Как с робски труд се правят най-известните ястия на Ботуша
Идвате в Италия и сядате в някоя пицария с надеждата да вкусите най-после истинска италианска кухня. Поръчвате си пица “Маргерита” или порция спагети с доматен сос. Наслаждавате им се и си мислите – друго нещо си е да опиташ от най-известните ястия в родината им, а не по софийските улици.
Едва ли обаче българският турист си дава сметка в този момент, че независимо дали е в Рим, Флоренция или Палермо, яде италианска кухня, но замесена с българска пот. Това е така, защото сортът домати, който се използва за направата на сосовете върху пицата и пастата, се отглежда в провинция Фоджа в Пулия.
Всяка година хиляди български семейства, включително и деца, участват в събирането на реколтата на полето
срещу няколко пъти
по-ниски надници от
тези на италианските
работници
Така в крайна сметка си хапвате типична средиземноморска кухня с домати, патладжани, портокали и мандарини, но те са набрани от ваши сънародници.
Няколко пъти напоследък българските и румънските работници, превиващи гръб на полето под жаркото италианско слънце, бяха сравнени с роби – кога в изследвания на различни асоциации, кога от самия министър на вътрешните работи Матео Салвини. Все още не се е чуло обаче в знак на протест някой да спре да яде доматен сос, произведен от роби, за разлика от защитниците на животните, които отказват да ядат месо.
Но ето как точно плодовете на българската пот стигат до масите с карирани покривки в италианската тратория не само на Ботуша, а и из Европа.
Мнозина го наричат Триъгълника на робите – става въпрос за триъгълната педя земя, заключена около град Фоджа в южната обаст Пулия. Най-източният край, който мие бреговете си в Адриатика, е част от Саленто, луксозното крайбрежие на Пулия. На няколко километра навътре обаче се намират полетата, на които от ранни зори се потят българи, румънци и африканци – понякога и по 12 часа на ден.
Всяка година в Италия
се произвеждат
5 млн.т домати
върху площ от
70 000 хектара
Те се намират в южните провинции Фоджа, Казерта и Потенца и в северните Парма, Пиаченца и Ферара. На север обаче целият труд е механизиран, а на юг – предимно ръчен. Италия произвежда половината продукция от домати в Европа, която завърта 3 млрд. евро годишно. И въпреки това италианският домат е в криза, защото печалбите намаляват. Това е така заради ниските изкупни цени на доматите от търговците, заради което производителите се чудят как да икономисат от разходите си. Днес доматите се отглеждат масово в Капитаната, провинция Фоджа – там са най-големите насаждения.
Набрани там, те потеглят след това основно за Кампания, където се намират индустриите по превръщането им в сосове и други продукти.
Затова и от средата на юли до септември магистралата Неапол-Бари е задръстена от камиони – в едната посока са пълни с домати, в другата – изпразнени.
Според данни на италианския синдикат Уила-Уил в провинция Фоджа работят над 50 000 законно наети берачи в земеделието. Чужденците сред тях са 22 000, или близо 44%.
Най-голяма е
общността на
румънците - 9800,
следват ги
българите - 3880
После идват работниците от Африка. Всичко това обаче се отнася за легално регистрирани работници. Има и незаконно работещи българи, които идват за малко и си отиват.
Повечето от берачите, които са регистрирани в службите за социално осигуряване във Фоджа, работят на практика по-малко от 30 дни в годината. Става въпрос за над 18 000 души, които, след като поработят малко, остават на сухо - само с обещания да бъдат узаконени и да им се плащат осигуровки. Т.е. те влизат в сивия сектор, както отбелязва журналистката Марилу Мастроджовани в разследването си “От България до Фоджа, мафията на лошите лица, която управлява посредниците в земеделието”.
Тя цитира и доклад на Националната дирекция “Антимафия”, която
от 10 г.
следи
проникването на
българската мафия
в икономиката на земеделието, както и контактите ѝ с местната мафия.
Българската мафия има здрави корени в зоната на Фоджа и се занимава със снабдяването с евтина работна ръка за земеделските фирми. 30 000 фирми в Италия се обръщат редовно до незаконни посредници. 40% от тях са свързани с мафията.
Чуждите работници, включително и българите, са подложени на непрестанен рекет от страна на посредниците.
Веднага щом свърши периодът на законното им наемане на работа, берачите стават напълно зависими от посредниците, затова се съгласяват на надница от 2-3 ерво на час за 12-часов работен ден. Тези берачи са на практика като роби, въпреки че директно не са рекетирани от мафията.
Според докладите на дирекцията “Антимафия” от последните 10 г. българската мафия в земеделието по подобие на другите мафии
има модел с
няколко ядра
и мрежи -
малки групи сътрудничат помежду си, но не се контролират непременно от някой връх или шеф. Те се споразумяват по определени въпроси, както и да не водят война помежду си. Сътрудничат често с италианската мафия и понякога служат като център за услуги. Когато бъде премахнато едно ядро, неговото място се заема веднага от друго.
Какви са тарифите?
Според Микеланджело Борило от в. “Кориере дела сера” и българи, и африканци плащат едни и същи цени за транспортирането си до полето в Пулия. За всяко пътуване с малкия камион, наподобяващ бус, но без прозорци, работникът плаща по 5 евро. Всеки берач получава 4,5 евро за палет с набрани домати (300 кг), като 0,5 евро отиват за посредника. Берачът успява да напълни по 15 палети с домати. Като се има предвид, че в камионите се натъпкват понякога и по 20 души, това значи, че
посредникът
успява да спечели
от всяко
пътуване за себе
си общо 250 евро
на ден. Понякога успява да направи и два рейса, което значи двойно повече печалба.
Според италианския закон всеки работодател би трябвало да осигури храна и спане за работника. Българските берачи, по подобие на другите, живеят в гета и в изолирани постройки на полето. Единствено в Сан Северо има структура, която може да приюти до 250 души. На юг от Фоджа се намира гетото на Борго Медзаноне, което побира до 1500 души.
Българско гето има и в Мондрагоне, до Неапол, област Кампания. Според в. “Република” повечето български граждани с ромски произход идват от Сливен и Нова Загора. Много от тях отиват на полето с цялото си семейство, включително и децата, защото няма на кого да ги оставят. Те берат от зелен фасул и грах, до люти чушки.
Белените продълговати домати - основа на средиземноморската кухня
Помодори пелати – така се нарича на италиански методологията на затварянето в консерви или буркани на белени продълговати домати. Те служат за приготвянето на най-различни ястия в италианската кухня – за пица, сосове за паста, манджи със зеленчуци и месо. С други думи, това е основната съставка на средиземноморската кухня. Консерви с белени домати има всяка италианска домакиня в килера си. Без тях не става нито едно типично ястие. Няколко са италианските компании от хранителната промишленост, които продават консерви с този сорт домати. Една консерва струва около 1 евро. В някои от консервите доматите са белени, в други не са. Преди смилането им на сос обаче трябва да се обелят.
Според традициите на добрата италианска кухня помодори пелати се приготвят в домашен вариант в разгара на лятото – тогава доматите са най-узрели. Консервите се консумират обаче през цялата година. Най-често се използва сортът “Сан Марцано”, но понякога се приготвят и от други сочни сортове.