ЦРУ преследва Сароян в София?!

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6601153 ЦРУ преследва Сароян в София?! ЦРУ преследва Сароян в София?! www.24chasa.bg
Сароян бил притеснен, че го следят от ЦРУ.

Не, просто българите четат

Един от пионерите на българската радио-журналистика – Еди Емирян – разказва за работата си като журналист в БНР. Срещите и разговорите му с популярни и не толкова известни личности са интересни, написани увлекателно и с чувство за хумор. Книгата „Чуй...” е първият по рода си радиороман, който описва случки от кухнята на радиото от зората на неговото създаване.
В откъса по-долу Еди Емирян разказа за невероятния професионализъм на Лили Иванова и за срещата си със Сароян.

През 1975 година, в чест на 30-ата годишнина на 9 май, Веселин Димитров даде идеята за провеждането на първото в историята ни съвместно предаване с Радио Москва от 10-те града – герои на Съветския съюз. Не само ръководството, всички я прегърнахме с въодушевление – екип от 10 души, по пет от София и Москва, щяхме да бъдем позиционирани в 10-те града герои, за да отразим пряко честванията на този исторически ден, да срещнем слушателите на двете страни с ветерани на войната, да разкажем за днешния им ден. В централното студио на радиото в Москва конферентните връзки щеше до координира авторът на идеята, който на практика щеше да сглоби и води самото предаване, а то щеше да се излъчва пряко и в двете столици. Представи си колко мащабна и... преди всичко отговорна беше задачата, с осъществяването на която се ангажираха не само ръководствата на двете медии, но и съответните посолства и официални представителства, журналистическите екипи от двете страни. Кореспондентът ни Иван Стъпов беше репортер в Москва, съпругата му Гита Минкова в Ленинград, Божана Димитрова в Киев, аз – във Волгоград. Останалите обекти бяха покрити от колеги от Радио Москва. С моите смешни едва четири години професионален стаж пред микрофона бях силно респектиран от колегите, с които влизах в екип, при това – за отразяването на събитие от такъв мащаб... Може и да ти прозвучи като шаблон, но истината е, че започнах доста трескаво да се готвя... Изчетох всичко, което предлагаше нашата Справочна редакция за града герой Волгоград, от който ми предстоеше да бъда репортер, и то тъкмо на 9 май. Изучих всичко около създаването на историческия мемориал Мамаев курган и неговия автор Евгений Вучетич... Проверих за живи ветерани, оказа се, че има един-единствен, на когото му предстои среща в едно от градските училища... Оставаше да преодолея двата полета – до Москва и оттам до Волгоград...
Посрещна ме Наталия Таланина, репортер в местното радио. Млада, делова, не особено разговорлива жена – не отваряше уста, без да има защо, за усмивка да не говорим... Респектираща дистанция! Казах й от какво се нуждая, получих пълно съдействие, работното й време свърши, тя вежливо си взе довиждане, до утре – 8 май, 8 ч., когато щеше да започне предаването от Москва и от София. Съвсем навреме бях пред хотела, дойде колата с Наташа, отведе ме в студиото – голямо, просторно, с няколко кръгови микрофона, явно за дискусионни предавания... Оказа се, че това е в някакъв смисъл представителното студио на местното радио... Вълнението беше обхванало всички, направихме пробите, чувахме се безупречно – всички градове и разбира се, Весо в Москва. Тръгнахме! Изрядно... в студиото бяха дълбоко респектирани, това се случваше за първи път в тяхната практика, излишно е да ти казвам как ми повлия на самочувствието.
Същественото, по-скоро незабравимото, започна от тук нататък! Помолиха ме за малко да изчакам извън студиото, разбрах, че ще има тържество, вече подреждах мислено бутилките с водка и вино, сандвичите с видовете хайвер, риба, мезета, все любими неща. Още повече, оказа се, аз съм първият чужд журналист, който им гостува и работи на тяхна територия. Когато ме поканиха отново в студиото, масата с микрофоните беше покрита с видимо овехтяла от многократна употреба амбалажна хартия, затисната тук-там със стъклени водни чаши и гарафи с вода. Бутилките с водка също бяха в очакване...
Изтрезнях вечерта в Москва. Бях капнал и изчерпан, най-вече емоционално. На всичкото отгоре, като се видяхме, Весо само ме прегърна през рамо, потупа ме и... нищо не каза. Всъщност май... каза... може би даже повече неща, отколкото би казал с думи. Очевидно много му костваше и на него това преживяване, споменът за което и днес предизвиква спазъм в гърлото ми.
