Над 150 млн. лв. ще бъдат инвестирани
във Варна, Шумен, Добрич и Търговище, стана ясно на дебат във Варна за новата ОП "Региони в растеж", организиран от "24 часа"
370 млн. лв. от еврофондовете ще се насочат към развитие на градовете, а очакванията на държавата е банките поне да удвоят тази сума.
Това стана ясно на първата конференция „Региони в растеж”, която в. „24 часа” с помощта на СИБАНК организира във Варна.
Общо пет са
фондовете,
насочени за
градско развитие
в новосъздадения Фонд на фондовете, разказа министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова на дискусията, събрала над 200 души от централната, местната власт и бизнеса в “Суис Белхотел.”
Единият фонд ще е специално за София, по един фонд ще има за Северна и Южна България, както и специален фонд за туристическа инфраструктура и гаранционен, обясни Павлова. Банките ще трябва поне да удвоят сумата, а практиката показва, че може дори да се утрои, преди средствата да стигнат до бизнеса под формата на нисколихвени и дългосрочни кредити за инвестиции в градската среда.
За да чуят какво е бъдещето на Североизточния регион в “Суис Белхотел” дойдоха бизнесмени от строителния, туристическия, финансовия, земеделския и пътния бранш изаедно с кметове от целия регион.
На въпросите им 3 часа отговаряха министър Лиляна Павлова, вицепремиерът Томислав Дончев, министърът на спорта Красен Кралев, шефът на фонд „Земеделие” Румен Порожанов и изпълнителният директор на Фонда на фондовете Валери Белчев. Домакин на дебата бе кметът на Варна Иван Портних. Присъстваха и кметове на по-малки общини в региона. Един от най-важните фондове, особено за Североизточна България, е туристическият, в който за финансов инженеринг сумата е 100 млн. лв., а ако банките я утроят, ще стане 300 млн. лв., каза министър Павлова.
По 50 млн. евро са заделени и във фондовете за Северна и Южна България, съобщи изпълнителният директор на Фонда на фондовете Валери Белчев.
За София били отделени 40 млн. евро. На практика само за Северна България ще има повече средства, отколкото бяха за целия предходен период за цялата страна.
“Три са основните фактора за развитие на Североизточна България- туризмът и превръщането му в транспортен, логистичен и енергиен хъб на България. Когато планирахме тези 3 млрд. лв. попрограмата “Региони в растеж”, искахме регионите да бъдат подкрепени с повече добавена стойност”, каза Павлова. Затова и се разчита на на бизнеса, който реално да увеличи предвидените средства и да мултиплицира ефекта. „Имаме нужда
да развием
седем града
като двигатели
и към тях като центрове за икономически растеж добавихме Видин и Благоевград. Към всеки по-голям трябва да има още един тип сателитен град, които да дават баланса за развитие на страната. Без най-малките пък нормалното и балансирано развитие на страната няма как да стане”, допълни Павлова. Североизточният район е на четвърто място като площ, население и БВП. Регион, в който 50% от потенциала идва именно от Варна, показа данните тя. За региона са предвидени няколко групи инвестиции - 188 млн. безвъзмездна помощ за градовете и градското развитие, енергийна ефективност, среда, градски транспорт, 40 млн. пътна инфраструктура, реформа на спешната помощ, подкрепа на образователната реформа - общо още над 100 млн. лв., 13 млн. лв. в 10 професионални гимназии, допълни министърката.
Музикалното училище във Варна е първият финансиран проект на Министерството на културата. Следващите месеци ще финансираме две важни реформи - образователната и здравната, обяви Павлова. И добави, че
58 млн. лв. ще
бъдат за водния
сектор във Варна
Следващите 2-3 г. Аспаруховият мост ще се затваря частично, ако искаме да бъде направен добре. Над 150 млн. лв. ще се инвестират в градското развитие на Варна, Добрич, Шумен и Търговище по ОП “Региони в растеж”. Целта е да постигнем по-висок икономически потенциал в градовете, което да даде тласък за развитие на целия Североизточен регион, каза министърката.
Вицепремиерът Томислав Дончев: Варна трябва да е силната контратежест на София
“Варна притежава и като община, и като област всички предпоставки да е контратежест на София. Ако имаме само един център, това прави регионалната политика дисбалансирана и България отчаяно се нуждае от противотежест на столицата”. Това заяви вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев на конференцията “Региони в растеж”. Средната годишна заплата във Варна е 9000 лв., в София - 12 000, на другите места е под 4200 лв., обясни Дончев. Само на ниво община Варна имаме
сключени
договори
за 210 млн. лв.,
допълни вицепремиерът.
