Едуард Успенски по образование е авиационен инженер
Факт №1. Всяка година на рождения ми ден един приятел звъни да ми честити. Още като видя номера му, знам, че когато плъзна палец по екрана, от другата страна ще прозвучи:
“Пусть бегут неуклюже
Пешеходы по лужам,
А вода по асфальту рекой.
И неясно прохожим
в этот день непогожий
почему я веселый такой...”
Факт №2. Ежедневно на път за работа минавам покрай магазин от верига за руски продукти. На витрината долу вдясно до пирожките са изложени малки пухкави същества с неясен произход и вид. Не ги знаеш какви са, но някак си ти се иска да вземеш някое от тях, да го гушнеш и помачкаш...
Споменатите два факта са свързани с едно име - Едуард Успенски. Бащата на крокодила Гена и Чебурашка, от филмчето за които е цитираната песничка. За съжаление, той почина в сряда от рак на стомаха на 80-годишна възраст.
Роден през 1937 г., почти набор на Висоцки (разликата им е 35 дни, но годините са различни), Едуард Николаевич е съвременник на почти всички важни събития през ХХ век. Детството му минава в кървавия здрач на сталинските репресии, младостта му през 60-те получава като подарък хрушчовското “размразяване” след култа към личността, когато всеки си е мислел, че може сам да определя бъдещето си. Може би затова Успенски първо решава да стане авиационен инженер, макар още тогава да го влече литературата.
“Като ученик много тормозех и учителите, и нашите. Никакви възпитателни методи като увещания и наказания не помагаха. Тогава завучът реши да подходи по различен начин - направиха ме отговорник на долните класове. Трябваше да бъда за пример на по-малките - да не бягам от час, да се уча без двойки и да не пуша. Не мога да кажа, че изпълних всичко, но от мен поне спряха да се оплакват. Освен това по онова време точно открих литературата”, спомня си Успенски след време.
Веднъж се оказва в болница със счупен крак и за да не изостане в училище, майка му му носи учебниците. Особено му се удава математиката, което предопределя кандидатстването му в Московския авиационен институт.
“Там разбрах, че ме влече да пиша. Започнах в художествената самодейност, пишех смешни скечове, след това попаднах в професионалната естрада. По едно време даже съвместявах това с работата си в самолетния завод, където ме бяха разпределили, но в крайна сметка зарязах и двете, за да стана писател”, разказва Едуард Николаевич.
В края на 60-те се случва нещо, което преобръща целия му живот - той става един от най-успешните детски писатели, автор на сценарии за анимационни филми и борец за авторски права чак до самата си смърт.
Ето как го описва самият Едуард Николаевич: “Отидох веднъж на гости на приятел. Дъщеря му - някъде на около четири години, мереше шуба, която очевидно ѝ беше голяма, пешовете се влачеха по земята. Всеки път, когато опитваше да направи крачка, се спъваше и падаше на земята. Присъстващите направо си умираха от смях, а бащата каза: Истинска Чебурашка. Попитах какво значи това и ми обясниха, че е от глагола “чебурахнулась” (спъвам се, претъркулвам се). Запомних това именце и така се роди първият ми герой.”
Филмът за Чебурашка и крокодила Гена излиза през 1969 г. и прави автора на книгата, по която е сценарият, истинска знаменитост. През 1974 г. Успенски издава книгата “Чичо Фьодор, кучето и котаракът”, по мотиви от която правят цикъла филми за Простоквашино. Противно на очакванията чичо Фьодор е 6-годишно хлапе, на което дават този прякор, понеже е прекалено самостоятелно. Когато родителите му забраняват да остави у дома говорящия котарак Матроскин, той взема него, кучето Шарик и отиват да живеят в село Простоквашино. По мотиви от книгата е сниман малкоизвестният анимационен филм със същото име и всесъюзните хитове “Тримата от Простоквашино”, “Ваканция в Простоквашино” и “Зима в Простоквашино”.
Всъщност именно с филмите по негови сценарии Едуард Успенски се занимаваше буквално до самия край на живота си. Той загуби дълги години в битка с компания за производство на млечни продукти, която си присвои името “Простоквашино”. В крайна сметка писателят печели делото в съда и успява да си издейства немалка сума като компенсация. С нея си купува къщата в Подмосковието, където в края сметка и приключва житейския си път.
А пък само десетина дни преди смъртта си той стига най-после до споразумение с компанията “Союзмултфилм”, които искат без негово разрешение и главното - безплатно, да направят продължение на анимационния сериал за Простоквашино.
Топ 10 на филмите
"Крокодилът Гена" (1969)
"Риж, риж, та луничав" (1971)
"Наследството на вълшебника Бахрам" (1975)
"Октоподчетата" (1976)
"Тримата от Простоквашино" (1978)
"Чичо Ау" (1979)
"Пластилиновата врана" (1981)
"За Вова Сидоров" (1985)
"Следствието ръководят питките" (1986-1987)
"Майсторите" (2010-2015)