eu2018bg

Зам.-министърът на образованието и науката проф. Иван Димов: 10 млрд. евро са предназначени за изследвания и иновации в областта на храните, селското стопанство и биоикономиката

https://www.24chasa.bg/novini/article/6909104 Зам.-министърът на образованието и науката проф. Иван Димов: 10 млрд. евро са предназначени за изследвания и иновации в областта на храните, селското стопанство и биоикономиката Зам.-министърът на образованието и науката проф. Иван Димов: 10 млрд. евро са предназначени за изследвания и иновации в областта на храните, селското стопанство и биоикономиката www.24chasa.bg
Зам.-министърът на образованието и науката проф. Иван Димов

Според проф. Димов периодът на Българското председателство е изключително динамичен и ключов по отношение на дългосрочното бъдеще на ЕС

Проф. Димов, в средата на последния месец на първото Българско председателство на Съвета на ЕС ще се проведе конференция на тема „Храни 2030“. Разкажете по-подробно какво ще се обсъжда на форума?

Знаковата конференция Храни 2030 по време на Българското председателство поставя във фокус увеличаването на въздействието на научните изследвания и иновациите върху цялата хранителна верига в отговор на обществените нужди и очаквания, изменението на климата и глобализацията. Европейският съюз трябва да отговори на бъдещите предизвикателства през земеделието и хранителните системи по начин, който да гарантира нужното количество и качество храни на европейските граждани.

Бихте ли дали примери за мерките, които ще се дискутират и които ще имат пряк ефект върху храненето и живота на хората?

Форумът предоставя среда за дискусии относно повишаването на продоволствената сигурност на Европа по отношение наличието, достъпа, използването и стабилността на продукти и храни, осигуряване на работни места и бизнес възможности. Тези теми са от съществено значение за селските, крайбрежните и морските райони на Европа.

„Хоризонт Европа“ ще продължи да дава приоритет на стратегиите за устойчиво и приобщаващо икономическо развитие, включително модели на потребление и производство чрез мобилизиране на научния и иновационен капацитет. В този аспект, инициативата Храни 2030 трябва да се разглежда като ключова в утвърждаването на устойчива биоикономика в Европа, в която са заети около 22 милиона души основно в селските и крайбрежните райони.

Ще се обсъдят възможностите за финансиране на фундаментални и приложни научни изследвания, иновации и технологично развитие, които да отговорят на рисковете пред сигурността на хранителните системи на континента и да повишат ефективността и ефикасността на европейската хранителна промишленост и земеделие.

Какви тенденции при храните ще бъдат набелязани, които ще се следват в близкото бъдеще?

Предизвикателствата, пред които са изправени днес агро-хранителните технологии и биоикономиката са свързани с осигуряване на жизнеспособно производство на храни в отговор на нарастващото им световно търсене, осигуряване на устойчиво управление на природните ресурси и действия в областта на климата и балансирано развитие на селските райони.

Хранителните технологии включват както производството и доставката на достатъчно храна за всички, така и осигуряване на безопасна и здравословна диета.

Важно е да се отбележи, че от предложения бюджет на следващата рамкова програма за научни изследвания и иновации на ЕС "Хоризонт Европа", който възлиза на 97,6 млрд. евро, 10 млрд. евро са предназначени за научни изследвания и иновации в областта на храните, селското стопанство, развитието на селските райони и биоикономиката.

И най-важното – от тези мерки, които ще се обсъждат, първите от тях кога ще влязат в сила? Кога те ще важат и за българските граждани?

Конференцията на тема „Изследвания и иновации за продоволствена сигурност и повишаване качеството на храните и хранителните системи“ ни предоставя възможност да подчертаем и необходимостта от целенасочен подход за справяне с двойните стандарти за храните в рамките на ЕС, като такъв подход ще бъде подкрепен в дългосрочен план чрез научни изследвания и иновации.

