Георги спечели над 30 медала за математическата в Благоевград, от есента е в СМГ

Любима му е задачата за бой между Шварценегер и Чък Норис, защото знаел отговора - винаги побеждавал Чък Норис

Георги Златинов от петричкото с. Рупите е само на 14 г., а вече има над 30 медала и купи от състезания по математика. Сертификатите и грамотите пък са над 70.

“Даже не съм ги броил, но медалите са трийсетина, като имам и още - от IV клас”, казва осмокласникът, гордост на благоевградската Природо-математическа гимназия “Акад. Сергей Корольов”. От следващата учебна година обаче той ще продължи обучението си в Софийската математическа гимназия (СМГ). Ще му е мъчно, че няма да е с приятелите си от Благоевград, но е сигурен, че и в СМГ ще създаде нови познанства и приятелства.

Медалите са му от национални и международни състезания, които са се провеждали у нас. Цени много обаче два, получени от онлайн състезания.

Единият е от азиатска

международна

олимпиада, на

която задачите

били много трудни,

а вторият - от състезание, организирано от Сингапур.

В целия куп с отличия има само едно, което не е математическо - медал от състезание по баскетбол, в което участвал миналата година. Това бил и най-трудно завоюваният му медал, а след това спрял с тренировките, за да има време за точните науки. Последните отличия, които получил, са от младежката балканска олимпиада по математика за деца до 15,5 г., която тази година се проведе във Варна в края на юни. Той взел сребърен медал в състезание с над 100 деца от 18 държави. Решавал е задачи от четири модула - aлгeбpa, гeoмeтpия, тeopия нa чиcлaтa и кoмбинaтopикa, като казва, че комбинаториката му е най-интересна.

Веднага след края на състезанието във Варна се отправя към Несебър. Там пък се проведе финалният кръг на турнира “Математика без граници”. Представя се блестящо и освен че печели златото, взема и купата “Лавров венец” за най-добър състезател като общо представяне от всички кръгове на надпреварата.

Въпреки че вече съучениците му са във ваканция, Георги още не е успял да си почине. След Несебър тръгва за лагер школа на Пампорово. Едва преди седмица

след 16 дни отсъствие

успял да се

види с родителите си

С тях ще почива за около седмица и отново го чакат битки на математическото поле. През август е на поредната лагер школа, а в началото на септември - на “Математически боеве”.

Георги няма обяснение защо точно към математиката се е насочил, но казва, че още от детската градина цифрите са му били интересни. Спомня си, че един ден не слушал и учителката за наказание го изпратила в другата стая да брои листата на фикуса. Останала изумена, че четиригодишното дете преброило всичките 56 листа.

“Още на 3 г. знаеше цялата азбука, без специално да сме се занимавали с него и да го учим. От книжка за оцветяване беше научил буквите и дори и аз се изненадах, когато ми ги каза”, спомня си майка му Роза, която е завършила икономика и също има афинитет към точните науки. Баща му Стефан също е завършил математическата гимназия в Благоевград.

Когато бил съвсем

малък, искал да

стане политик

Причината била, че леля му живее в чужбина. Смятал че когато стане политик ще направи така, че всички българи да се върнат в родината си, а сред тях ще е и леля му.

После мечтата му била да е архитект, а целият двор на дома им в Рупите бил превърнат в строителна площадка. Изграждал с подръчни материали магистрали и сгради.

“Още ми е рано да мисля какво ще кандидатствам след средно образование, защото имам 4 г. Със сигурност обаче ще е нещо, свързано с математиката. Последните две години пробвах и с олимпиади по програмиране”, казва момчето.

Вниманието към математиката било насочено от учителката му в Петрич в началния курс Снежана Иванова. Докато бил във II клас, тя го пробвала със задачи от състезанието “Кенгуру” и установила, че е решил всички вярно за половината време.

Тогава казала на родителите му, че е добре да се занимава с точни науки. Така Георги кандидатствал в ПМГ в Благоевград и от V клас е ученик там. Не му е било лесно да се откъсне толкова малък от семейството, но пък само година по-късно и кака му дошла в същата гимназия, за да продължи след VIII клас. Тя сега ще е в десети клас, но силата ѝ е в хуманитарните науки, а е и артистична натура. За една учебна година Георги участва в поне 3 състезания и олимпиади и още много такива онлайн. Най-натоварени са му месеците февруари и май. Шегува се, че между олимпиадите ходи и на училище. Обича всички предмети и е отличник. Само историята малко му се опъва. По математика го изпитвали в час само когато никой друг не може да реши задачата. Явява се на олимпиади по 7 предмета и на всички стига до национален кръг.

“Ходя обаче само на математика, защото другите съвпадат като дни на провеждане”, разказва ученикът. Дори учителките му по другите предмети понякога се сърдели, че идва на първите кръгове, печели, а когато се стигне до републикански - избира математиката.

Малко съжалява, че от V до VII клас е бил само два пъти на екскурзия, както казва - без преспиване. Пропускал останалите, защото винаги се налагало да е някъде на участие.

Доволен е от преподавателите, които го обучават, защото представят сложната наука по достъпен игрови начин. Проф. Емил Колев и доц. Ивайло Кортезов от БАН били най-забавни при представяне на задачите.

Никога няма да

забрави задача,

свързана с грип

Условието било много интересно - как има епидемия, много хора се заразяват един от друг, едни са ваксинирани, други - не.

Завинаги ще помни и друга задача, която никой от групата на поредното обучение не успял да реши. Свързана била с бой между Арнолд Шварценегер и Чък Норис. След като се измъчил много, преподавателят му казал: “Аз, без да я решавам, знам отговора - победител е Чък Норис. Той винаги побеждава.”

Помни задачи, които

не е решил заради

елементарни грешки

или недоглеждане,

а не заради трудността им.

Георги получи почетна статуетка от кмета на Благоевград Атанас Камбитов за успехи в образованието, както и едногодишна стипендия от общината.

Сега се подготвя за началото си в СМГ, като се надява и там да продължи със сериозната подготовка и попълването на колекцията от медали. Кака му се шегувала, че за неговите отличия не стига стена на славата, а трябва да се оформи цяла стая за наградите.

Автор на статията

Антоанета Маскръчка Антоанета Маскръчка


Споделете статията

Четете още