Алжир се намира в северозападната част на Африка. Тя е най-голямата страна на континента и десета в света. На север има излаз към Средиземно море. Граничи с Мали, Мавритания, Нигер, Либия, Тунис и Мароко. Официалният език е арабски, но 2/3 от населението на страната говори френски език. В някои части се говори и испански. Страната предлага възможност за морски туризъм заради излаза си на Средиземно море, но и пустинни разходки, тъй като 80% от площта на Алжир са заети от Сахара.
Опитваме съвсем дискретно да надзърнем зад завесата на тези факти:
Пристигаме на летището в Оран в неделя сутринта. Летището е малко и скромно. Двуетажно, без асансьори и ескалатори, с малки магазинчета и кафенета. Не е особено приветливо, но пък кое ли летище е... Все пак ни посрещат усмихнати хора. Появата на туристи видимо ги озадачава и първата реакция на всички е гостоприемна. Направо ти подават цигара, вместо да те насочат към магазина (да, там навсякъде се пуши и наред с цигарения дим се носят и някои други аналогии с недалечното минало тук, в България).
Първото ми впечатление от града е, че макар да е неделя, двумилионното му население е особено оживено и трафикът - натоварен. Споделям тези впечатления с шофьора, а той отговаря:
Тук неделя
е понеделник
Всъщност, да, това не е първото нещо, за което се сещаш, мислейки за мюсюлманска страна, но в някои от тези държави почивните дни са изместени с един ден по-рано спрямо нашите и с един ден по-късно спрямо своите обичаи. В петък мъжете ходят на църква, а жените готвят кускус. На обяд цялата фамилия се събира около масата и похапва ритуално ястието, приготвено от най-възрастната жена в къщата. Тук традициите се спазват.
По време на кратката разходка с кола из града се оглеждам за забулени жени, но признавам, те са доста по-малко от очакваното, а архитектурата в центъра е съвсем европейска, при това нерядко статуи на голи жени украсяват сградите. Но и това си има обяснение - голяма част от архитуктурата е наследство от френското и испанското присъствие в страната. Да се върна на жените - тези, които са напълно забулени, са единици. Повечето
млади жени са
облечени модерно,
с панталони, поли или рокли. Макар да сме в Африка, облеклото отговаря на европейските представи за модерност. В големите градове има бутици на световни марки и всеки може да си купи стоки от последната колекция. Доста го правят. Много от тях не носят дори кърпи на главата си. Местните са на мнение, че вярата е въпрос по-скоро на вътрешна нагласа, отколкото на външни демонстрации.
Като типични туристи държим да разгледаме пазара, който в ориенталски стил е побрал колоритността и вкусовете на цялата държава. Продава се всичко. Едва ли не на самата улица се пекат питки хляб, а по сергиите е скупчена прясна риба, подправки, маслини и дори живи животни като зайци и кокошки. Ако ходите дотам, задължително сложете в чантата на връщане поне няколко кутии фурми. Цената им започва от 6 евро за килограм и се предлагат в различни разфасовки, разновидности и дори с пълнеж.
Пазарът бе изпълнен с хора и ние ги разглеждахме наред с останалата пъстрота. Човекът е човек и когато пазарува, все пак. Хората са гостоприемни, дружелюбни, учтиви помежду си, впрочем особено състрадателни към бежанците от други африкански страни, идващи тук по пътя си към Европа.
Като цяло стереотипът е разчупен и поне собствената ми представа за континента в голяма степен опровергана - жени шофират, излизат на вечери по женски и посещават салони за красота.
Има и женско присъствие в парламента и министерския съвет. Дори
забулените жени са
с перфектни маникюр
и педикюр,
със стилни обувки на висок ток, дънки, рокли... В близост до Оран, покрай Средиземно море, има малка планина, която местните наричат планината на лъвчетата. Хълмовете на възвишението били убежище на последните лъвове в района, затова и планината е останала с това име, там се корени и името на града Оран. В подножието на планината могат да бъдат забелязани и кактуси, върху които са издълбани имена. Това е традиция, която наподобява заключването на катинари и изписването на имена върху камъни и дървета - влюбените го правят, за да запазят любовта си. Заради Средиземноморието се носи лек полъх и климатът е по-прохладен от този в София през тази седмица. Температурите през септември там са между 26 и 32 градуса. И не се наблюдават сериозни амплитуди.
