За концерта ни в Пловдив имаме страхотен сет лист. Знам, че шоуто ще остане незабравимо, казва китаристът на “Джудас Прийст”
Рок фестивалът Hills of Rock започва утре на Гребния канал в Пловдив. Организаторите от “София Мюзик Ентърпрайсис” обещават, че в рамките на три дни и на три сцени феновете ще могат да видят десетки любими банди. Хедлайнери в петък са “Сабатон”, а през уикенда – “Джудас Прийст” и “Айрън Мейдън”. Hills of Rock е част от програмата на “Пловдив 2019” - Европейска столица на културата.
Лондончанинът Ричи Фокнър се присъединява към “Джудас Прийст” през 2011 г., когато Кей Кей Даунинг напуска бандата по собствено желание. Преди това Ричи е свирил в няколко групи, включително и с Лорън Харис, дъщерята на басиста на “Айрън Мейдън” Стийв Харис. За Ричи Фокнър фронтменът на “Джудас” Роб Халфорд казва: “Наричаме го Ричи The Falcon (сокол, бел.авт.), защото, когато на сцената хване китарата, развива такива скорости, че всичко друго като че ли изчезва.”
- Чакаме ви на фестивала Hills of Rock тази събота в Пловдив. Готови ли сте за шоу пред публика, която ви боготвори?
- От доста години вече съм в “Джудас Прийст” и знам, че това ще бъде едно от шоутата на бандата, които ще останат незабравими. За мен, като фен, най-якият момент е, когато Халфорд се появява на сцената на своя “Харли-Дейвидсън”. За Пловдив имаме страхотен сет лист, ще свирим и нови песни, а шоуто на “Джудас Прийст” само по себе си ще е такова, каквото публиката очаква. Всичко това обещава невероятна хевиметъл вечер на фестивала.
- На следващия ден “Айрън Мейдън” ще излязат на сцената. Вие по някакъв начин сте свързан с групата, защото свирехте с дъщерята на басиста Стийв. Мислили ли сте си да направите общо турне с “Айрън Мейдън” и други британски банди, нещо като The Big Four, но с групи само от Острова?
- The Big Four беше нещо невероятно. Сигурен съм, че ако английски банди направят такъв формат, ще е фантастично, но това зависи от твърде много хора. Представям си “Джудас Прийст”, “Блек Сабат”, “Айрън Мейдън” и някоя друга група, може би “Моторхед” или “Дийп Пърпъл”. Някой ще каже, че “Пърпъл” нямат място в хевиметъла, други ще се зарадват. Така или иначе, ще е трудно да се осъществи, защото “Блек Сабат” направиха прощално турне, но пък никой не знае какво ще донесе бъдещето, защо да не се надяваме?
- Какво се промени от присъединяването ви към “Джудас Прийст” досега? Има ли някаква разлика в това как се чувствате вие на турнетата?
- Още в началото бях посрещнат от бандата като от семейство. Атмосферата трудно мога да ви я опиша – толкова приятелска беше. Феновете също ме приеха добре. Пътувахме на места, на които не бях стъпвал преди, натрупах сериозен опит. Все още турнетата ни ме водят в непознати за мен градове, има фенове на “Джудас”, които още не са ме виждали на живо. За мен е огромна чест да съм част от тази банда
и се надявам да съм
в нея много дълго
Понякога три поколения фенове идват на концертите ни, представете си колко хубаво е това!
- Последният ви албум Firepower е доста тежък. Как вървяха записите, случи ли се нещо интересно?
- Страхотен екип направи този албум. Преди да влезем за записи, се събрахме всички и свирихме песните. Мисля, че това не се е случвало от Painkiller насам. Доста помогна на целия процес, даде фокус на работата ни. Представете си как си свирите с Йън, Глен и Скот, премахвате цели части от песни, добавяте нови, други променяте, за да се получи натурално звучене, едно различно усещане! Нашите продуценти направиха така, че да работим заедно цялата група, преди да запишем албума, и нещата станаха доста успешно. Във Firepower има класически и модерни елементи. Сега, след като всичко е готово, е лесно да се анализира, но ние всъщност влязохме в студиото без друг план, освен да запишем поредния тежък, класически албум на “Прийст”. Разбира се, никога не можеш да си сигурен какво точно ще излезе, какъв ще бъде звукът. Но с продуценти като Том Алом и с невероятния Анди Снийп до нас се получи нещо наистина добро.
- Китаристът Глен Типтън се отказа от настоящото ви турне заради напреднал паркинсон. Това беше ли удар за вас и какво очаквате за в бъдеще?
