Художникът Анастас Константинов повече от 30 години е на международната художествена сцена. Преди 1990 г. активно е участвал в демократичните промени в България чрез творчеството си, което предизвиква интервюта по радио Свободна Европа.
По настоящем работи в Съединените щати по проект стартирал 2012 г. Творбите му са включени в световни изложения като Арт Базел Маями Бийч и Фриз Ню Йорк. В Европа е представен от авторитетният френски критик и куратор Кристиан Ноорбенген.
Творбите му са притежание на Националната художествена галерия, Софийска градска и други галерии в България. Собственост са на акционери на Музея на модерното изкуство в Ню Йорк и няколко значими колекции по света.
Анастас Константинов отново изненадва. Той дава пътя, истината и оставя да определим живота след картината, която в продължение на дванадесет месеца е рисувал.
Оставете битовите си проблеми, когато посетите студиото му на ул. Витоша 1 в стария Пловдив от 3 декември до 10 януари. Ще попаднете на място, където чрез изкуството времето е обезценено. Анастас е погребал световното изкуство с една нова картина и е дал началото на новия свят, който възкресява надеждата.
„Животът не е безнадеждност. Информацията я има в живия космос. Това е най-новата ми картина. Траките са ни генетична даденост. Липсата на писменост не им е указано като недъг. Носят в себе си талантът за изображението. Аз съм свързан с тях. В бързината на експресивния си живот са оставили вместо писменост изображения. Скоростта на моя живот е изпъстрена с фигури и цветове. Не ми е писано да създам писменост. Кармата ми е на човек, творящ по тези земи, е да оставя изображения в очакване някой да напише буквите по тях.“
Усмихнати мраморни бюстове, отпътуващи от този свят под погледа на ръцете на архангел Михаил, нито мъж нито жена, за да ги погали дори.
И пак надежда 18 шедьовъра за новото начало. Нова експресия, носеща в себе си танца, която сякаш търси изгубената писменост на траките, носят в себе си познатия символ на триъгълника и рибата, която трябва да изяде остатъците след един нов световен потоп.
Анастас не е Атанас, Анастас не носи смъртта, той носи живота. Пещерното в Анастас отново излиза на светло, за да даде лек за страданието.