И Полша подкрепи бързо влизане на страната ни в безграничното пространство
Българският премиер ще опита да убеди останалите в ЕС да отпаднат санкциите срещу Русия, въпреки че е гласувал за тях
“Уважаваме това, което правят държавите - донори в ЕС, за нас, но искаме и те да зачитат усилията, които ние полагаме.” Това заяви по адрес на Германия и Холандия българският премиер Бойко Борисов на съвместна пресконференция с полската си колежка Беата Шидло.
С това си изказване Борисов за първи път се изказа по-остро срещу двете държави, които спират членството на България в шенгенското пространство. Миналата седмица Германия и Холандия открито се противопоставиха на бързото присъединяване на България и Румъния към Шенген, както предложи председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер.
“България си
е написала
домашното и
изпълнява
абсолютно
всички
изисквания
за Шенген. Това го казват на най-високо ниво Европейската комисия и Европейският парламент и не може да се появяват допълнителни условия”, заяви Борисов. По думите му позициите на Холандия и Германия са продиктувани от техни предизборни борби. “Ще поканя Марк Рюте, премиера на Холандия, да дойде да обиколи с мен и границата с Турция, и границата със Сърбия, да види какво правим и как пазим Европа”, заяви още Борисов.
България е абсолютно готова да стане част от Шенген, обяви и полската министър-председателка Беата Шидло. В София тя подчерта, че ЕС трябва да е единен, и обвърза Шенген именно с единството на съюза.
“Не можем да се делим, политиците, които искат да делят ЕС, се стремят да го разбият. Искаме единство, отвореност, разширяване”, допълни тя.
Шидло на няколко пъти подчерта, че България охранява добре външната граница на ЕС и се е справила с бежанската криза.
“В Европа се чуват различни гласове на политици за Европа на две скорости. Но така те се опитват да прикриват собствените си проблеми”, заяви още Шидло.
“Благодарение на дипломация и съоръжения успяхме да спрем бежанския натиск и така пазим включително и Полша. И това стана на минималната цена от 160 млн. евро, докато други държави, които са шенгенски, получиха милиарди и все още имат проблеми. В Италия и Гърция дори не знаят колко са им бежанците”, заяви и Бойко Борисов. И подчерта, че
Холандия и
Германия
проявяват
двоен критерий,
като се противопоставят на приемането на България в Шенген.
Българският премиер подчерта, че България изпълнява всички изисквания за членство в еврозоната и ще подаде своята кандидатура. “Имаме бюджетен излишък, стабилна икономика, валутен борд, не смятам, че България представлява какъвто и да било риск за еврозоната”, заяви Борисов.
“Наистина в ЕС има по-развити страни от нашите, но те не са живели в социализма. Ние не сме виновни, че сме живели в социалистическия лагер”, заяви още българският премиер.
На няколко пъти и той, и полската премиерка повториха, че Европа трябва да остане единна. Шидло подкрепи и искането на България по време на българското председателство да се даде визия за присъединяване на страните от Западните Балкани към ЕС.
Борисов потвърди, че по време на българското председателство на ЕС ще предложи отпадане на санкциите срещу Русия. “Много сме спорили на съветите за санкциите, но в крайна сметка всеки един премиер и президент е гласувал за тях. Включително и аз. Ще се опитам с аргументи да убедя колегите да отпаднат”, обясни той. Полша обаче не подкрепя отпадането на санкциите, докато не бъдат изпълнени Минските споразумения за Украйна, каза Шидло.
Между България и Полша проблеми няма, така че това е възможност за българския и полския бизнес да правят консорциуми, да участват в търгове, заяви Борисов на българо-полския бизнес форум в “София Тех парк”.
Ние купуваме
най-доброто и
най-евтиното,
каза премиерът и обясни, че предстои работа в железопътния транспорт. Той припомни, че България и Полша са над средното ниво като ръст на икономиката. България е с 3,6-3,7% ръст. Борисов очаква към края на годината да се стигнат 4% заради новите инвестиции във фабрики и предприятия и заради рекордния износ. Министър-председателят подчерта, че и Полша, и България имат балансирана евроатлантическа политика, която е с различията си, но акцентира на лоялност, дисциплина, но не и на послушание.