“Регионалното развитие има огромен проблем и това са дисбалансите. Пет пъти разлика между най-развитата и най-неразвитата територия е абсурд. Има цели територии, които не се ползват икономически в страната. Град с 30% безработица означава само, че ние не работим за него. Къде ще живееш, зависи не само от това дали има хубав път, а как изглежда целият град. Процесите са абсолютно същите като социалната маргинализация. Допуснем ли да се съберат всички негативни фактори, връщането ще е много по-скъпо", заяви вицепремиерът.
Трябват ни мотори,
градове,
които се развиват, каза още Дончев. До два месеца ще бъде представен и финалният вариант на проекта за енергиен хъб, който е изключително важен за Североизточна България.
“Много е важно държавата какви ресурси разпределя - държавни или европейските фондове. Но това не е най-важното, защото държавата, за да даде, много повече е събрала. Преди разговора какво държавата финансира има друг разговор- как държавата да пречи по-малко. Това е и най-евтиното усилие да се променят законите и правилата, които пречат”, заяви Дончев. “В последните месеци разглеждаме всички режими - от разрешителното за строеж през търговията с енергия, за всеки внос и за всеки износ. И търсим слабите места, ползвайки за индикатор класацията Doing Business. Щом в Чехия могат да го правят по-бързо, значи и ние можем”. “Естествено, има съпротива, но съм убеден, че съвсем скоро не само ще има ефект, но и той ще бъде усетен от всички. Надявам се с новия закон за концесиите да изчистим пречките и в тази тема”, допълни Томислав Дончев.
Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие: До края на май пускаме отново поръчките за магистрала “Хемус”
До края на май започват първите обществени поръчки за автомагистрала “Хемус” и се препроектират останалите участъци, съобщи регионалният министър Лиляна Павлова във Варна по време на конференцията на ”24 часа” “Региони в растеж”. Магистралата остава ключов приоритет за правителството, увери тя варненци. Една част от пътищата ще бъдат финансирани от оперативната програма - 40 млн. лв., каза още тя.
Преди два месеца премиерът Бойко Борисов отмени поръчките за първите два лота от довършването на “Хемус” заради съмнения около проведените конкурси. Тогава той обясни, че трасето на магистралата ще бъде препроектирано, за да поевтинее.
Резултатите от проверката на прекратените обществени поръчки за предишните два лота на “Хемус” показват, че няма установени незаконосъобразно проведени процедури. Но търговете за изграждането на пътния участък ще бъдат обявени отново, защото отсечките са разделени на 4 по-малки лота и ще бъдат препроектирани. За първия лот ще се обяви търг през май.
Препроектирането на останалите 3 ще е до края на годината и през 2017 г. да се обявят процедурите за избор на изпълнител, каза в неделя министър Павлова. Тя благодари на варненци за търпението във връзка с ремонта на Аспаруховия мост.
Румен Порожанов, изпълнителен директор на фонд “Земеделие”:
Важни са инвестициите с по-висока добавена стойност
5,3 млрд. евро е бюджетът за България за директно подпомагане, в момента сме на квота от 720 млн. евро, а догодина 800 млн. евро годишно за директни плащания, каза шефът на фонд “Земеделие” Румен Порожанов на дискусията “Региони в растеж”, организирана от в. “24 часа”.
2,9 млрд. евро са по програмата за развитие на селските райони, 750 млн. евро са за производство на земеделска продукция и вървят приемите, допълни Порожанов.
Вече са разгледани 1100 проекта и 800 ще бъдат финализирани за производството на земеделска продукция, тече прием на проекти за още около 120 млн. лв. за преработката на продукция. “Тоест около 200 млн. евро общ размер инвестиции за по-висока добавена стойност в сектора, които са най-важните инвестиции. В момента нашите производители са подложени на пазарен натиск”, заяви шефът на фонд “Земеделие”.
Валери Белчев, изпълнителен директор на Фонда на фондовете:
По 50 млн. за градско развитие на Северна и Южна България, 40 млн. за София
Очаква се Фондът на фондовете да бъде сертифициран от Европейската комисия на 21 май
Три са регионалните фондове във Фонда на фондовете - за София с 40 млн. евро и за Северна и Южна България с по 50 млн. евро, съобщи шефът на Фонда на фондовете Валери Белчев на конференцията “Региони в растеж”, организирана от в. “24 часа” във Варна.
