Хенри VIII води любовницата си Ан Болейн в имението “Грийн Стрийт”
След 112 години един стадион в Лондон отива в историята. Известен като “Болейн Граунд” или “Ъптън Парк”. “Уест Хем” се мести на олимпийския стадион, направен за игрите през 2012 г. С него изчезва и част от мистиката в английския футбол.
Имението “Грийн Стрийт” се сформира през 16-и век от Ричард Брийм, от когото тръгва и легендата. Той е един от най-близките прислужници на Хенри VIII и е доказано, че точно от него кралят наема къщата в Гринуич за Лорд Лачфорд, брата на любовницата си Ан Болейн. И според легендата точно в тази къща в Ийст Хем Хенри за първи път се отдава на ласките на Ан. И така тръгва легендата. Официално Брийм купува всичко през 1544 г. Заради това някои историци смятат, че
Ан Болейн всъщност никога не е стъпвала там.
В края на 16-и и началото на 17-и век имението е собственост на семейство Невил, чиято статуя все още съществува в двора на църквата “Дева Мария” наблизо. След това преминава през ръцете на сър Хенри Холкрофт, депутат по време на Гражданската война, и неговата вдовица. През 1653 г. е купено от сър Джейкъб Джерард, голям търговец в града. Остава в семейството доста дълго. Чак неговият праплеменник сър Джейкъб Даунинг продава имението, което тогава е невероятните 160 акра,
на Джеймс Бърнард. Неговата дъщеря госпожа Уайтсайд разделя земята на няколко парцела.
Следващият собственик е Уилям Морли, търговец на зърно. След това идва господин Лий, а неговият зет Джеймс Морли, който няма нищо общо със стария собственик, обявява имението за продажба през 1863 г. Така то попада в ръцете на кардинал Манинг от Римокатолическата църква.
Точно от църквата в началото на 20-и век собственикът на отбора “Теймс Айрънуъркс” (Леярите от Темза) Арнолд Хилс взема имението, за да да направи стадион. Първоначално е сключен договор за наем, а след това и за продажба. Всъщност къщата или замъкът на Болейн съществува чак до 1955 г. като училище, преди да бъде съборен.
Идеята на Хилс е да премести отбора си в по-гъсто населен район, защото много малко хора идвали на мачовете му. И наистина на 2 септември 1904 г. на
първия мач на новия стадион срещу “Милуол” от Южната лига се изтърсват 10 000 фенове. Нещо невиждано в историята на клуба.
През 1925 г. клубът за първи път влиза в елитната дивизия на Англия, което, разбира се, предизвиква и първото разширение на стадиона. То струва цели 45 000 лири, огромна сума за това време, а днес заплатата на играч за седмица. Капацитетът е увеличен от 32 000 места на 45 000, като 25 000 са под покрив, което е невиждано до този момент.
Рекордът по зрители на стадиона е неизвестен, защото повечето от документите на клуба са изгорени през Втората световна война. През август 1944 г. една от летящите бомби на Хитлер V1 се
взривява в югозападния край на терена
и разрушава и част от офисите на отбора.
Според най-новите документи рекордът по посещаемост е 42 322 запалянковци срещу “Тотнъм” на 17 октомври 1970 г. Според други обаче на мача срещу “Бирмингам Сити” на 4 март 1933 г. е имало 44 810 зрители, а на този срещу “Чарлтън Атлетик” от втора дивизия на 18 април 1936 г. - 43 528.
Този стадион винаги е бил любим на феновете, защото още от началото си дава изключителна близост до терена. Това е отбелязано от всички медии. “Болейн Граунд” или “Ъптън Парк” става доста предпочитан и от самите футболисти.
Името “Ъптън Парк” се появава заедно с метрото в Лондон. Това е спирката, където слизат феновете, за да отидат на стадиона. Интересното е, че е имало и отбор с подобно име, който дори става олимпийски шампион през 1900 г. Но неговият стадион няма нищо общо с “Болейн Граунд”.