Заедно с Полша ще спираме затварянето на тецове
Предлагаме контра на Макрон за тировете
България и Полша ще се опитат да уговорят по-леки правила за въглищните тецове така че да не бъдат затворени и да се запази работата на миньорите. За това са се разбрали Бойко Борисов и Беата Шидло, съобщи българският министър-председател.
“За нас въглищата са въпрос и на национална сигурност”, заяви полската премиерка.
От 2021 г. ще влязат в сила нови правила за чистотата на въздуха, които засягат големите заводи и тецовете, които използват въглища. Нормите вече бяха приети въпреки съпротивата на някои от държавите в ЕС, включително и България.
България и Полша ще опитат да изработят и контрапредложение за правилата, по които работят тираджиите. То трябва да послужи като основа за договорки с френския президент Еманюел Макрон, който настоява за затягане на режимите за почивка на шофьорите на камиони. “Трябва да се видят и подробностите като това къде ще са тези охраняеми паркинги за тировете, защо хората са инвестирали в хубави камиони, а сега шофьорите трябва да спят на хотел и така нататък”, каза още Борисов.
Преговорите трябва да продължат и по предложението на Макрон за промени в директивата за командированите работници, каза още Шидло. Полша е основният противник на предложението на Макрон за промяна в правилата на ЕС за дългосрочно командироване на работници. Полската премиерка благодари на Борисов, че при разговорите си с Макрон е защитил постигането на договореност по предложението, а не налагането на френското искане. Българският премиер също обясни, че по двете френски предложения трябва да се търси компромис.
Александър Манолев, зам.-министър на икономиката: Планират се полски инвестиции у нас за 70 млн.
- Г-н Манолев, какви са резултатите от проведения бизнес форум?
- Като конкретен резултат от двустранните разговори между бизнеса може да се каже, че 6 нови търговски договора между компании от двете държави са във финален етап на договаряне. Тяхната обща стойност е 15 млн. евро.
Най-важните резултати от форума ще се видят в дългосрочен план, защото подобно събитие, уважено и от премиерите на двете държави, е силен знак, че има голям потенциал за разгръщане на икономическите връзки между нашите две държави.
- Какви са нагласите на полския бизнес към България?
- Преди два месеца бях на посещение във Варшава и имах възможността да видя какво е отношението на полския бизнес към страната ни и интересът към проекти, които можем да реализираме съвместно. Доказателство за това са и макроикономическите данни – през първите пет месеца на 2017 г. износът за Полша отбелязва 20% ръст и достига над 257 млн. евро. Позитивен е трендът и при вноса, който достига 430 млн. евро и отбелязва ръст от 16%. Наблюденията ми от изминалия форум са, че повечето от полските фирми търсят партньор на българския пазар. Българските фирми от своя страна искат да се възползват от опита на полските си партньори, да имат достъп до капитали и нови технологии.
- Има ли заявен интерес за инвестиции в България от полски компании?
- Заявен е интерес към хранително-вкусовата и леката промишленост на България, като се планират инвестиции за около 70 млн. евро. Водят се разговори и за създаването на няколко полско-български консорциума в областта на изграждането на инфраструктура и строителство. Това са проекти в напреднала фаза, по които работим от много време чрез Службата ни по търговско-икономически въпроси във Варшава. Надявам се, че това събитие и тази ангажираност с бизнес инициативите между двете държави, изразена от най-високо политическо ниво, да бъдат катализатор за тяхното по-бързо реализиране.
Много важно бе и посланието, което министър-председателят Борисов отправи към бизнеса от двете държави в тази посока - че двамата премиери приветстват общите инициативи и винаги могат да разчитат на подкрепа, ако срещат проблеми и трудности в тяхната реализация. Защото често при такива мащабни международни проекти най-важното за бизнеса е да знае, че има подкрепата и ангажираността на държавата.