Само за Северна България ще бъде отделен по-голям ресурс, отколкото за цялата страна в предния програмен период, допълни той. Фондът за туризъм ще има още 50 млн. евро. Както по-рано през деня съобщи регионалният министър Лиляна Павлова, този фонд също е важен за Североизточна България. На 21 май се очаква Фондът на фондовете да бъде сертифициран от ЕК и реално да заработи само година след създаването си, обясни Белчев. Той припомни, че раждането на Фонда на фондовете стана при една от първите дискусии по темата за новите еврофондове, организирана отново от в. “24 часа” през миналата година. Общо
618 млн. евро е
ресурсът на фонда,
по региони в растеж сумите са 189 млн. евро, по околна среда - 146 млн. евро, по иновации и конкурентоспособност 235 млн. евро, и по развитие на човешките ресурси - 48 млн. евро, допълни Белчев.
Фондът ще дава ниско лихвено финансиране на проекти, като целта е крайната инвестиции да бъде поне утроена. “Търсим и нефинансови показатели като оперативните програми - намаляване на въглеродните емисии, около половин милиард повече посетители, около 30 км нови линии градски транспорт, 100 000 кв м нови площи”, допълни шефът на Фонда на фондовете.
Франк Янсен, изпълнителен директор на СИБАНК: СИБАНК работи за преференциално финансиране на бизнеса
“Само СИБАНК работи за преференциално финансиране на бизнеса и е партньор на водещите международни и национални институции за развитие на регионите", обяви изпълнителният директор на банката Франк Янсен. “Финансовите инструменти са част от решението на проблемите на бизнеса за придобиване на ресурс. СИБАНК предлага 21 такива инструмента”, разказа Кирил Величков, ръководител на европейските проекти на банката. “Банката получава евтин ресурс чрез тези инструменти, но трябва да докаже, че е отпуснала тези средства по-евтино на фирмите. Проблемът на бизнеса е недостигът на обезпечения и рисковите проекти и при този тип финансиране в голяма степен той се решава”, допълни банкерът. Величков представи инструмента COSME по плана “Юнкер”, който дава 50% безплатна гаранция и до 3 млн. евро кредит на бизнеса. “Имаме вече близо 200 подписани договора в над 50 града за над 36 млн. евро, като 12% са в Североизточна България”, обясни Величков.
Заради добър опит от предни години България е сред най-напредналите в ЕС по използване на тези инструменти, каза Величков.
Спирос Номикос, изпълнителен директор на “Солвей Соди”: Трябват програми, които да задържат младите в България
“В нашия регион бизнесът е най вече малък и среден, всеки ден е предизвикателство. Когато инвестираме много милиони, трябва да виждаме по-далеч от гледна точка на възвръщаемостта”, заяви Спирос Номикос, изпълнителен директор на “Солвей Соди” 1% от експорта на България се представлява от “Солвей Соди”, изтъкна той. Не можем да се оплачем, през последните години проблемите биват чувани, похвали той правителството. Нужни са обаче програми за децата и задържане на младите в България, изтъкна Номикос. “Деца не се създават с програми, методиката е друга”, пошегува се вицепремиерът Дончев. Но добави, че е съгласен с опасенията за демографията.
Красен Кралев: Басейни, тенис кортове и малки зали вместо стадиони, които никой не ползва
Басейни, тенис кортове, футболни игрища, малки спортни зали и физкултурни салони за училищата, които нямат такива.
Това ще са приоритетите в развитието на спортната инфраструктура по Програмата за развитие на селските райони и по Оперативна програма “Региони в растеж”, обяви във Варна министърът на спорта Красен Кралев. Той подчерта, че по Програмата за развитие на селските райони, вместо да се правят стадиони за по 5-6 млн. лв., ще се финансира изграждането на физкултурни салони към училища, които нямат такива. Идеята е те да могат да се ползват и като спортни зали за различни турнири. Проекти ще могат да подготвят и федерациите.
Спортният министър обясни, че са избрани такъв тип обекти, защото досега повечето общини са залитали към строеж на стадиони и големи спортни зали - трудни за изпълнение проекти и много бавни като възвръщаемост инвестиции.
Той даде пример със зала “Арена Армеец”, чиято инвестиция ще се върне за 66 г.
За да стимулира частните инвестиции в спортна инфраструктура, проектът за нов закон за спорта предвижда на концесия да могат да се отдават обекти за срок до 30 г. вместо сегашните 10 г. Над половин милиард души пък се очаква да гледат Световното първенство по волейбол през 2018 г., а част от мачовете ще се провеждат във Варна. Това е огромна реклама, каза Кралев.