От тук нататък отразяването на събитие като “Златният Орфей” не можеше да ме постави пред някакво особено професионално изпитание. От мен се искаше стопроцентово чисто репортерство и запълване на паузите между отделните песни с кратки интервюта с композитори, аранжори, автори на текстове и изпълнители... Този форум ми даде ценни приятелства – първото си интервю Стефан Димитров даде именно на мен след великолепния си старт като композитор на наградената с първа награда “Ладо ле”. Интервю ми даде Алла Пугачова – уникална жена, стопроцентов артист... Говорихме си за значението на актьорското присъствие при изпълнението, и то тъкмо когато нейната звезда изгря с “Арлекино” на Емил Димитров. Помолих за интервю Лили Иванова... “Напиши, каквото искаш да ти кажа, и ела утре да го запишем в някоя от почивките на тракта за телевизията”, каза ми Лили... Озадачих се, но приех, че е в реда на нещата, явно ми имаше доверие, а пък и ако има бележки – ще ми каже, очевидно не й беше до това... Написах няколко най-общи приказки, на другия ден изчаках да дойде на телевизионния тракт, потърси ме с поглед, кимнах й, че съм готов, и отидохме в склада на барчето на Летния театър, относително най-тихото местенце, където да направим записа. Включих служебното “Сони” и тя започна да говори, именно – да говори, а не да чете това, което бях написал. Готово! Бях й признателен до небесата. “Изчакай, каза, не трий това и включи отново на запис...” Изговори всичко за втори път и помоли да й пусна и двата записа, чу ги и посочи точно кои пасажи да ползвам – онези, които й се видяха най-автентични и искрени и с които предпочиташе да се яви пред публиката си. Докато все още бяхме в склада на барчето на Летния театър, водещите Анахид Тачева и Даниел Илиев вече обявяваха нейната песен. А от сцената ни делеше сигурно километър разстояние – стъпала надолу, стъпала нагоре, групи от любопитни фенове, оркестърът засвири интродукцията и само си представях как ще реагира Хачо, ако певицата не излезе на сцената. Певицата обаче беше Лили! Стигна навреме, беше развила страхотна скорост, и хвана микрофона точно в мига, в който Вили й подаде с диригентската палка... И запя!... И сякаш пуснаха запис – брилянтно. Някои неща не могат да се обяснят... Безпримерният й професионализъм например. Винаги, когато си спомням за този случай, съм готов да се поклоня пред Лили. Тя винаги знае какво, колко, кога и как е необходимо да се направи, така че да е перфектно.
“Орфеят” приключваше, когато ми се обади моят директор, да, Иво Гарвалов винаги ще бъде “моят директор”, и без увертюри, без обяснения, без въпроси ми нареди да намеря начин да се придвижа същата нощ до София, за да бъда сутринта в Парк-хотел “Москва”, където започваше Първата световна писателска среща под наслов “Мирът – надежда на планетата”. В София вече бяха пристигнали всички онези, без преувеличение всички, чиито имена бяха синоним на майсторство в писаното слово, предизвикваха респект и уважение, където и да се произнасят. Идеята и заслугата всички те да се съберат на първата си световна среща у нас е на Любомир Левчев, тогава председател на Съюза на българските писатели. За значението на този форум е казано и разказано всичко... Самият Левчев посвети на него своя “Роман от спомени”, но се изкушавам да разкажа онова, което каза пред микрофона ми потомъкът на “великия си род” Уилям Сароян. Когато пристигнал в София, вероятно поради някакво разминаване, къде ли не се случва, никой не отишъл да го посрещне. Единственият ориентир за него бил хотел “София”, на площад “Народно събрание”, днес “Радисън”. Взел той такси и дал адреса. Тръгнали към “София”, а шофьорът не откъсвал поглед от писателя. Сароян не допускал, че знае английски, затова не го заговорил – най-малкото да попита защо го гледа. Заговорил го обаче самият шофьор... “Извинете, Вие случайно не сте ли Уилям Сароян?” Писателят се стъписал – ето идва в комунистическа България и ЦРУ е вече по петите му... Потвърдил притеснено и попитал дали и откъде се познават... “Не, не се познаваме лично, само аз Ви познавам, чел съм Ви и по снимката в книгата предположих, че сте Вие. Пък и нали у нас започва писателска среща, пък и адресът, който посочихте, е на хотел “София”, където обикновено отсядат най-скъпите ни гости, та затова, рекох... да не би да сте Вие...” Сароян не беше на себе си, когато разказваше за това свое първо съприкосновение със София, столицата на световната писателска среща. “Щом и шофьорите на такситата Ви четат, Вие сте щастлив народ, а София е мястото, където трябваше да стане тази среща!” Благодарих за хубавите думи и интервюто и... за първи път в моята практика реших, че мога, че именно сега, в този момент имам правото да се представя и да кажа, че съм арменец... Прегърна ме, дълго ме гледа в очите, а в неговите се четеше всичко. Не помня кой беше казал, че само двама арменци могат да се срещнат където и да е по света като непознати и да се разделят като братя... Каква благословена професия имам, наистина...

