Освен тетрадки, купете тапети, кутии за обувки, прежда и се научете да яздите кон
15-ти септември дойде и много от вас ще пратят децата си за първи път на училище. Това е вълнуващ ден, щастлив ден и напълно си заслужаваше да продадете колата, за да купите най-красивия букет за класната. Винаги съм се чудила как началните учителки преживяват с тия мизерни заплати, но като се охарчих за два букета, разбрах. При тия кокаинови цени за лалетата една учителка на 15-ти септември държи в ръцете си между 1000 и 15 0000 лева, зависи колко са амбициозните майки в класовете, в които преподават. Да не им завиждаме (на учителките, не на майките), 15-ти септември е единственият ден в годината и в живота им, в който те виждат толкова пари на куп, макар и под формата на букети.
Както вече повечето от вас са разбрали, да имаш ученик е изтощаващо не само във финансов, но и във всякакъв друг аспект. Да вземем тетрадките. За подвързването на всичко необходимо понякога се налага човек да си отдели около 12 дни. Аз, например, само покрай подострянето на моливчетата и подредбата на боичките, фулмастерчетата, химикалките с тънък писец, химикалките с по-дебел писец, писалката, пастелите, фулмастерите за подчертаване, дванайсетте линийки и триъгълници, пластелина, глината и двата телефона, джипиеса, уокитокито и смартчасовника, с които следя дали детето диша и издиша, какво яде и разстройва ли го учителката, успях да изгледам всички сезони на „Игра на тронове“.
Но купуването на всички училищни материали и подвързването на 48 тетрадки и около 90 килограма учебници далеч не означава, че сте подготвени и имате всичко за учебната година. Трябва да призная на учителките в живота на сина ми, че винаги могат да ме изненадат и да ме накарат в петък вечер да търся осем класически кибритени кутийки в един свят на непушачи и парно отопление.
Затова, приемете училището като калифорнийски тайфун. Запасете се с всичко необходимо за оцеляване при ледникова епоха, едногодишен пожар или покачване на световния океан с осем метра. Много а важно да имате кутии за обувки, повярвайте ми. Кутията за обувки обикновено се изисква за изключително важен училищен проект в последния момент, когато вече сте снабдили домочадието с всички обувки за сезона и не смятате в следващите 6 месеца да купувате нови.
Боб, памук и килер. Ако нямате килер, преместете се в жилище с килер. Иначе проектът „как расте боб на тъмно“ ще се провали и детето ви ще остане неграмотно.
Прежда. Да, откакто списание „Бурда“ не е семейна ценност, равна на чешките перли на онази буржоа лелята на баба ви, преждата е екзотика в повечето домове. Намира се само в специализирани магазини и в къщите на първолаци. Ако наиситна не знаете откъде можете да купите прежда за часа по трудово на детето, проследете някоя кърмачка, даваща гърда на петгодишното си. Те обикновено си пазаруват такива работи – прежда, киноа, мас за състезателни коне, почва от ябълкова градина, в която е заровена плацента и прочие.
Закупете всякакви видове картони и ролка тапети. Може и да не ви потрябват, но е успокояващо да знаете, че ако утре учителят каже: „А днес ще правим делтапланер от тапети, коркови тапи и капачки за буркани“, вие просто ще бръкнете в шкафа и ще ги извадите. Видяхте това за корковите тапи, нали? На тях хубавото им е, че винаги в супера може да кажете: „Тия 16 бутилки вино не са за мен, за детето са! За училище, тоест. Класната ги иска.“ Погледът на касиерката е безценен.
Също така се снабдете със справочници по математика, правопис, химия, география, биология и се научете да яздите кон. Язденето засега не ми е потрябвало, но кой знае, има още толкова години училище. Иначе най-неприятната изненада на родителството е, че отново ще се подготвяте за контролни и класни по математика. Казах ви го, да си знаете! Химията също не е за подценяване, особено, ако трябва да обяснявате реакцията „сребърно огледало“ след пълен работен ден, курс по плуване, взимане на колата от сервиза и пазар за две седмици. Но никога не си изпускайте нервите – детето ви е имало подобен ден и още поне дузина домашни. На нас у дома ни помага да си поплачем над наночастиците. Поне аз плача, синът ми решава.
И сега стигам до най-страшната част. Другите майки! Помните ли битките за кофичката за пясък, за място на люлката, за ред в детската градина? Е, с всичките участнички в тия кечове сега ще се наложи да сте в един отбор. Те ще присъстват на всички онези родителски срещи, на които учителката ще произнася името на детето ви с тъга и безнадеждност в гласа, а коконите около вас ще се подсмихват отмъстително, ще купуват на дечицата си айфони и плейстейшъни, докато вие още не сте решили дали да позволите у дома ви да има телевизор, и ще им тъпчат раниците с шоколадови яйца и питиета в електриково син цвят, докато вие още проповядвате за ползата от морковите. Тази битка е най-трудната и дори повторното овладяване на косинус и синус един ден няма да ви обезверят толкова, колкото първата родителска среща. Успех!