Най-знаменитите години на стадиона са 60-те на миналия век. “Уест Хем” печели купата през 1964 г., след това и КНК през следващия сезон. Трима негови играчи - Боби Мур, Джеф Хърст и Мартин Питърс, носят и единствената световна титла на Англия при домакинството на първенството на планетата. Хърст е големият герой с хеттрика на финала срещу Германия.
Стадионът обаче вече е прекалено стар, а опитите да се направят по-големи трибуни пропадат заради липсата на място и отказ да бъдат продадени близки имоти.
След публикуването на доклада “Тейлър” за сигурността по английските стадиони “Болейн Граунд” намалява капацитета си до 29 000 зрители.
Постепенно с добавянето на няколко нови секции на местата, предвидени за правостоящи, той е върнат до 35 000 зрители.
Точно малкият капацитет на един от най-футболните стадиони в Лондон се оказва фатален за съдбата му. Още преди олимпиадата “Уест Хем” започва преговори с общината да се премести на новия “Кралица Елизабет II”, въпреки че там има и лекоатлетическа писта и се губи очарованието на футбола. В крайна сметка през новия сезон отборът отива там. А 50 000 вече са си купили абонаментни карти или почти двойно от капацитета на стария стадион.
Само Боби Мур остава на старото място
През февруари 2014 г. “Уест Хем” окончателно обяви, че е продал стадиона си на “Галиард Груп”. Според плановете на неговото място ще изникнат 838 нови къщи. Всичко трябва да приключи до 2018 г
Това предизвика доста проблеми, защото ставаше въпрос за луксозни имоти. Плановете бяха преработени, като сега 25% ще са от т.нар. социални домове, които могат да бъдат купени и за по-евтино.
Единствено статуята на Боби Мур, на която е той вдигнат на раменете на съотборниците си от най-славния тим на “Уест Хем”, трябва да остане в близост до мястото на стадиона. Около нея трябва да бъде паркът на новия квартал в Лондон. Все още обаче не е ясно дали този проект ще бъде изпълнен или монументът трябва да бъде преместен.
Иначе клубът си взема със себе си част от легендарния стадион. Официалният портал, който е построен през 1959 г., вече е демонтиран и ще бъде преместен в олимпийския парк.
От 2009 година този портал носи името на Джон Лайъл. Той е менижърът, с когото отборът спечели купата на Англия през 1980 г., след това спечели рекордна промоция за елита и завърши на третото място през 1986 г. Това класиране е най-доброто в историята на отбора. Лайъл почина на 66 години през 2006 г. и тогава започна битката за преименуването на портала.
“Уест Хем” всъщност ще бъде само наемател на олимпийския стадион заради продължаващата битка срещу “Тотнъм” и “Лейтън Ориент”, които също искат да се преместят там за по-големи приходи.
Идеята за преместването е от 2006 г. и е на бившия собственик Егерт Магнусон. Това стана наложително, след като на клуба бе забранено да разшири източната си трибуна и да направи “Болейн Граунд” за повече от 40 000 зрители.
През 2010 г. новите собственици Дейвид Голд и Дейвид Съливан официално обявяват, че искат да преместят отбора. На 30 септември подават формална презентация пред премиера Дейвид Камерън. Една от най-големите компании за развлечения в света Live Nation помага на клуба за нея.
На 11 февруари 2011 г. комитетът за олимпийското наследство избира “Уест Хем” за стадиона. Всички гласуват единодушно. Продажбата е одобрена от правителството и кметът на Лондон Борис Джонсън. На 3 март 2011 г. обаче сделката пропада заради атаката на “Тотнъм” и “Лейтън Ориент”.
Веднага “Уест Хем” подава документи да наеме съоръжението. И на 22 март 2013 г. получава разрешение за това. Най-важната е подкрепата на федерацията по лека атлетика, защото “чуковете” са единственият футболен клуб, който обявява, че ще запази една от най-бързите писти в света, където ще има и световно първенство.