Шофьор на такси разпознава Сароян на път от летището до хотел "София".

Из „Чуй... Радиороман в 16 въпроса и 32 отговора”
Книгата може да поръчате тук!

Други от Истина или лъжа

С извинение към министър Захариева, но съпругът й - архитект Захариев, бе по-известен от нея

Проектирал е най-високата сградау нас, “Музейко”, Бизнес парки Резиденшъл парк Днес ще прочетете истории за две жени - Весела Кюлева-Станкова и Екатерина Захариева, които не се познават и нямат никаква връзка помежду си, освен че публично са по-известни от своите съпрузи. Идеята в рубриката “Истина или лъжа” е да показваме как в България се

Едни медии пишат за семейство Станкови по откраднати снимки, с много лъжи и непонятна омраза

Днес ще прочетете истории за две жени - Весела Кюлева-Станкова и Екатерина Захариева, които не се познават и нямат никаква връзка помежду си, освен че публично са по-известни от своите съпрузи. Идеята в рубриката “Истина или лъжа” е да показваме как в България се създават фалшиви новини. За съжаление,

Истина или лъжа: Калин Врачански има връзка с Мариана Векилска

ЖЪЛТИНИТЕ Калин Врачански и Мариана Векилска са гаджета. Тази клюка излезе в много жълт сайт, а малко след това бе подета от клюкарски вестници и агенции. Някои отидоха още по-далече, като дори написаха, че тв водещата очаква дете от актьора. Ето каква е истината за отношенията им. Лъжа е. Дори не знам откъде излезе тази история.

Истина или лъжа: Никол Станкулова бременна и стяга сватба

Никол Станкулова е бременна и стяга сватба, пише много жълто издание. Според публикацията синоптичката и приятелят ѝ живеят заедно, а и в последно време тя не била толкова слаба. Вероятно очаквала наследник, заради което скоро ще мине под венчило. Ето как Никол Станкулова отрече поредната лъжа. Лъжа е, каза Никол Станкулова пред “24 часа”.

Истина или лъжа: Свалят Гала от “На кафе” през есента

Гала вече няма да води “На кафе”, пише жълто издание. В статията се твърди, че макар тв водещата да е лице на предаването от 15 години, продуцентите със сигурност ще я свалят от екран в началото на новия сезон през есента, тъй като вече е омръзнала на зрителите. Лъжа е, казаха от Нова телевизия. Гала ще продължи да бъде лице на предаването “На

Последно от логоЗДРАВЕ

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Истина или лъжа

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber