Моника печели награди с есета за световната политика

Десетокласничката от Благоевград отива в Израел на конгрес за млади лидери

Близкият изток - на хиляди километри от нас, а всъщност толкова близо! Затварям очи и съм там! Хиляди бомби и куршуми, отровен газ, улици, осеяни с човешки трупове, ранени тела, разбити сърца! Там, в Близкия изток, геноцидът е ежедневие, а ние, “гражданите на света”, почти никога не разбираме за жертвите. Медиите забравят, че всички хора имат равни човешки права, че всеки има право да живее, и “пропускат” да отразят поредния покъртителен атентат в Алепо, пропускат да ни разкажат за поредната невинна жертва, обезглавена от жестоките джихадисти. А ако случайно дочуем нещо, го приемаме за напълно нормално, защото “хората там са свикнали”, “това им е начин на живот”!”

Това е част от есето на десетокласничката Моника Митова от Благоевград, с което впечатли авторитетно жури и взе голямата награда в Петия национален литературен конкурс “Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена”, организиран от Центъра за еврейско-българско сътрудничество “Алеф”.

На заключителната церемония през април Моника отива заедно с баща си. Там обявяват наградените. “Започнаха от задните места и когато обявиха второто място, бях сигурна, че вече съм извън класацията.

Не допусках, че

може да съм първа

Страшно се

развълнувах

Получих наградата от посланика на Израел Ирит Лилиан”, разказва за вълненията си ученичката от езиковата гимназия “Акад. Людмил Стоянов”.

Голямата награда ѝ носи участие в международен конгрес за млади лидери в Херцлия, Израел, от 10 до 17 август. Конгресът събира млади хора от различни страни под мотото “Бъдещето е наше и е наш дълг да направим света по-добро място за живеене”.

Тази година ще дискутират по темата за зависимостта от пластмасите и замърсяването, ще търсят оптимални варианти за справяне с този глобален проблем. “Целта е да се провокира креативно мислене, да предлагаме решения, и не на последно място - чрез неформално общуване да се докоснем до традициите и културите на различните народи, да създадем приятелства. Вече се подготвям по темата”, допълни Моника.

Впечатлила е журито с есето си на тема “Ако в бъдеще настъпи политически режим, който извършва геноцид над определен етнос, какъв избор би направил/а и какви жертви би могъл/а да понесеш”.

На 17 г. тя се вълнува от световните проблеми. Следи случващото се в Близкия изток, а регионът е нейна слабост. “Проблемите там ме провокират да мисля как може да се решат. Интересът ми е провокиран и от моята леля, която от 20 г. живее в ОАЕ. Ходила съм там и съм израснала с тази култура”, разказва Моника.

Впечатлена е от държавите в Персийския залив и тяхното бързо развитие. Интересува се и от конфликта Израел-Палестина, от войната в Сирия, следи всичко около “Ислямска държава”. Чете и за терористичните групировки в редица африкански държави. Ползва информация от CNN, BBC и др. новинарски агенции, но винаги има едно наум. “Невинаги това, което има в интернет, е достоверно. Затова

проверявам от

няколко източника.

Чета и много книги”,

казва момичето.

Задължително семейството гледа всяка вечер новините и поставените проблеми се дискутират вкъщи. Майка ѝ работи в областта на медицината, а баща ѝ - в застрахователното дело, но имат интереси в политиката, обществените отношения, световните проблеми.

Любовта си към литературата пък е наследила от прадядо си Стефан Нушев, участник във Втората световна война. От него е слушала спомени от войната. Той четял много, обичал и да пише. До дълбока старост е писал спомените си. Разказите на Вазов са първите, които тя си спомня от дете.

В шести клас започнала да участва в конкурси за есета. Печели национален конкурс с есе на тема “Ако имах криле” и заминава на лагер на НАСА в Измир.

Като дете искала

да стане космонавт

и може би заради това се включила така нахъсано в конкурса за лагер на НАСА. Следващите години все нещо малко не ѝ достигало за първото място. Казва, че ако не е била подкрепата на родителите ѝ, досега да се е отказала от писането и участието в състезания.

Миналата година с “Промяната, която искам да направя” печели едномесечно обучение на лагер с преподаватели англичани. Летният курс Immersion Academy Bulgaria подобрява езиковите ѝ умения, участниците имат и възможност да развият качествата си по лидерство, креативно мислене и работа в екип.

Членува и в отбора по речи и дебати на гимназията. Заедно с друго момче от България ще представляват страната ни на балканско състезание.

Моника е една от седемте български ученици, получили наскоро наградата на Харвардския университет Book Award 2018. Наградата е учредена от Българския Харвард клуб, в който членуват бивши възпитаници на престижния университет.

Успехите си дължи освен на родителите си и на преподавателите. Не пропуска благодарности към учителката си по литература от основното училище Павлина Чингова, която рано забелязала уменията ѝ да пише и коментира значими за обществото проблеми. Доброто си представяне сега пък дължи на преподавателката Ирина Реджова, която я съветва при писането на есета. За участието си в състезания по речи и дебати се подготвя с Мария Стоянова.

“Едно есе пиша по

10-20 дни. Не просто

ей така, за един час

Обмислям всичко, чета, за да събера информация. Първо го прочитам вкъщи, след това го давам на учителката ми, но само за да го види за технически грешки. Не и да го променя. Забелязвала съм, че понякога ученици се явяват с есета, писани от учители. И това личи. Понякога желанието за успех на учителя е по-голямо от това на ученика”, критична е десетокласничката.

Притеснява се да коментира образователната система у нас, но все пак смята, че в гимназиите трябва да има по-голяма профилираност. “Учим 13 предмета. Обемът на материала е голям, времето ни притиска и това демотивира. Може би трябва да се учат по 7-8 предмета - тези, които ученикът сметне, че са му интересни и иска да се развива в дадена област”, препоръчва Моника.

Остават ѝ още 2 г. до завършване на средното образование и още мисли какво да продължи да учи. Има желание да се занимава с журналистика, колебае се дали да продължи в България, или в чужд университет. Обича да пътува, да се среща с непознати хора, да изучава различни култури и затова студентски години в чужбина са част от мечтите ѝ.

“България е моята родина и аз си я обичам. Не съм обаче от тези хора, които за нищо на света не биха я напуснали. Съжалявам, че имаме вътрешни проблеми, които са решими, но няма инициатива”, казва девойката. Дава пример с възрастните и болните хора, които имат нужда от повече грижи и не е трудно да се намери начин да се облекчи животът им.

Не е сигурна дали иска да се занимава с политика, защото преди това трябва да натрупа още много знания и житейски опит.

Автор на статията

Антоанета Маскръчка Антоанета Маскръчка


Споделете статията

Четете още