Няма как да не разкажем за храната: средиземноморска, много морски дарове и неизбежно агнешко. Френските сирена неизменно присъстват на трапезата наред с хляба и чая след вечеря. Ако агнешкото е вашето месо, няма да останете гладни. Ако не е – риба има в изобилие, а плодовете и зеленчуците са истински вкусни.
Богатството на цветове и вкусове обърква сетивата и пътуването се ниже в сякаш безредни картини. Пътуваме за столицата на Алжир – Алже (по местното, френско произношение). Пейзажите се менят бавно, но за сметка на това разнообразие не липсва – планини, села, градини... Бензинът струва някакви стотинки и ако човек разполага с автомобил и време, може да види много, без да бърка дълбоко в джоба си.
Алже разглеждаме с местен гид, който ни разхожда из стария град - Казба. Строен е на баир покрай брега на морето. Уличките са тесни и стръмни. Във високата част на старинния град всички улици са кръстени на животни - “Лъв”, “Магаре” и т.н. А в долната, покрай морето - на хора и исторически личности.
“Така,
когато си кажеш
адреса, се знае от
коя част на Казба си",
уточнява гидът. В миналото било важно дали си от горната или долната част на града, защото по високите части живеели кореняците и се занимавали с традиционни занаяти. Долната се е обособила по-късно, след като арменци се настаняват покрай морето и започват да въртят търговия - най-вече с риба. Сградите са сравнително големи, но външни прозорци няма. Постройките отвътре изглеждат като битови къщи - с големи чардаци, гледащи към вътрешен двор, с една-единствена чешма, поставена в средата на двора, която домакините ползвали само за хигиена и пране. Водата за пиене и готвене се набавяла от градските чешми. Интересен детайл е, че над много от вратите има по две чукчета, които издават различен звук. Идеята е да се знае дали пред портата стои човек от къщата, или гостенин. “Разбира се, стават и грешки”, казва гидът. На много от вратите могат да бъдат забелязани и малки ръчички - ръчичката на Фатма. Според местните тя пази дома от лоша енергия. Друг любопитен факт, свързан с вратите в Казба е, че те са двойни - с по-ниска и по-висока част. Това е така, защото ако гостът или домакинът е пеша, се отваря само малката врата, ако е с магаре - се открехва голямата порта. Любопитен факт е, че тъй като уличките на Казба са тесни и стръмни, стоките там се превозват с магарета. А по вратите на новите автомобили лесно могат да бъдат забелязани гъби. Но не, за да не се удрят вратите в други коли, когато ги отваряме по тесни улици или паркинги. Гъбите са нещо като статус символ за автомобила - има ли такива по вратите, значи той е нов. Също така си оставят лепенките и станиолчетата по таблото и скоростомера на колите. И ако по автомобила има лепенки и гъби, цената й е по-висока при продажба.
Извън стария град столицата е типично натоварена, огромна и мръсна. Хората стават рано, забързани са, лягат рано. Не липсва и нощен живот, но от него не посмяхме да опитаме.
За сметка на това не си спестихме ранното събуждане от мюезина. Няма как да подминем огромната джамия, която се строи в града. Най-голямата в Африка. Е, може би не всичко е въпрос само на вътрешна нагласа...
Като цяло разгледахме малко, разгледахме разхвърляно, но страната е огромна и ако някой се осмели да види поне по едно кътче от всичките ѝ райони и лица, препоръчвам да предвиди поне 3 седмици. Усещане за спокойствие не липсва, има хотели, но с тях и без тях местните са ужасно гостоприемни, храната е прясна и вкусна, все още не са преминали на познатите ни от последните години предимно изкуствени храни, има за гледане, опитване, помирисване (е, не всичко, носете си по някоя напарфюмирана кърпичка), има изживявания, които можете да си доставите, така че накратко, смело може да мислите за Алжир като за туристическа дестинация.
И ако местните са прави, че болестта на тероризма е преболедувана (и изглежда, е така), няма много пречки да добавите тази част на света в списъка с места за посещаване.