Резултатите от конференцията биха били в средносрочен и дългосрочен план. Самото провеждане на конференцията, част от стартирала преди време инициатива, е сигнал, че държавните и европейските институции обръщат внимание на бъдещето на хранителните системи и земеделието. По време на конференцията се очаква да се приеме декларация, която да покани европейските институции и останалите държави членки на Съюза да вземат под внимание бъдещите рискове пред изхранването на европейските граждани, пред земеделието и промишлеността. Това ще бъде важно при обсъждането в рамките на Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент на предложенията на Европейската комисия за Многогодишната финансова рамка, Общата селскостопанска политика, Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ и други европейски фондове, така че да могат заедно, допълвайки се, да финансират бъдещето развитие на тези сектори чрез наука, иновации и високи технологии.

Да се спрем на високотехнологичния обмен на данни, обсъждан нееднократно по време на заседания от Българското председателство и който е част от нашия живот. Посочете основните предимства и ползи, до които той води?

Обменът на данни е ключов за развитието на научните изследвания, иновациите и технологиите в Европейския съюз и в света. Съвременните научни изследвания генерират огромни количество данни, които изискват време и ресурси за обработка и анализ.

Високотехнологичният обмен на данни също така свързва отделните научни институции, учените и гражданите. Инвестициите в цифрова свързаност в Европа и държавите от Западните Балкани, вкл. 5G технологията, цели да създаде и утвърди връзките между обществата и икономиките – те ще могат по-бързо да обменят големи количества информация, от което неминуемо ще се възползва индустрията, бизнеса, в т.ч. ИКТ сектора, гражданите.

Разкажете и за суперкомпютъра? Какви ще са основните му приложения? Особено в здравеопазването?

Приложенията на суперкомпютрите, които Европейският съюз ще развие и изгради, са на практика във всички области на науката. Съвременните научни изследвания генерират невероятно количество данни, които могат да бъдат обработени и анализирани единствено чрез суперкомпютри. Те ще имат широко приложение и в сферата на сигурността и отбраната.

Инвестирането в европейски суперкомпютър има за цел развиването на европейски технологии в тази област – както хардуерно, така и софтуерно, така че Европейският съюз да бъде независим в това отношение и да не разчита на чужди технологии. Заедно с това ще се инвестира и в развитието на човешките ресурси, а европейските учени няма да използват чуждите суперкомпютри.

Европейската индустрия също ще спечели много от развиването на една такава система. Очаква публичните инвестиции да бъдат допълнени от частни инвестиции, тъй като суперкомпютрите имат широко приложение в промишлеността – автомобилната, авиационната, фармацевтичната и др.

Тези ресурси ще се използват и от учените и иноваторите в областта на медицината. Само чрез такъв тип технологии може да ускорим борбата с редица болести и новите предизвикателства пред човешкото здраве. Резултатите от такива научни изследвания могат да бъдат използвани от лекари и фармацевтичната промишленост за развиване и утвърждаване на нови лекарства, методи за лечение, медицинска инфраструктура и т.н.

Накрая – бихте ли обобщили кои са най-важните решения и обсъждания, направени в сектор „Наука“ по време на първото ни ротационно председателство на Съвета?

В началото на февруари се проведе неформална среща на министрите, отговорни за наука. Основните теми, които бяха обсъдени, са стимулирането на иновациите и инвестициите в човешки капитал. Тези дискусии бяха много важни във връзка с функционирането на бъдещия Европейски иновационен съвет и с европейската иновационна екосистема като цяло. Беше постигнато разбирането, че инвестициите в учени са ключови за развитието на европейската наука, икономика и общества. Новата цифрова ера изисква нови умения и способности. Тези две теми доведоха до важната дискусия относно връзката между науката и индустрията. Мненията на държавите членки се отразяват директно върху преговорните позиции на по-късен етап относно следващата рамкова програма за наука и иновации, Еразъм+, Европейския социален фонд, регионалния фонд и др.

