Микеланджело страда от камъни в бъбреците.
Лекари диагностицират произведения на изкуството
Тя винаги е обградена от десетки хора и образът ѝ провокира толкова въпроси. Коя е? Към кого гледа? Какво се крие зад потайната ѝ усмивка?
А отговорът на последния въпрос е висок холестерол. По-точно той не се крие зад усмивката ѝ, а под лявото ѝ око. Сициалианският патоанатом проф. Вито Франко постави диагноза на Мона Лиза. Оказва се, че жената има ксантелазма. Тя се изразява в образуване на бели петна около очите, което прераства в мастно натрупване. Точно такова доброкачествено мастно натрупване под левия клепач има Джокондата. Проф. Франко също забелязва, че дясната ръка на Мона Лиза изглежда подута. Според него тя има липом – доброкачествено туморно образувание, което се състои от мастна тъкан. То често се среща при жени между 30 и 50 г.
Италианският патоанатом се отдава на
диагностициране
на близо 100
произведения на
изкуството,
обхващащи египетски скулптури и множество ренесансови картини. “Болестите са част от човешкото тяло. Те не са предмет на метафизични или свръхестествени измерения”, казва проф. Вито Франко, който представя проучванията си още през 2010 г. на европейски медицински конгрес във Флоренция.
Друга известна картина, на която поставя диагноза, е “Менините” на Диего Веласкес. Тя изобразява малката бъдеща имеприатрица Маргарита-Тереза Испанска в голяма стая. Тя е обградена от придворните си, стражи и куче. Италианският патоанатом смята, че едно от децата вдясно от Маргарита страда от рядко заболяване, което се нарича синдром на Маккуи-Олбрайт. То се характеризира с необичаен растеж на костната тъкан и води до деформиране на скелета. Освен рядкото заболяване детето има и проблеми с щитовидната жлеза. За това професорът съди по отоците в областта на шията и препоръчва на маслено изрисувания си пациент да увеличи приема на йод.
“Портрет на млад мъж” на Сандро Ботичели е част от постоянната изложба в Националната галерия на Вашингтон. Навярно никой от посетителите не подозира, че портретът на младия мъж всъщност има синдром на Марфан. За това заболяване проф. Франко съди по няколко отличителни белега -
необичайно дълги
и тънки пръсти
на ръката,
както и изкривяване на стойката. Рядкото генетично заболяване е свързано с нарушения в съединителната тъкан. Хората, страдащи от него, са високи, с дълги крайници и дълги, тънки пръсти – точно като младия мъж.
Най-тежките увреждания при този синдром са свързани със сърдечните клапи и аортата. Засягат се и белите дробове, очите, но повечето от видимите симптоми засягат скелета. Наблюдава се изкривяване на гръбнака и проблеми с гръдната кост. Късогледството и астигматизмът също са често срещани, което обяснява странния поглед на младежа.
Интересна за поставяне на диагноза се оказва картината “Алегория на любовта” на Аньоло Бронзино. На нея са изобразени Венера и синът ѝ Купидон. Двамата са в бяло и силно контрастират на тъмния фон, където са се скрили няколко ключови фигури. Една от тях е на мъж, който е изпаднал в агония. Той се държи за главата и очевидно изпитва много силна болка. Причината за това най-вероятно е мозъчна инфекция, която освен главния засяга и гръбначния мозък. Затова той се е превил и е притиснал силно ръце към главата си.
Една от най-известните картини на XVI век “Старата жена” на Куентин Масис, позната също като “Грозната дукеса”, е смятана за гротескна, но медицината за нея казва друго. Жената изглежда странно, защото вероятно страда от специфично генетично заболяване. Вдлъбнатите очи, деформираните ръце, необичайно голямото разстояние между носа и устата и
нарушените
ноздри говорят за
синдрома
на Паджет
Проф. Вито Франко дори е поставил диагноза на една от най-видните фигури в изкуството – Микеланджело. Според патоанатома италианският ренесансов художник има камъни в бъбреците.
