“Имам таблет и телефон. Играя на игри, гледам клипчета и ако някой ми пише във вайбър, му отговарям”, казва 7-годишната Вихра. Откакто е на 5 г., тя е неразделна с мобилните устройства и е част от общата картинка на съвременното българче. Според представителното изследване от 2016 г. на Центъра за безопасен интернет българчетата влизат за пръв път в уебпространството на 7-годишна възраст, а на 8 години започват да ползват интернет редовно. Това е с 3 години по-рано отколкото през 2010 г. Освен да навлизат в дебрите на интернет пространтвото от по-рано, изследването показва също, че децата стават и все по-мобилни. 80,6% от тях влизат в интернет през мобилен телефон, а 61,2% ползват и таблет. През 2010 г. 45% от децата са използвали смартфон, а таблетът е бил позната технология на едва 4% от подрастващите.
“Все повече деца използват от по-ранна възраст технологиите и все по-чести са оплакванията им от
главоболие,
размазване на образа и
зачервяване на очите”,
казва д-р Милошева, която има 18-годишен опит като очен лекар. В практиката си дори е срещала прецеденти като 2-годишно дете, което умело борави с телефона на майка си. “Беше на профилактичен преглед. Току-що проходило, и вече работеше уверено със смартфон”, разказва д-р Милошева. Телевизорът не натоварва толкова зрението, колкото устройствата, които се гледат отблизо. Лекарката препоръчва прекараното време пред телефони и таблети да не превишава 15 мин. на ден за децата до 7 г.
“По-забавно ми е да си играя на телефона, отколкото да играя с другите деца. Не обичам много да ходя на детска градина”, разказва малката Вихра. Въпреки че бъдещата първокласничка ползва технологиите предимно за забавление, именно те са я научили да чете и да пише. Тя използва приложението за чат вайбър. Така най-редовно комуникира със семейството си, но освен това успешно задоволява любопитството си, като търси информация в интернет. “Ако нещо ми е интересно, като някакви животински видове например, пиша в интернет и ги разглеждам”, разказва Вихра.
Интернет пространството може да дава интересна информация и бързо да задоволява любопитството, но крие и много опасности. 15% от децата са се натъквали на вредно съдържание и казват, че са се почувствали притеснени или уплашени. Особено незащитени могат да бъдат тези, които използват социалните мрежи, като допреди 2 години процентът им е близо 90%. Значително много са децата, чиито профили във фейсбук и други платформи са публични, като най-голям брой има сред групата 12-14 години. Това прави цялата им лична информация - снимки, посетени места, приятели и др., достъпна за всеки, който използва съответната социална мрежа.
Родителският контрол
в социалните мрежи
намалява
с навлизането в тийнейджърските години и не е рядкост децата да се запознават с хора онлайн. Една трета от българските деца са общували в интернет с човек, когото не са срещали на живо, но по-притеснителното е, че около една пета от тези деца впоследствие се срещат с непознатите. Статистиката показва, че за децата над 15 г. запознанствата с хора онлайн са се превърнали в норма.
Освен в социалните мрежи, контакти с непознати се осъществяват в много игри, които се играят с други интернет потребители, а не са никак малко и сайтовете за запознанства. Някои от тях не изискват създаване на профили, а освен чатове могат да се ползват и видеоразговори.
Пример за такъв сайт е използваният от мнозина Chatroulette, в който могат да се срещнат хора на различни възрасти, от различни части на света.
Такива интернет страници често имат сексуално съдържание, от което подрастващите остават незащитени. Около 14% от децата на възраст между 9 и 16 г. са виждали сексуални изображения в интернет, а 10% са прибягвали до секстинг. Това е вид флиртуване, при което се изпращат изображения или видео със сексуален характер. Разголените снимки често изтичат в интернет и се споделят между връстници, което води до подигравки и тормоз.
Бояна Караджова е психолог и практикува от 6 г. с майки и деца. “Определено играенето на игри и честото използване на интернет от деца е проблем, но добрата новина е, че това не е заболяване, а симптом”, казва Бояна Караджова. Честото прибягване до компютърните игри и висенето в социалните мрежи са симптом на
нарушена връзка между
родителите и детето
Често, за да спре то да плаче, родителят дава телефона или компютъра си като залъгалка. Така се печелят няколко минути тишина след дългия и натоварен работен ден, но се губи връзката с детето. Впоследствие то привиква на този пример и започва да запълва всяка свободна минута време с технологиите, които лесно привличат интереса и вниманието му. “Детето не се нуждае толкова от луканка, отколкото от любов. Далеч по-важно е майката да прегърне малкото си дете, отколкото то да е със скъп памперс”, казва Караджова за всички родители, които се опитват да компенсират отсъствието от живота на децата си заради отдаването на кариера.
Не е мит, че много от игрите правят децата по-агресивни. В училище детето е поставено в среда на конкуренция. Там то се съревновава с другите деца - за повече приятелства, за по-добри оценки и ред други фактори. “Щом се прибере, тази среда на конкурентност продължава, но под формата на виртуална игра. В играта винаги целта е да спечелиш и ако детето не спечели, то е поставено под фрустрация, която го агресира”, казва Бояна Караджова. На много от децата им се забранява да играят повече от 2 часа на компютъра или да гледат телевизия след 21 часа. “Тези деца обаче след забраните стават неадаптивни. Например съучениците са гледали някой филм или предаване, а детето, на което телевизията му е забранена, остава извън разговора”, разяснява психоложката.
Технологиите правят децата асоциални, категорична е Караджова. “Над 70% от комуникацията на човека е невербална. Това до голяма степен пречи на начина, по който хората комуникират помежду си”, разказва психоложката. Като канал за общуване децата предимно използват социалните мрежи, които понякога се следят от родителите. Опитът на Бояна Караджова обаче ѝ показва, че разглеждането на профили в интернет е навлизане в личното пространство, което кара детето да се чувства следено.
“Последния случай, който имам, е на дете, което
цяла вечер прекарва
в социалните мрежи
и говори по телефона, но въпреки това то се чувства много самотно. Има приятели, но тези приятелства много бързо се развалят и го разочароват”, разказва Караджова. Това показва, че онлайн комуникацията, колкото и продължителна да е, не може да пресъздаде приятелствата, които се изграждат офлайн.
Интернет може да се ползва и за подобряване на образователния процес в училище. До момента 46% от българските училища имат безплатен интернет, като се очаква до края на 2018 г. всички 2400 училища в страната да разполагат с Wi-Fi връзка. За целта правителството ще отпусне 11 млн. лв. Според данните на Центъра за безопасен интернет за 2016 г. близо една трета от българчетата получават от училище задачи, които изискват употребата на интернет или компютър, но едва 20% използват всяка седмица съвременните технологии за създаване на презентация. Около 15% от децата използват социалните мрежи, за да предадат домашна на учител или за да го попитат за нещо, свързано с учебния материал.