По време на Българското председателство се постигнаха всички набелязани цели и се приеха три основни заключения на Съвета по конкурентоспособност в частта за научни изследвания - Европейския облак за отворена наука, за ускоряването на разпространението на знания в ЕС и проекта ИТЕР за изследвания в областта на ядрения синтез.

Приет бе и Общ подход за удължаване на програмата за научни изследвания и обучение на Европейската общност за атомна енергия (2019—2020 г.) в допълнение към Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ . Българското председателство представи доклад за напредъка по Регламента за създаване на съвместното предприятие за европейски високопроизводителни изчислителни технологии".

Българското председателство откри дискусията за научните изследвания и иновациите в контекста на следващата многогодишна финансова рамка на Общността.

За нас е от особена важност, че две знакови конференции предоставиха възможност на Европа да дискутира и определи развитието на научноизследователската инфраструктура и нейната връзка с развитието на икономиката, както и да се определят формите на развитие на научните изследвания и иновации за продоволствена сигурност и повишаване на качеството и сигурността на храните.

През м. април се проведе и конференцията посветена на Дигиталното бъдеще на Европа: Високопроизводителните изчисления за изключително големи по обем научни и индустриални приложения с участието на министър-председателя г-н Бойко Борисов и българския еврокомисар г-жа Мария Габриел. Обсъжданията се фокусираха около ролята на винопроизводителните изчисления за решаването на големи социални и икономически предизвикателства и за повишаване на конкурентоспособността на Югоизточна Европа.

По инициатива на Европейката комисия, в рамките на Председателството през м. юни се организира „Седмица на иновативните предприятия София 2018“ и конференция за финансовите инструменти за насърчаване на научните изследвания и иновациите.

Периодът на Председателството се оказа особено полезен за по-ефективно сътрудничество и със страните от Западните Балкани и региона и за реализиране на целите ни свързани с дигиталната свързаност, споделеното използване на научна инфраструктура, био-икономиката, премахването на двойните стандарти и насочени към екологията научни изследвания.

Българското председателство даде нужния тласък за процеса по изграждане на „Европейското образователно пространство“ и инициативата „Европейски университети“, както и за развитието на инициативи като „Еразъм +“. Европа все повече се ангажира с иновации и политики, насочени към преодоляване на обществените предизвикателства.

С кое от постигнатото можем да се гордеем и да сме доволни, че успешно сме си свършили работата?

Гордост можем да изпитваме с всяко отделно постижение. Периодът на Българското председателство е изключително динамичен и ключов по отношение на дългосрочното бъдеще на Съюза. Вече се обсъжда следващата Многогодишна финансова рамка, като България има и ще продължи да има съществен принос и въздействие върху процеса. Доведохме редица обсъждания до край, като някои от тях бяха на практика блокирали по време на предходното председателство. Гордост изпитвам и от факта, че надхвърлихме очакванията на другите европейски държави, а дори и собствените си, чрез тези многобройни успехи. Убеден съм, че Българското председателство ще бъде запомнено и дълго време споменавано като пример за добра и ефективна работа с видими резултати.

Други от EU2018bg

Павлова: Показахме, че можем да сме двигател, затова трябва да бъдем по-уверени

„Българското председателство бе възможност да погледнем на ЕС от различен ъгъл, защото когато трябва да говориш от името на целия ЕС, предизвикателство е голямо - трябва да бъдеш и равноотдалечен, и равноприближен към проблемите на държавите членки“. Това заяви днес министър Лиляна Павлова по време първото издание на Пловдивския икономически форум,

Захариева: Европа трябва да има обща миграционна политика

Страните основателки на Европейския съюз, включително Франция и Германия, трябва да дадат отговор на въпроса докъде са границите на сигурността на Европа и се надявам скоро да имаме този отговор. Това каза в Пловдив по време на Пловдивския икономически форум вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева.

