Мачът с Аржентина беше ключов, тогава разбрахме, че можем да стане световни шампиони
Старши треньорът на Франция Дидие Дешан влезе в залата за пресконференции. Зам.-генсекът на ФИФА Звонимир Бобан тъкмо му връчваше паметните нашивки на световен шампион, когато с викове нахлуха 7-8 от свежите световни шампиони и го запрегръщаха. Вакханлията стигна невиждани размери - футболистите запяха песни, а Пол Погба се качи на масата и започна да пръска шампанско от отворена бутилка. Когато тя се изпразни халфът и останалите играчи набараха бутилките с вода на масата, откориха ги и започна да поливат треньора и журналистите. Погба взе топката, която винаги е там - на всяка пресконференция, и я хвърли към първите редове. Колега едва успя да се наведе, за да не бъде праснат по главата. Футболистите попяха още няколко минути и накрая се оставиха Дешан да ги убеди да си тръгне. Остана само Погба, който се опита да поизбърше водата от масата, но накрая намери неизпразнена бутилка и за последно поля треньора си. Той го изчака да излезе и с усмивка започна да говори на журналистите.
- Вече плуват в щастие. Просто отборът ни е много млад. 14 от футболистите не са играли досега на световно първенство. Изключително съм радостен за тях. Те показаха невероятен дух и се борят винаги до края. Тези техни качества бяха решаващи по време на световното. Отборите, за което се твърдеше, че са по-класни от нашия, нямаха точно това. Ето - и във финала през първото полувреме малко неща ни се получаваха, но все пак вкарахме. Ние сме световни шампиони и това трябва да се запомни. Ох, честно да ви кажа, тази вечер три пъти се преобличах. Да не си помислите, че ходя винаги на пресконференция така, по тениска. Няма нищо страшно.
- Вие сте третият, който става световен шампион като играч и като треньор. Какво означава това за вас?
- За мен е огромна чест да спечеля световното в двете роли. Но това е и невероятен опит. Синът ми е на 22 години, така че много добре знам какво означава за младото поколение Франция да е световен шампион. Нека младите момчета почувстват тази радост заедно с нас. Да - преди малко те лудееха тук, но просто още не съвсем осъзнават, че са световни шампиони. Това са 23-ма играчи, които са свързани помежду си във всичко. След този финал животът им ще се промени. Те никога няма да са същите. Нищо по-добро не може да се случи на един професионален футболист. Преди аз да постигна това, още двама души са го направили. Да, аз изпитвам персонална гордост, но много повече се радвам да видя гордостта по лицата на моите момчета. На Мбапе, който е на 19 години, желая още по-големи успехи. През 1998 г. ние имахме 20-годишния Трезеге, Анри също беше много млад. Аз винаги най-много се радвам за такива млади играчи.
- Как работихте психологически с отбора?
- Ха-ха. Психолози, разбира се, има навсякъде, всеки може да се обърне към тях. Но и самите ние се стараем да общуваме с играчите, да им помогнем да се почувстват неотделима част от групата. Плюс това е важе подборът на футболистите и съчетаването на чевошките им качества. Равновесие трябва да има не само на терена, но и в личен план. Това важи и за треньорския щаб, аз не мога да правя всичко сам. Щабът ми е уникален - той е отличен пример за играчите, всички проблеми се решават най-вече от моите помощници. Понякога мога да бъда твърд и лош, но това не ми доставя удоволствие. Играчите сами разбират с каква цел се прави всичко. По време на целия турнир ние набирахме увереност в собствените си сили. Скоро ще излезе филм за националния отбор и вие ще видите всичко. Когато губехме 1:2 от Аржентина, за да променим хода на мача и да победим, момчетата трябваше “да пораснат с 15 см”, да станат по-силни. Всъщност първите мачове бяха най-сложни.
- Защо отбори фаворити като Германия, Аржентина, Бразилия и другите отпаднаха рано? Какво Франция направи различно от тях, за да избегне тази участ?
- Аз не обичам да говоря за късмет, но досега не бях виждал световно първенство като това. Отбори, които на хартия бяха аутсайдери, пристигнаха много добре подготвени, демонстрираха суперефективна защита. Това удари по фаворитите, които притежават иначе прекрасна техника. Футболът в момента е такъв - ако се защитавате добре, със сигурност ще имате 2-3 възможности да вкарата при контраатака. В това първенство имаше прекрасни голове, интересни сценарии, но по отношение на интензивността беше много сложно. Което изравни до голяма степен големите и малките отбори.
- След мача с Дания казахте, че отборът започва да увеличава оборотите. За сметка на какво?
- Имахме сложен мач с Перу преди това, а и нито ние, нито Дания имаха кой знае каква нужда от победата. След това обаче започна друго първенство, там вече идваха отбори от друга класа - като Аржентина. Победата над Аржентина измени много неща за нас, психологически ни помогна. Днес също имаше много отбелязани голове, но не талантът е най-важен, а психологията.
- След Аржентина ли повярвахте, че може да станете световни шампиони?
- Да, това беше ключов момент. Все пак това е велик отбор с Лео Меси в него, ние успяхме да обърнем хода му. Аз много внимателно избирах титулярния състав тогава. След мача с Аржентина имахме достатъчно време, за да се почувстваме уверени в силите си - и с Уругвай играхме още по-добре. Апетитът ни се увеличаваше с всеки следващ мач.
- Вие вече сте във френския футболен пантеон. Какво ще кажете?
- Ще направя всичко възможно, за да реши и следващите задачи, които ще ни бъдат поставени. Много ни заболя, че не спечелихме европейското, на което бяхме домакини, но пък стигнахме до крайния успех на световното и разсеяхме всички митове около нас. Аз се гордея с играчите. Е, и малко със себе си.
- Какви впечатления оставиха у вас Москва и Русия?
- Това беше прекрасно световно първенство. Всичко беше много добре организирано въпреки дребните трудности. Всичко мина много бързо! Русия направи всичко организацията да е перфектна - стадионите бяха пълни, атмосферата супер, безопасно, съдиите също бяха на добро равнище, това също беше очевидно. За нас беше огромно удоволствие да сме в Русия.