Списание „ Schweizer Revue“ публикува в януарското си издание статия от Марк Летау относно опита на Конфедерация Швейцария в областта на професионалното обучение, което свързва „практиката и теорията по уникален начин и води до изключително по-ниска безработица“. Професионалното обучение служи за пример за образователната система в много държави.
Под заглавие “България: Швейцарското обучение предлага „всички отговори и всички рецепти“ авторът информира за посещението на делегация от България в професионалното училище в гр. Тун. София изпраща представители на фирми и учители от професионални училища, които „да възприемат логиката на зъбчатата швейцарска система за професионално обучение, в която професионални училища, браншови организации и държавата, взаимно се допълват“, пише авторът на материала.
В статията е цитиран Васил Радойновски от Българо-швейцарската търговска камара, който подчертава, че има належащи причини да се реформира професионалното обучение в България. След промяната през 1989, професионалното обучение е било пренебрегнато :“Продължава да има професионални училища, но никой не следеше за тяхното качество. Днес с тревога отбелязваме, че безработицата сред младежта е висока и същевременно фирмите се оплакват, че не намират компетентна специализирана работна сила“. Този парадокс – много хора да търсят работа и много да казват, че не намират работници – това е централната водеща сила на ориентираната по швейцарски модел, реформа на професионалното образование.
Авторът на статията подчертава, че „българската посланичка в Берн, Меглена Плугчиева е горещ поддръжник на швейцарската система за професионално обучение“. Посланик Плугчиева е цитирана, че швейцарският модел дава „всички отговори и най-добрите рецепти“ за днешните предизвикателства пред младежта в България. Той посочва, че посланик Плугчиева е водила разпалена кампания за швейцарска подкрепа, след като началото за подобряване на образователната система в България е било неуспешно. Едва ангажиментът на Швейцария е „довел до огромен шанс да се насърчи една основна реформа на системата за професионално обучение в страната“.
Забележително е, колко широко се осъществява реформата, пише Марк Летау: От една страна директно се включват фирми. От друга страна, се ангажира и най-високо правителствено ниво. Българският президент Росен Плевнелиев, до края на скоро приключилия му мандат, е залагал решително на картата на професионалното обучение. По време на държавното си посещение през 2014 в Швейцария, той „дори е накарал тогавашния президент Дидиде Буркхалтер да чака, тъй като е искал първо да посети професионалното училище в Берн и да поговори с учениците“.
Авторът на статията подчертава, че по-малко от година след тази „ комична случка“, в България са започнали обучението си първите класове от бъдещите специалисти в мебелното производство, електрониката, монтьори по авто- и мехатроника и технолози за млечната промишленост. През 2017 г. започва обучението и за други професии. Разширява се и реформата на законодателството, което едва сега изобщо разрешава на младежите да сключват договори за обучение.
„Натискът на реалността“ е довел до високо темпо на реформата, е цитирана посланик Плугчиева. Но заедно с темпото е решаваща и дълбочината на една промяна. Посланик Плугчиева подчертава, че „Швейцарският проект“ минава отвъд политиката за образование: „Като повишаваме престижа на професиите и професионалното обучение, ние променяме и начина на мислене. Ние създаваме перспективи. Даваме основания за твърдението: В нашата страна има бъдеще за младите хора“. Това е важно за тяхното самочувствие, защото всички знаят, „че не е добре, когато превръщаме нашите млади хора в икономически бежанци“.