Деница Николова, зам.-министър на регионалното развитие: 84 млн. за спешни центрове в 4-те града
Над 150 млн. лв. ще бъдат инвестирани в градското развитие на Варна, Добрич, Шумен и Търговище по ОП “Региони в растеж”, заяви зам.-министърът на регионалното развитие Деница Николова.
Това са инвестиции в публична инфраструктура, чиято цел е да постигнем по-висок икономически потенциал в градовете, което да даде тласък за развитие на целия Североизточен регион.
Извън инвестициите в четирите града отделно са предвидени средства за общините Провадия, Нови пазар, Попово и Генерал Тошево за енергийно обновяване на жилищни и общински сгради.
С 84 млн. евро ще бъдат обновени спешните центрове на петте големи болници в четирите града, както и купени нови линейки.
В социална инфраструктура ще бъдат инвестирани 99,5 млн. лв.
197 млн. лв. са предвидени за туристическа инфраструктура. 42 млн. лв. са планирани за ремонт на 5 важни за региона пътни отсечки.
Николова обясни, че освен по ОП “Региони в растеж” Североизточният регион може да се възползва от над 12 инструмента за трансгранично, транснационално и регионално сътрудничество.
Бизнесът: Да направим Варна Карлови Вари
Питаха за “Черно море” и за пътя от Варна до Златните
Да направим Варна Карлови Вари. Тук има 48 минерални извора, от тях 40 са затворени, ползват се 5 и 3 се изливат в морето. Това е огромно разхищение на фона на енергийната ефективност, за която толкова се говори. Не искаме да участваме в обществени поръчки, а конкретна помощ от държавата. Във Варна има много голям потенциал, защото
тук има много
пари и хора,
които искат
да инвестират
в производство. Минералните извори могат да се ползват за отопление на бъдещи градски хотели или на вече изградените в комплексите. Може да се ползват и за бутилиране. Това ще е и сериозен тласък за туризма - бизнесът вече няма да прави сезон от 3 месеца, а от 12 месеца. Помогнете на общината да управлява тези води. Това заяви бизнесменът Красимир Узунов на конференцията “Региони в растеж”, организирана от вестник “24 часа” и КРИБ с помощта на СИБАНК. Североизточният регион бе първият, от който започна серия дискусии.
Това е целта на Фонда на фондовете, който създадохме. Освен стартовия капитал от 370 млн. лв., искаме да активираме и финансов ресурс от банки, отговори му министър Лиляна Павлова. Тя обясни, че по фонда за туристическа инфраструктура ще се финансират проекти не просто за един атракцион, а и за инфраструктура.
“И сега имате право по Закона за водите да направите инвестиции, но чрез фонда държавата ще ви подкрепи финансово. Може да правите пазари, заводи, спортна инфраструктура и дори частни клиники. Важно е проектът да облагородява градската среда и да създава работни места”, каза Павлова.
Няма никакво законово препятствие подобни проекти да се реализират и да се ползва ресурсът на минералните извори, каза и Томислав Дончев.
“24 часа” показва последните 25 години и във Варна
До началото на май варненци ще могат да видят най-важните събития от последните 25 години, показани от първите страници на в. “24 часа”. След София Варна е вторият град, в който изложбата може да се види във Фестивалния комплекс.
Изложбата бе открита в понеделник от издателя на в. “24 часа” Венелина Гочева, главния редактор Борислав Зюмбюлев и министрите на регионалното развитие Лиляна Павлова и на спорта Красен Кралев.
“Читателите поставиха появата на в. “24 часа” след влизането на България в ЕС и преди появата на социалните мрежи, показваме важните моменти от живота на българите през тези 25 г.”, каза Венелина Гочева. “Това е миналото, което виждате по тези първи страници. Пред нас са сайтът на в. “24 часа”, най-силният новинарски сайт в България, създаването на продуцентска къща и документален сериал. Бъдещите 25 години можете да прочетете и в списание “Новите 25”, обясни Гочева. След Варна изложбата отива във Велико Търново и Русе.
“Изложбата показва прехода, демокрацията, деноминацията, събития, някои от които актуални и до днес. През тези 25 години “24 часа” се утвърди като вестника, както сега утвърждавате и електронното издание”, коментира министър Лиляна Павлова и пожела повече първи страници с позитивни новини, които да правят българите по-щастливи и горди.