас, може да си представите например, че сте заобиколени от стена, отклоняваща напрежението.
Друга възможна реакция е просто да се усмихвате на източника на инфектиращ стрес. Дори насилена, усмивката освобождава по рефлекторен път ендорфини, които са също толкова заразни, колкото стреса и прозявката.