- Ние знаем от няколко години, че Глен не се чувства добре и е диагностициран с паркинсон. Той се опита да го запази в тайна, защото това е нещо твърде лично, но дойде моментът, в който болестта се отразява на участията му на живо. Затова и Анди Снийп (продуцент, китарист, б.а.) е с “Джудас” на сцената. Бандата изцяло подкрепя Глен в решенията му и всички се надяваме, че ще е добре. В студиото се справя страхотно, но там е различно от сцената, напрежението е много по-малко, няма насочени прожектори и хиляди хора. Участието на живо е предизвикателство пред всеки музикант, докато в студиото имаш възможност да си дадеш колкото време ти е необходимо. Ако сгрешиш, повтаряш, можеш дори да порепетираш, преди да пристъпиш към нов запис.
- Имаше ли дискусии дали Кей Кей Даунинг да замести Глен, или това са само слухове?
- По една или друга причина Кей Кей Даунинг напусна бандата, беше изцяло негово решение. Тогава “Джудас” са го питали няколко пъти
дали няма
да се върне,
дали са му време да размисли, но той така и не го е направил. Не иска да е част от групата и от музикалния бизнес. Така че изобщо не е ставало въпрос Даунинг да се връща. А и Глен още си е в “Джудас”, ние не го сменяме, не участва само в настоящото турне. Но дори и Глен да реши да прекрати кариерата си, завръщане на Кей Кей Даунинг не мисля, че ще се обсъжда.
- Как се подготвяте за шоу на живо?
- Доста време преди това гледаме да не ядем вредни храни, не употребяваме много алкохол, пазим си здравето, за да можем да дадем 100% от себе си на сцената. Загряваме непосредствено преди шоуто, разбира се. Но трудната работа се пада на екипа ни. Те са онези, които подготвят всичко – от дрехите ни до инструментите. За нас остава да промотираме концертите, да дадем някое интервю, да отидем до мястото, където ще свирим, и да правим онова, което обичаме най-много.
- Имате ли някакви откачени желания за бекстейджа?
- Ние сме консервативни и нищо смахнато в желанията ни няма. Хапваме леки храни преди шоу, не пием. Задължително е да имаме кафе в съблекалните, а за мен и шоколад, обожавам го. Но, вижте, дори и да имахме откачени желания, нямаше да ви ги споделя със сигурност.
- Във всекидневието много фенове ли ви спират, за да искат автограф или да се снимат с вас?
- Да, случва се непрекъснато и е забавно. Е, когато си по средата на важен телефонен разговор и фен поиска снимка с теб, е объркващо, но пък това са няколко секунди от живота ти, в които можеш да направиш някой човек
извънредно щастлив,
и не виждам причина да откажеш. “Джудас Прийст” има много фенове по света, които обичат бандата и затова искат автографи, снимки, сувенири. Щастливи сме от този факт. Скоро бяхме в Лисабон. Излязохме да вечеряме с Йън, Скот, Роб и Анди. До нас имаше метъл фенове, с които, разбира се, си направихме цяла фотосесия. Всички сме били така – харесвали сме артисти, искали сме да имаме спомен с тях, това е част от нещата, и то доста хубава част.
- Как си почивате между участията?
- Обичам да съм си у дома, да ходя до супермаркета на разходка. Не звучи много рокендрол, напротив – отегчително, но за мен е почивка. Когато съм вкъщи, свиря доста, записвам идеи за бъдещи парчета, защото никога не знаеш докъде ще те доведе една идея и е добре да я имаш подръка. Настоящото турне е третото ми с “Джудас Прийст”, а когато се присъединих към бандата, мислех, че ще съм с тях само за едно. Накъде ще те отведе животът, как ще се развиеш, не можеш да гадаеш. Важното е, че за мен е вдъхновяващо да давам 1000 процента от себе си, да създавам и да свиря най-добрата музика, която мога, за феновете на “Джудас”.
- Съвсем скоро във фейсбук фенка ви обвини, че сте изтрили негативни коментари за себе си, и вие публикувахте опровержение на това твърдение. Как се отнасяте към социалните медии? Уморява ли ви да отговаряте, да споделяте?
- Социалните медии станаха важна част за всеки артист. Те са фундаментални по отношение на свързването на хората. Аз и вие можем да имаме идея и като я пуснем онлайн, веднага да бъде видяна от хиляди хора. Някаква световна аудитория е това! Като всяко нещо и социалните медии си имат тъмна страна и тя е, когато негативизмът на хората се прехвърля насам-натам непрекъснато.
Не може без това, няма как да е само хубаво. Аз съм пораснал в барове и клубове, мога да понеса върху себе си изключително много негативно отношение. Ако такова е реалното мнение на хората, съм окей да го изразяват, но понякога се защитавам, за да се знае каква е истината. Ние като музиканти сме популярни заради феновете. Един харесва това, друг – онова, шарени мнения. Ако ме питате, хейтърите не искат да създават неприятности, а просто имат нужда от малко внимание и с негативни коментари го предизвикват.