15 дни преди зловещия инцидент в Кресненското дефиле Боян Петров даде интервю за в. “24 часа”.
Поводът бе кампанията “Яко е да си еко” на Министерството на околната среда и водите. Извън инициативата най-добрият ни алпинист, който работи като зоолог в Природонаучния музей, говори и за личното си усещане към върховете и за следващите си цели. Тези въпроси останаха извън съвместното интервю на Боян с министър Ивелина Василева, което бе посветено на идеята им за масово изкачване на Мальовица.
Редакцията на “24 часа” пожелава на Боян Петров да се възстанови напълно и да продължава да ни вдъхновява с покорените върхове.
- Г-н Петров, свиква ли се с мисълта да бъдеш постоянно на границата между живота и смъртта?
- Ами приемаш го просто. Не знам как го правя по върховете, явно намирам някакви извънземни сили в себе си. (Смее се). Но сега на Нанга Парбат беше изключително опасно, самият връх бе много неприветлив, направо те потиска. Другите някак си, като ги свикна, започваме да се обичаме и успявам да се шмугна. Докато на Нанга Парбат през цялото време го чувствах враждебен. Това са някакви вътрешни усещания - ти спиш там, всяка сутрин ставаш и го гледаш. Получава се едно взаимодействие. Този специално беше егати зловещината, през цялото време излъчваше враждебност. Аз така ги чувствам върховете - като ми се усмихнат, тогава и аз им се усмихвам и ги изкачвам.
- Как гледате на осемхилядниците - като на трофей или по-скоро изкачването на всеки от тях представлява крачка към изпълнението на голямата цел - “Българин на 14 по 8000 м”?
- Аз гледам на тия чудовища с огромен страх и уважение, защото всичките осемхилядници са големи и трудни да го обхванеш с мисъл. Това не е място, което отиваш и след няколко дни го изкачваш. Ние прекарваме по месец в основата на тия върхове. Така че за мен не става дума за трофей, а за изпълнена цел. За това и гледам по-бързо да станат нещата. Т.е. колкото по-рано станат оставащите изкачвания, толкова по-голям е шансът да издържа психологически на натиска и стреса. Подхождам към всеки връх много премерено, с огромна подготовка, премислям всичко, защото не искам да правя пропуски. Това не е олимпиада, която се повтаря на 4 години. Общо взето, на тия върхове, като отидеш, втори път не ти се иска пак да стъпваш там. Тази среда не е за дълго пребиваване, изтощаваш се от усилията, ако щеш, и само от мисленето.
- Спомням си, че когато изкачихте легендарния К-2, казахте, че нямате никакво желание да покорявате и Еверест. Според новата ви програма обаче ще трябва да минете и оттам...
- Тогава си бях поставил за цел да стъпя само на непокоряваните от българин върхове. Мислих си, че са 4-5 и бързо ще ги приключа. Сега обаче като понапреднах с тази т.нар. “Хималайска корона”, си казах: "Абе, дай по-добре да ги довърша и вече да се знае, че българин е бил на всичките върхове и българският алпинизъм може да си се гордее с това. Всъщност не са много страните, които имат алпинисти с подобно постижение. 36 човека са общо и са представители на двайсетина нации.
- Как планирате да подходите за Еверест - връх, към който очевидно сте предубеден?
- Еверест нито е най-трудният, нито най-опасният връх. Ами как ще подходя, по начина, по който го съм го правил и за останалите - ще подходя много сериозно. Планирам да го катеря от север с аклиматизация от един друг връх, която ще направя преди това. Пак ще ги караме така поред, защото това е най-добрият ход. Отивам и изкачвам лесния връх Чо Ою (висок е 8188 м и се намира на границата между Непал и Тибет, на около 20 км от Еверест - б.а.) и оттам директно се прехвърлям на Еверест да изчакам снижен и като дойде добрата прогноза - газ нагоре.