Слагат край на европредседателството с концерт на открито в парка зад НДК

На 1 юли, когато Австрия вече ще е поела Председателството на Съвета на ЕС, София изпраща символично послание да бъде продължен един от основните приоритети на Българското председателство - европейската интеграция на Западните Балкани - с концерта на открито "Музиката на Западните Балкани", съобщават организаторите.

Делегати обсъдиха ефективността на политиките за наркотиците

На 19-20 юни 2018 г. Министерството на вътрешните работи бе съорганизатор на 3-ата Годишна конференция на Програмата COPOLAD II на тема „Жените и политиките за наркотиците. Напредък и предизвикателства при прилагането на подхода, основан на пол, и укрепване на положението на жените като хоризонтална тема“.

Порожанов: България остава ангажирана с бъдещето на общата селскостопанска политика

„България остава ангажирана с бъдещето на общата селскостопанска политика и след края на своя мандат като Председател на Съвета на ЕС. Готови сме да споделим натрупания опит и да подкрепим нашите колеги от Австрия“. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите по време на последния Съвет на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел,

Захариева: Българското председателство ще се запомни с думите бъдеще, шанс

Българското председателство ще се запомни с думите бъдеще, шанс, европейска перспектива, свързаност на Балканите, коментира вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева на заключителното събитие от парламентарното измерение на българското председателство на съвета на ЕС - пленарната среща на КОСАК.

Последно от логоЗДРАВЕ

Мнения

Последно от лого

Последно от

Последно от лого

Последно от

Още от EU2018bg

Павлова: Българското председателство успя да постигне задачата си да гради мостове

Вярвам, че успяхме да постигнем амбициозната задача - да градим мостове и да бъдем медиатор, който води конструктивен диалог, да сме резултатно ориентирани. Това заяви министър Лиляна Павлова по време на Пленарната среща на Конференцията на комисиите по европейските въпроси на парламентите на Европейския съюз /КОСАК/.

Лидери от ЕС и Балканите идват в София на Дигитална асамблея 2018

Дигитална асамблея 2018 #DA.18eu - най-голямото събитие от календара на българското председателство, посветено на цифровизацията, ще се състои на 25 и 26 юни в НДК, съобщиха от Представителството на ЕК в България. То е под егидата на българския комисар по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество Мария Габриел и се организира от

Зам.-министърът на образованието и науката проф. Иван Димов: 10 млрд. евро са предназначени за изследвания и иновации в областта на храните, селското стопанство и биоикономиката

Според проф. Димов периодът на Българското председателство е изключително динамичен и ключов по отношение на дългосрочното бъдеще на ЕС Проф. Димов, в средата на последния месец на първото Българско председателство на Съвета на ЕС ще се проведе конференция на тема „Храни 2030“. Разкажете по-подробно какво ще се обсъжда на форума?

Съветът на ЕС и Европейският парламент с предварително споразумение за промени в Шенген

Българското председателство на Съвета на ЕС и Европейският парламент постигнаха предварително споразумение по допълнения в използването на Шенгенската информационна система, съобщи Съветът. Споразумението засяга полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, при граничните проверки и връщането на незаконно пребиваващи в ЕС

Нанков: Политиката на сближаване е много повече от преразпределяне на средства към по-бедните държави-членки

Въвеждането на по-гъвкав подход за многофондови инвестиции ще даде положителен ефект за регионалната политика Основната инвестиционна политика на ЕС и един от най-конкретните изрази на солидарност в Съюза – политиката на сближаване, представлява много повече от преразпределение на средства към по-бедните държави членки,

Министър Порожанов посрещна министрите на земеделието и рибарството на ЕС в НДК

В НДК започна Неформалната среща на Съвета на министрите на земеделието и рибарството на ЕС. В нея участва и еврокомисаря за земеделието и развитието на селските райони Фил Хоган. Заседанието ще се води от министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. Преди началото на срещата министър Порожанов припомни пред журналисти,

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber