eu2018bg

Зам.-министърът на образованието и науката проф. Иван Димов: 10 млрд. евро са предназначени за изследвания и иновации в областта на храните, селското стопанство и биоикономиката

https://www.24chasa.bg/novini/article/6909104 Зам.-министърът на образованието и науката проф. Иван Димов: 10 млрд. евро са предназначени за изследвания и иновации в областта на храните, селското стопанство и биоикономиката Зам.-министърът на образованието и науката проф. Иван Димов: 10 млрд. евро са предназначени за изследвания и иновации в областта на храните, селското стопанство и биоикономиката www.24chasa.bg
Зам.-министърът на образованието и науката проф. Иван Димов

Според проф. Димов периодът на Българското председателство е изключително динамичен и ключов по отношение на дългосрочното бъдеще на ЕС

Проф. Димов, в средата на последния месец на първото Българско председателство на Съвета на ЕС ще се проведе конференция на тема „Храни 2030“. Разкажете по-подробно какво ще се обсъжда на форума?

Знаковата конференция Храни 2030 по време на Българското председателство поставя във фокус увеличаването на въздействието на научните изследвания и иновациите върху цялата хранителна верига в отговор на обществените нужди и очаквания, изменението на климата и глобализацията. Европейският съюз трябва да отговори на бъдещите предизвикателства през земеделието и хранителните системи по начин, който да гарантира нужното количество и качество храни на европейските граждани.

Бихте ли дали примери за мерките, които ще се дискутират и които ще имат пряк ефект върху храненето и живота на хората?

Форумът предоставя среда за дискусии относно повишаването на продоволствената сигурност на Европа по отношение наличието, достъпа, използването и стабилността на продукти и храни, осигуряване на работни места и бизнес възможности. Тези теми са от съществено значение за селските, крайбрежните и морските райони на Европа.

„Хоризонт Европа“ ще продължи да дава приоритет на стратегиите за устойчиво и приобщаващо икономическо развитие, включително модели на потребление и производство чрез мобилизиране на научния и иновационен капацитет. В този аспект, инициативата Храни 2030 трябва да се разглежда като ключова в утвърждаването на устойчива биоикономика в Европа, в която са заети около 22 милиона души основно в селските и крайбрежните райони.

Ще се обсъдят възможностите за финансиране на фундаментални и приложни научни изследвания, иновации и технологично развитие, които да отговорят на рисковете пред сигурността на хранителните системи на континента и да повишат ефективността и ефикасността на европейската хранителна промишленост и земеделие.

Какви тенденции при храните ще бъдат набелязани, които ще се следват в близкото бъдеще?

Предизвикателствата, пред които са изправени днес агро-хранителните технологии и биоикономиката са свързани с осигуряване на жизнеспособно производство на храни в отговор на нарастващото им световно търсене, осигуряване на устойчиво управление на природните ресурси и действия в областта на климата и балансирано развитие на селските райони.

Хранителните технологии включват както производството и доставката на достатъчно храна за всички, така и осигуряване на безопасна и здравословна диета.

Важно е да се отбележи, че от предложения бюджет на следващата рамкова програма за научни изследвания и иновации на ЕС "Хоризонт Европа", който възлиза на 97,6 млрд. евро, 10 млрд. евро са предназначени за научни изследвания и иновации в областта на храните, селското стопанство, развитието на селските райони и биоикономиката.

И най-важното – от тези мерки, които ще се обсъждат, първите от тях кога ще влязат в сила? Кога те ще важат и за българските граждани?

Конференцията на тема „Изследвания и иновации за продоволствена сигурност и повишаване качеството на храните и хранителните системи“ ни предоставя възможност да подчертаем и необходимостта от целенасочен подход за справяне с двойните стандарти за храните в рамките на ЕС, като такъв подход ще бъде подкрепен в дългосрочен план чрез научни изследвания и иновации.

Резултатите от конференцията биха били в средносрочен и дългосрочен план. Самото провеждане на конференцията, част от стартирала преди време инициатива, е сигнал, че държавните и европейските институции обръщат внимание на бъдещето на хранителните системи и земеделието. По време на конференцията се очаква да се приеме декларация, която да покани европейските институции и останалите държави членки на Съюза да вземат под внимание бъдещите рискове пред изхранването на европейските граждани, пред земеделието и промишлеността. Това ще бъде важно при обсъждането в рамките на Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент на предложенията на Европейската комисия за Многогодишната финансова рамка, Общата селскостопанска политика, Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ и други европейски фондове, така че да могат заедно, допълвайки се, да финансират бъдещето развитие на тези сектори чрез наука, иновации и високи технологии.

Да се спрем на високотехнологичния обмен на данни, обсъждан нееднократно по време на заседания от Българското председателство и който е част от нашия живот. Посочете основните предимства и ползи, до които той води?

Обменът на данни е ключов за развитието на научните изследвания, иновациите и технологиите в Европейския съюз и в света. Съвременните научни изследвания генерират огромни количество данни, които изискват време и ресурси за обработка и анализ.

Високотехнологичният обмен на данни също така свързва отделните научни институции, учените и гражданите. Инвестициите в цифрова свързаност в Европа и държавите от Западните Балкани, вкл. 5G технологията, цели да създаде и утвърди връзките между обществата и икономиките – те ще могат по-бързо да обменят големи количества информация, от което неминуемо ще се възползва индустрията, бизнеса, в т.ч. ИКТ сектора, гражданите.

Разкажете и за суперкомпютъра? Какви ще са основните му приложения? Особено в здравеопазването?

Приложенията на суперкомпютрите, които Европейският съюз ще развие и изгради, са на практика във всички области на науката. Съвременните научни изследвания генерират невероятно количество данни, които могат да бъдат обработени и анализирани единствено чрез суперкомпютри. Те ще имат широко приложение и в сферата на сигурността и отбраната.

Инвестирането в европейски суперкомпютър има за цел развиването на европейски технологии в тази област – както хардуерно, така и софтуерно, така че Европейският съюз да бъде независим в това отношение и да не разчита на чужди технологии. Заедно с това ще се инвестира и в развитието на човешките ресурси, а европейските учени няма да използват чуждите суперкомпютри.

Европейската индустрия също ще спечели много от развиването на една такава система. Очаква публичните инвестиции да бъдат допълнени от частни инвестиции, тъй като суперкомпютрите имат широко приложение в промишлеността – автомобилната, авиационната, фармацевтичната и др.

Тези ресурси ще се използват и от учените и иноваторите в областта на медицината. Само чрез такъв тип технологии може да ускорим борбата с редица болести и новите предизвикателства пред човешкото здраве. Резултатите от такива научни изследвания могат да бъдат използвани от лекари и фармацевтичната промишленост за развиване и утвърждаване на нови лекарства, методи за лечение, медицинска инфраструктура и т.н.

Накрая – бихте ли обобщили кои са най-важните решения и обсъждания, направени в сектор „Наука“ по време на първото ни ротационно председателство на Съвета?

В началото на февруари се проведе неформална среща на министрите, отговорни за наука. Основните теми, които бяха обсъдени, са стимулирането на иновациите и инвестициите в човешки капитал. Тези дискусии бяха много важни във връзка с функционирането на бъдещия Европейски иновационен съвет и с европейската иновационна екосистема като цяло. Беше постигнато разбирането, че инвестициите в учени са ключови за развитието на европейската наука, икономика и общества. Новата цифрова ера изисква нови умения и способности. Тези две теми доведоха до важната дискусия относно връзката между науката и индустрията. Мненията на държавите членки се отразяват директно върху преговорните позиции на по-късен етап относно следващата рамкова програма за наука и иновации, Еразъм+, Европейския социален фонд, регионалния фонд и др.

По време на Българското председателство се постигнаха всички набелязани цели и се приеха три основни заключения на Съвета по конкурентоспособност в частта за научни изследвания - Европейския облак за отворена наука, за ускоряването на разпространението на знания в ЕС и проекта ИТЕР за изследвания в областта на ядрения синтез.

Приет бе и Общ подход за удължаване на програмата за научни изследвания и обучение на Европейската общност за атомна енергия (2019—2020 г.) в допълнение към Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ . Българското председателство представи доклад за напредъка по Регламента за създаване на съвместното предприятие за европейски високопроизводителни изчислителни технологии".

Българското председателство откри дискусията за научните изследвания и иновациите в контекста на следващата многогодишна финансова рамка на Общността.

За нас е от особена важност, че две знакови конференции предоставиха възможност на Европа да дискутира и определи развитието на научноизследователската инфраструктура и нейната връзка с развитието на икономиката, както и да се определят формите на развитие на научните изследвания и иновации за продоволствена сигурност и повишаване на качеството и сигурността на храните.

През м. април се проведе и конференцията посветена на Дигиталното бъдеще на Европа: Високопроизводителните изчисления за изключително големи по обем научни и индустриални приложения с участието на министър-председателя г-н Бойко Борисов и българския еврокомисар г-жа Мария Габриел. Обсъжданията се фокусираха около ролята на винопроизводителните изчисления за решаването на големи социални и икономически предизвикателства и за повишаване на конкурентоспособността на Югоизточна Европа.

По инициатива на Европейката комисия, в рамките на Председателството през м. юни се организира „Седмица на иновативните предприятия София 2018“ и конференция за финансовите инструменти за насърчаване на научните изследвания и иновациите.

Периодът на Председателството се оказа особено полезен за по-ефективно сътрудничество и със страните от Западните Балкани и региона и за реализиране на целите ни свързани с дигиталната свързаност, споделеното използване на научна инфраструктура, био-икономиката, премахването на двойните стандарти и насочени към екологията научни изследвания.

Българското председателство даде нужния тласък за процеса по изграждане на „Европейското образователно пространство“ и инициативата „Европейски университети“, както и за развитието на инициативи като „Еразъм +“. Европа все повече се ангажира с иновации и политики, насочени към преодоляване на обществените предизвикателства.

С кое от постигнатото можем да се гордеем и да сме доволни, че успешно сме си свършили работата?

