София е голям, динамичен и забързан град, но в близост до него има невероятни природни забележителности и местенца, където човек може да се разходи и да прекара чудесно свободното си време, без да се налага да пътува стотици километри.
Предлагаме ви откъс от „Енциклопедия София”, посветен на природните богатства на столицата и на някои близки забележителности. Ще откриете и интересни подробности за Витоша, които може да не знаете.
Витоша и минералните извори – природните богатства на София
Природата е щедра към столицата. Софийските квартали достигат на юг-югозапад подножието на планините Витоша и Люлин, на север синеят южните склонове на Западна Стара планина, а на югоизток се издигат меките очертания на Лозенска планина и Плана.
През София протичат няколко малки реки – Владайска, Перловска, Суходолска, Слатинска, Боянска, Бистришка, Банкянска и др. Те се вливат в река Искър – една от големите български реки, която пресича Софийската котловина от юг на север.
Ценно природно богатство на София са минералните извори – студени и топли. Софийският минерален басейн е един от най-богатите в страната. В града и близките околности са регистрирани 30 находища със 75 водоизточника с разнообразен състав и лечебни свойства. Най-популярни са изворите в центъра на София, в кварталите Горна баня, Княжево, Овча купел, Панчарево, в град Банкя и село Железница. Част от минералните води се бутилират или се използват за приготвяне на безалкохолни напитки. Осигурена е възможност за свободно водоналиване от гражданите. Само 14 % се използват за балнеолечение, спорт и рекреация.
В Софийското поле има находища на железни руди, строителни материали (пясък, чакъл, ломен камък, варовик и глини) и лигнитни въглища (Софийски въглищен басейн).
Климатът на София е умереноконтинентален. Зимата обикновено е снежна. Типично зимни месеци са януари (най-студеният месец) и февруари. Пролетта е прохладна и дъждовна. Лятото не е горещо. Най-високи са температурите през юли. Софийската есен е много красива. Ветровете обикновено са западни и северозападни. Характерен е фьонът – топъл и бурен вятър, който през късната есен е предвестник на снеговалеж, а през зимата предизвиква необичайни затопляния и бързо разтапяне на снежната покривка.
В землището на Столична община попадат части от защитените екологични зони по Натура 2000 „Витоша”, „Плана”, „Лозенска планина” и „Черни рид” (за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна) и „Долни Богров–Казичене” и „Рибарници Челопечене” (за опазване на дивите птици). На територията на града е и част от Природен парк „Витоша” с резерватите „Бистришко бранище” и „Торфено бранище”. За опазване на местообитания на редки и застрашени растителни и животински видове на територията на Столична община са обявени защитените местности „Блатата”, „Врана”, „Еленина бара”, „Извора”, „Манастирска кория” и „Турченица” и природните забележителности „Кътински пирамиди” и „Урвич”.
София от А до Я
ВИТОША. Куполовидна планина на юг от София, неразделна част от града и любимо място за отдих, туризъм и ски спорт за софиянци. Тя е един от символите на София, запечатан вър- ху герба u. Планината, наречена Витоша през средните векове, се споменава в съчиненията на древногръцки автори като Скомиос, Скомброс и Скопиус (в превод остра, стръмна). В сравнение с достолепната старост на Рила, Пирин и Родопите, Витоша е млада планина. Тя заема сравнително малка площ, но има няколко върха с височина над 2000 m. Най-високият – Черни връх (2290 m), е един от най-ветровитите и най-мъгливите планински върхове в България. В Източния дял на Витоша са двухилядниците Голям Резен (2277 m), Скопарник (2226 m), Купена (2195 m) и Малък Резен (2191 m) и др. Северният дял е свързан със зимните спортове. Тук са ски центровете „Алеко” и „Конярника – Ветровала”, има множество хижи („Алеко”, „Селимица”, „Кумата”, „Планинец”, „Еделвайс”, „Момина скала” и др.), почивни станции и хотели. Най-голям, но най-малко посещаван, е Югозападният дял. Тук се намира най-дългата пещера в България – Духлата, и карстовият извор Живата вода, описан още през 17. в. от турския пътешественик Евлия Челеби. Интересен природен феномен на Витоша са каменните реки. Витоша е сравнително богата на води. Многобройните извори и кладенци се славят с вкусна студена вода. Тя е оценена от римляните, които водоснабдяват Сердика с витошка вода. Късите и пълноводни реки – Владайска, Боянска, Бистрица, Драгалевска, които се спускат от върховете, не пресъхват през летните месеци и носят прохлада в горещите дни. Най-дълга е Струма, която преминава през територията на България и Гърция и се влива в Егейско море. Една от забележителностите е Боянският водопад. Минералните извори в подножието на планината (в кварталите Княжево, Горна баня, Овча купел, Бистрица, Железница, Панчарево и другаде) са свързани с вулканични процеси в геоложкото u минало. Витоша има богата и разнообразна растителност, която се променя с изкачване във височина. Срещат се над 2700 растителни вида, от които около 40 са балкански ендемити. Най-ниско се простират широколистни (бук, дъб, габър), следвани от иглолистни (бор, ела, смърч) гори. Над 1500 m преобладават планински пасища и смърчови гори. От 1900 до 2100 m е субалпийският пояс, зает от тревисти растения. В своите „Пътувания по България” (1888 г.) Константин Иречек пише: „На Витоша летуват вълци, които през зимата скитат по Софийското поле. Малката кестенява мечка се разхожда по лесовете на северния склон… Хубави черни орли без страх прехвъркват от високите скалисти гребени дори над града. По-надолу се намират лисици и друг по-дребен дивеч”. Близостта на планината до милионния град и урбанизацията u са променили днешната фауна. По-едрите обитатели на планината могат да се видят само в резерватите и витошкото ловно стопанство. В планината се срещат над 114 вида птици, катерички, лалугери, мишки, невестулки, по-рядко лисици, златки, белки. Растителното богатство на планината е представено в изградения Дендрариум, а кафявата мечка, най-едрият обитател на планината – в Музея на мечката. За опазване на природната среда почти цялата територия на планината е включена в природен парк „Витоша”, първият защитен парк на Балканския полуостров. От 1966 г. паркът е планински климатичен курорт от местно значение. На територията му има два резервата – „Бистришко бранище” и „Торфено бранище”. Планината е включена в защитената екологична зона по Натура 2000 „Витоша”. В зоната над 2000 m зимата трае 6–7 месеца. Най-ниски температури са измерени на Черни връх, а броят на мразовитите и снежни дни далеч надхвърля тези в София. Съществува т.нар. температурна инверсия – понякога през по-студената част от годината (декември и януари) на Витоша цари тихо и слънчево време, докато в София е студено и над града се стеле мъгла. През зимата планината е коварна – има опасност от лавини, стелят се гъсти мъгли. Най-снежен е месец март, а истински летни месеци са юли и август. Витоша е неразделна част от историята на София. През Средновековието в пазвите u са били скрити десетки манастири, църкви, параклиси, част от Софийската Мала Света гора. До днес са запазени Драгалевският манастир „Св. Богородица Витошка”, Боянската църква (световен паметник на културата), три бистришки манастира, Мърчаевският манастир „Св. Троица”. На Витоша е сложено началото на организираното туристическо движение в България – на 27 август 1895 г. видният български писател и общественик Алеко Константинов организира първия масов излет в планината с изкачване на Черни връх. В началото на XX век по склоновете на планината се заражда ски спортът в България. Изградени са почивни станции, хотели, ресторанти, хижи. В местността Копитото, на височина 1348 m, е телевизионната кула на София. Кабинковият лифт „Симеоново–хижа „Алеко” и двуседалковият „Драгалевци–Бай Кръстьо–Голи връх” обслужват най-посещаваните маршрути. В планината е развита пътна и алейна мрежа, туристически пътеки и маркировка. Изградени са две главни шосета – от кв. Бояна до местността Златните мостове, и от кв. Драгалевци до хижа „Алеко”. В северното и североизточното подножие на Витоша са елитните квартали на София – Бояна, Драгалевци, Симеоново и др.
КЪТИНА. Село в Столична община, район „Нови Искър”. Разположено е на 20 km северно от София, в югозападното подножие на Софийска планина (Западна Стара планина), край Кътинска река, на 600 m надморска височина. Населението е 1150 жители (2014 г.). В землището на Кътина се намира природната забележителност Кътински пирамиди – високи до 30 m пирамидални скални образувания. В района има находище на лигнитни въглища. Сведения за Кътина има в османски документи от ХV век. Читалище „Просвета” е основано през 1929 г. Църквата „Св. Възнесение Господне” е построена през 1841 г. върху основите на стар храм; в нея има ценни икони и стенописи. През 2010 г. е осветен новият православен храм „Св. Четиридесет мъченици”, построен до мястото, където преди е бил средновековният Кътински манастир, от който е запазен стар каменен кръст. Издигнат е паметник на загиналите във войните.
УРВИЧ (Кокалянски Урвич). Руини от средновековна крепост в Лозенска планина, в землището на с. Кокаляне, на 20 km от София. Издигната е върху естествено защитен скалист терен, заобиколен от водите на река Искър. Построена е през ХIII век, преустроявана през ХIV век. Крепостта охранява пътя към Средец (днес София) и играе стратегическа роля в отбраната на града срещу османското нашествие. Свързана е с имената на българските царе Иван Шишман и Иван Асен V и е известна като „последната крепост на Шишмановци”. След падането на Средец под османска власт през 1382 г. крепостта се съпротивлява геройски още 7 години, но е превзета и разрушена. Запазени са части от крепостните стени, останки от правоъгълна бойна кула (на височина 7–8 m), основи на сгради, на крепостната църква манастир „Св. Илия”. Близо до крепостта е Кокалянският манастир „Св. архангел Михаил”, част от Софийската Мала Света гора. Крепостта Урвич е със статут на национална културна ценност. Територията около нея е обявена за природна забележителност за запазване на характерен ландшафт (съчетание от гори и скални образувания по поречието на река Искър).
Из „Енциклопедия София”
Книгата може да поръчате тук!