Домакините си имат много положителни герои, намериха и отрицателния - Смолов
Русия отпадна от световното. Преди полуфиналите, тоест няма да вземе не само купата, но и медали. Един вид е по-зле даже от България, която стана четвърта в САЩ’94.
Като че ли е точно моментът за вица от 1952 г. В него се твърди, че когато докладвали на Сталин за резултатите от дебюта на СССР на олимпийските игри в Хелзинки, той извадил лулата от устата си и промълвил: Другари спортисти, който
не донесе злато,
отива да го
копае!
Вероятно съм омръзнал с цитати и препратки към филма, който спечели “Оскар” през 1980 г. в категорията за неанглоезичен филм, но сега с чисто сърце мога да кажа - Москва повярва на сълзи.
А сълзи след загубата с дузпи 3:4 от Хърватия имаше достатъчно. Мен, разбира се, като човек, който е тук отпреди началото, а и е запознат в подробности с руския клубен и национален футбол (а преди това и със съветския), най-много ме трогнаха тези на 195-сантиметровия централен нападател Артьом Дзюба.
Здравенякът, който взе буквално последния влак за това световно, при това благодарение на контузията на един от най-добрите си приятели и съотборници в “Зенит” (Санкт Петербург) - Александър Кокорин, се разплака буквално в ефира на едно от най-гледаните предавания по руските телевизии “Нека говорят”.
Минути преди това Дзюба, който отново и този път май напразно бе сменен, влезе в кръга, образуван от съотборниците му преди дузпите, и ги зареждаше емоционално и практично. “Момчета, вие сте велики! Обичам ви! Който не е сигурен как да бие дузпата, да дава с все сила в центъра!”
По-късно Дзюба пусна в инстаграм снимки с всички национали в самолета с еднакъв текст - “Моите воини!!! Моята гордост!!!” Е, как да не го обичаш?!
Около 14 часа след драмата в Сочи
руските национали
се появиха във
фензоната в
руската столица, за да зарадват феновете си. Там вече напълно стана ясно, че Москва е повярвала на сълзите им.
На 39-годишния Сергей Игнашевич, който се върна за последния си валс, но го направи така, че мнозина съжаляват единствено за ЕГН-то му.
На вратаря Игор Акинфеев, хванал три дузпи. На младите защитници Кутепов и Кудряшов.
На най-чистокръвния руснак Марио Фернандес, за когото бразилците са готови да си разбият главата в стената, че са го изпуснали.
За Черишев, Зобнин, Кузяев и Головин - все млади и перспективни полузащитници, върху чието бъдеще ще се гради новата “сборная”.
За споменатия Дзюба, който може да бъде смятан за една от малкото грешки на националния треньор. Не защото го взе на световното, а защото го смени срещу Хърватия.
И все пак заглавието на филма е вярно. Москва не повярва на едни сълзи - на сълзите на смятания за голямата надежда преди началото на световното Фьодор Смолов. Нападателят на “Краснодар” започна като титуляр в първия мач срещу Саудитска Арабия, даден му беше шанс и срещу Уругвай. Напразно.
Срещу Испания вкара дузпа на магия - топката се плесна в ръкавицата на Давид де Хеа и все пак влезе, но срещу Хърватия нямаше прошка.
Черчесов му довери първата дузпа, все пак това му беше основният нападател преди началото на световното, голямата звезда. Смолов дълго мисли, преди да бие, и накрая взе решение, коренно противоположно на съвета на Дзюба - реши
да се прави
на гъзар
и да опита
“паненка”
За несведущите - това е изпълнение, когато биещият изчаква вратарят да избере ъгъл и бие леко с копване в средата на вратата. Изпълнена е за първи път от чеха Антонин Паненка при решителната дузпа, която носи на страната му европейската титла срещу Германия през 1976 г.
Да, ама не - Смолов изпълни паненката некадърно и легналият предварително на свое дясно хърватски вратар Субашич успя да реагира повторно и с лявата ръка да отбие. Което положи началото на края
Но с ръка на сърцето руснаците трябва да признаят - техният отбор направи повече от това, което можеше, и много повече от това, което очакваха от него.
Е, разочарова всички любители на теориите на конспирацията, включително и в България, които тръбяха, че Русия е уредила световното. Не, футболът е над политиката.
Световен шампион ще стане отбор, който е заслужил това на терена. Такива останаха четири.