Сицилианският патоанатом проф. Вито Франко смята, че Джокондата има ксантелазма - мастни натрупвания.
“Много от картините наистина изобразяват човешки заболявания. Много от произведенията от XIV-XV век са изключително реалистични и ни дават сведения за това кога са възникнали някои заболявания и дали начинът на живот ги е провокирал някак”, добавя германският лекар. В България сред лекарите не липсват привърженици на изкуството, а също и не липсват преподаватели, на които им допада идеята да се преподава медицина чрез диагностика на картини. Един от любителите на изобразителното изкуства е изпълнителният директор на УМБАЛ “Св. Екатерина” проф. д-р Генчо Начев. Той самият преподава кардиохирургия в Медицинския университет в София. Не използва метода с преподаване чрез картини, но му симпатизира. “Диагностиката на картини е доста нестандартен метод за преподаване, но той цели да засили наблюдателността на бъдещите лекари Така се обективизира това, което пишат книгите. Дали обаче, когато Да Винчи като е рисувал Мона Лиза, е уловил умишлено този детайл с мастните петна около очите, или това си е негова интерпретация, няма как да знаем сто процента. Определено ако на студентите се покаже този пример, те ще свързват Мона Лиза с високия холестрол”, казва проф. Начев, който смята, че всеки преподавател трябва да направи лекциите си атрактивни за студентите. Необичайният метод за преподаване на една от най-отговорните професии вече е факт, и то в университети, които са част от “Бръшляновата лига”. Медицината в изкуството привлича любопитните погледи освен на студентите, и на посетителите в галерии. От години в художествената галерия “Прадо” в Мадрид всеки посетител може да разбере от какво страдат изобразените на всяка една от изложените картини. За целта има специално оставен каталог, който дава основна информация за произведенията, история, описание на сюжета, както и вероятната болест, от която страдат нарисуваните хора, а галерията съдържа над 1300 картини.
Туристите от поколението Y търсят двойници на ренесансови картини
Младежите иронизират класическото изкуство, като го преобразуват в мемета
Докато едни изучават изкуството от медицинска гледна точка, то други го иронизират в интернет пространството. Младите туристи от поколението Y се забавляват с произведенията на изкуството по няколко начина.
Напоследък в социалните мрежи се появиха десетки снимки на ренесансови портрети, до които позират техни млади двойници. Някои от посетителите на музеи и галерии изненадващо много приличат на лицата, нарисувани преди стотици години.
Брада, коса и телосложение са напълно еднакви, а някои от двойниците дори позират за снимка по същия начин, както са застанали нарисуваните на портретите. Някои са се облекли точно като своите двойници, а по-изобретателните пък са се подготвили специално за снимката, като с подръчни материали са се доближили до външния вид на нарисуваните.
Много от тях носят украшения, които не може да се намерят в днешни дни и затова например едно от момчетата е ползвало пластмасов бандаж, който имитира червения колан на двойника му. Това съвременно иронизиране на изкуството дори прераства в по-големи шеги. Потребителите на социалните мрежи създадоха ново течение в интернет ентъртейнмънта. Става дума за така наречените мемета. Това са изображения с кратък придружаващ ги забавен текст. Наскоро се появиха мемета с класически картини.
Някои смятат, че това доближава изкуството до младежта, а други са на мнение, че това си е чиста вандалщина над класическите картини. На много от лицата на картините са им написани реплики, които подхождат на израженията. Някои пресъздават забавни моменти от работното всекидневие на обикновения човек, а други, преобладаващи, са на ученическа тематика. Въпреки разногласията течението продължава да набира популярност. Създават се специализирани страници във фейсбук, които разпространяват меметата с класически картини. Те възникват с появата на едно от най-ползваните мобилни приложения в днешни дни - “Снапчат”.
Апликацията дава възможност на потребителите му да изпращат моментна снимка на своите приятели, която може да се гледа не повече от 10 секунди. След това снимката се изтрива. Вече снимките не минават през приложението, а се създават за специалните хумористични страници във фейсбук.