Васко Кръпката и бандата му "Подуене блус бенд" връчиха на 1 юни вечерта удостоверенията за завършване на четвъртокласниците от училище „Емилиян Станев“ във Велико Търново.
Музикантите бяха изненадата на класната Илина Керина за порастналите й ученици, с които от първи клас пеят рок, а тя им свири на китара в междучасията. Класът си има и химн - "Старите хипари" на Васко Кръпката и се поздравяват с учителката "Да живее рокендрола!". Няколко месеца Керина организирала необикновената раздяла със своите порастнали "гъби", но все пак успяла да опази сюрприза в тайна.
"Приятна изненада е, че Васко Кръпката е в актовата зала. Аз изобщо не очаквах такова завършване.Толкова хубаво не мислех, че ще бъде. Никога не съм виждал Васко Кръпката, а пък той е нашият идол. Винаги съм мечтал да го срещна – него и неговата група. Винаги съм си мечтал, някой, който е важен за мен, да направи нещо за мен и в случая не само за мен, но и за целия ми клас", бе в еуфория 10-годишният Ясен.
Кръпката направи безплатен рок концерт и се вълнуваше почти колкото четвъртокласниците. За първи път в 30-годишната си музикална кариера той връчва удостоверения на завършващи ученици.
"Най-важното е да са свободни. Да чувстват свободния си дух и да имат сетива за хубавите неща, които ще им се случат. Лошите така или иначе се случват, но когато имаш сетива и за хубавите, някак си ти е по-лесно да ги преодоляваш. Имаме ли бъдеще с такива деца, които пеят: "Да живее рокендрола"? Естествено, че бъдещето, изобщо целият свят, се крепи на едно качествено малцинство. Ние виждаме, че целият свят е пощръклял, изтрещял и добре, че има неща, които са стойностни – в изкуството, в музиката, в изобразителното изкуство, в театър, в кино. И на тези неща се крепи целият свят. От другата страна са посланията: "да си закопчаеш душата в портфейла" и децата трябва да знаят, че парите не са най-важното нещо. Децата трябва да знаят, че любовта, красотата – тя се съдържа в класическата музика. А блусът и рокендролът са класика и те остават завинаги", каза Васко Кръпката.
Непослушен, много палав, но добър, такъв бил блусарят от Подуене в четвърти клас. "Когато двама се сбиеха, аз отивах да ги разтървавам. До ден днешен съм така – синя каска", каза музикантът. На финала той раздаде автографи на децата.