Гордост можем да изпитваме с всяко отделно постижение. Периодът на Българското председателство е изключително динамичен и ключов по отношение на дългосрочното бъдеще на Съюза. Вече се обсъжда следващата Многогодишна финансова рамка, като България има и ще продължи да има съществен принос и въздействие върху процеса. Доведохме редица обсъждания до край, като някои от тях бяха на практика блокирали по време на предходното председателство. Гордост изпитвам и от факта, че надхвърлихме очакванията на другите европейски държави, а дори и собствените си, чрез тези многобройни успехи. Убеден съм, че Българското председателство ще бъде запомнено и дълго време споменавано като пример за добра и ефективна работа с видими резултати.

Други от EU2018bg

Павлова: Имаме 78 приключени досиета от 105-те, които наследихме от Естония

С удовлетворение предадохме председателството на Съвета на ЕС, защото си свършихме работата. Натрупахме много опит и капацитет, а те ще са ни много важни сега, когато в европейския дневен ред стоят темите за сигурността и миграцията, за новата Многогодишна финансова рамка и когато трябва да защитим националния интерес при пакета „Мобилност“ и при

Социалното министерство отчете постиженията си от европредседателството

От Министерството на труда и социалната политика информираха за основните постижения на българското европредседателство в областта на заетостта и социалната политика. В рамките на българското председателство е имало две формални заседания на Съвета на ЕС във формат "Заетост и социална политика" /Съвет EPSCO,

Концертът "Музиката на Западните Балкани" закри председателството ни

Концертът "Музиката на Западните Балкани" закри Българското председателство. Краят на вечерта ще завърши със заря в парка на НДК, където се провежда концерта и в момента, съобщи дирекция "Комуникация и пресцентър" на министерство за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018, цитирана от БТА. Концертът "Музиката на Западните Балкани"

Павлова: Категорично се справихме успешно с председателството - точно напипахме проблемите

350 деца закриха събитията в София със забавен техден “Категорично се справихме с европредседателството. При това доста успешно. Това не е моята оценка, а тази на нашите партньори.” Това заяви министърът на българското председателство Лиляна Павлова вчера. “Бяхме много динамични, много гъвкави. Много точно бяхме напипали пулса на проблемите и

Хубава работа, и то българска

Поне три са големите ползи от приключилото председателство, върху които може да се надгражда “Хубава работа, ама българска” е прекалено устойчива нагласа, че с каквото и да се захване България, обикновено е обречена на провал. И не е тайна, че очакванията в началото на годината, когато България пое председателството на Съвета на ЕС,

Павлова: Мисията изпълнена успешно! (Обзор)

Бяхме заклеймени като бедни и корумпирани, но медиите ни преоткриха за бизнес и като партньор, отчете министърката “Мисията е изпълнена успешно! България промени имиджа си и е достоен и уважаван партньор в Европа. Българите имаме с какво да се гордеем.” С тези думи министърът на българското председателство Лиляна Павлова отчете свършеното за

Последно от логоЗДРАВЕ

Мнения

Последно от лого

Последно от

Последно от лого

Последно от

Още от EU2018bg

Българското председателство подписва от името на Съвета на ЕС директива за командированите работници

Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков отчете, че по време на българското председателство на Съвета на ЕС страната ни е постигнала пълно реализиране на предварително заложените политически приоритети в областта на заетостта и социалната политика. Петков каза това при откриването на европейска конференция на високо равнище на тема

Захариева благодари на Могерини за подкрепата по време на Председателството

Заместник министър-председателят и министър на външните работи Екатерина Захариева участва в заседанието на Съвета "Външни работи" в Люксембург, който е и последен за Българското председателство,. Тя благодари на Върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини за подкрепата и отличното сътрудничество с

Министър Димов ръководи последния за Българското председателство Съвет по околна среда

Днес се проведе последното заседание на Съвета по околна среда в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС. Дневният ред включваше теми от изключителна важност за опазването на околната среда и здравето на европейските граждани, а именно кръговата икономика и рециклирането на пластмасови продукти,

Московски: Цифровата асамблея е едно от най-важните събития на Българското европредседателство

Цифровата асамблея, която започна днес в София е едно от най-важните събития на Българското европредседателство, каза пред журналисти Ивайло Московски, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. За изминалите шест месеца имаме добрия шанс сектора на цифровизацията в ЕС да се води от еврокомисаря Мария Габриел,

Вижте как ще бъде отбелязан краят на Българското председателство на Съвета на ЕС

На 27 юни 2018 г., 14 часа. Имаме удоволствието да ви поканим на изложба с посланията на лидерите на Европейския съюз и на държавите членки, написани след неформалната вечеря в София на 16 май 2018 г. Изложбата е подредена в Национална галерия – Двореца, на пл.“Княз Алекснадър I“ и ще бъде открита от министър Лиляна Павлова. На 27 юни 2018 г.

Турция с жест към европредседателството ни, показа историята на хетите

"Едно пътуване на цивилизацията. Хетите са в България" е името на невероятния спектакъл, който Турция подари на България във връзка с европредседателството ни. В двора на Варненския археологически музей бяха показани типични хетски облекла от преди 4000 години, измайсторени по скици от релефи. "Спектакълът създава културни и творчески мостове

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber