Щаб на “24 часа” за промените в правителството
10 дни след като Валентин Радев, Ивайло Московски и Николай Нанков подадоха оставки като министри, премиерът Бойко Борисов обяви имената на наследниците им. Младен Маринов е изборът му за вътрешен министър, Петя Аврамова - за регионален, Александър Манолев - за транспортен. Новите министри ще бъдат гласувани от парламента утре.
Какъв знак дава Борисов с тези кандидатури, какво ще се промени с новите министри, какви са проблемите, с които ще трябва първо да се справят - “24 часа” потърси коментарите на социоложката Евелина Славкова, журналиста Росен Петров и икономиста Лъчезар Богданов.
Росен Петров:
Полицай начело
на МВР? Добро решение!
Като човек, който пет години е учил за полицай, а после година и половина е работил като такъв, уверено мога да кажа, че самите полицаи много по-лесно възприемат за техен министър човек, който е от системата на МВР, отколкото такъв, който идва отвън. Причината е съвсем проста - когато човек е бил полицай и седне в министерското кресло, той знае на какво е подложен редовият служител на МВР, на какъв пангар е. Знае какво е постова служба, какво - охранителна полиция, какво е да си оперативен работник. И в този смисъл новоизбраният министър на вътрешните работи Младен Маринов, който е полицай от кариерата и е тръгнал от най-ниското, съвсем естествено стои добре на най-високото място. Според мен - добро решение.
Неговият предшественик Валентин Радев е много доброжелателен човек, но самите полицаи по-лесно възприемат за министър човек от системата. Да не забравяме, че там има силен екип и много силен зам.-министър - Красимир Ципов, който се занимаваше с юридическата дейност, а това също е важно.
Така са устроени хората, че когато кажеш МВР, те си представят мъжествен човек, със силен характер, здрав, як, внушаващ респект и сила. И Младен Маринов напълно отговаря на този образ.
Не знам дали той ще съумее да защити интересите на полицаите и да укрепи уважението към МВР. Но не бива да забравяме, че системата на МВР бе разрушена много тежко в началото на демокрацията и все още не може да се оправи от този удар. Ние всички имаме вина за това - за всички беди на държавата по времето на социализма и след това я посочвахме за виновна. Че били тоталитарният юмрук на партията, че едва ли не те са били голямото зло на тези 45 години.
“Ченге” и “кука” станаха нарицателни за работещите в тази сфера, а “агент” - най-голямата обида. И ако по света няма полиция без агентура, което се оценява високо от обществото, у нас ние го превърнахме в нещо отрицателно.
Не съм сигурен също, че самото наше общество е готово да види тази полиция, която иска. Или с други думи, дали искаме да видим здравия, стройния американски полицай, изтупан и блестящ представител на властта, за когото компромисът е непознат.
Или да видим възпълничкия представител на МВР, който дяволито ви казва: “Ще пишем или няма да пишем?" Такива сме си, включително и аз - искаме силна полиция, но не искаме да се сблъскваме с нея. Искаме ред и законност, но когато сме виновни, ни се ще да не е толкова силна...
Колкото до приказките, че този ремонт е стъпка към избягване на предсрочни избори, мисля, че от избори до дупка България най-често е падала в дупката. Много по-добре ще е едно правителство да изкара пълен мандат. Да има някаква приемственост, защото държавата не може да живее в перспектива от две години. Нещо почва, стига донякъде, после почва нещо друго. В този цикъл сме от 2009 г. досега - все незавършени мандати. От това нещо да сме спечелили?
Евелина Славкова, социолог:
Новите лица винаги идват
с кредит на доверие, ако
действат решително,
ще го запазят
Два въпроса съпътстват кабинета “Борисов 3” - ще има ли предсрочни избори и ще има ли смяна на министри. Още преди старта на председателството анализаторите бяхме впрегнати да разсъждаваме ще има ли ремонт на кабинета и какви биха били евентуалните кадрови промени. Но онова, което сме наблюдавали в кабинета “Борисов 1”, “Борисов 2” и “Борисов 3”, е, че кадровите промени, особено по високите етажи на властта, са ситуационни, а не целенасочени.
В кабинета “Борисов 3” тази линия се очерта още по-ясно - там, където има напрежение и скандал, да бъдат искани оставки, независимо дали говорим за високите етажи на властта, или не. Примери има и в едната, и в другата посока. Смятам, че тази линия на поведение ще се запази до края на мандата на това правителство. В този контекст са и трите оставки, които коментираме в последните дни. Независимо от подкрепата и спекулациите, че някой от министрите може да запази поста си, с обявяването на тримата нови министри този казус вече е с ясен край. Нека припомним една ситуация - оставането на Делян Добрев в парламента създаде усещане и тълкувания, че Борисов не владее партията. Такъв казус с тримата министри няма да наблюдаваме. Две ясни неща ни показват тези оставки - продължаване, дори задълбочаване на линията на ГЕРБ да се разделят с ключови кадри, когато има напрежение в даден ресор, и второ - ясната заявка, че оставките ще бъдат гласувани и приети - че ГЕРБ се съобразява с Борисов.
Колкото до това какво можем да очакваме от новите министри, нормалните очаквания при смяна на министри е, че ще дойдат по-добри, които ще решат натрупаните проблеми. Новите министри имат определен кредит на доверие, който могат да удължат само с бързи и конкретни действия в техните ресори. Изключително е трудно да коментираме дали ще бъдат решени, или не в рамките на мандата. Мнението ми е, че натрупаните проблеми често изискват много решителни мерки и действия, а рядко сме свидетели на такива.
Лъчезар Богданов, икономист:
5 ключови неща
пред двама от новите
За профила на хората, които са необходими начело на регионалното и транспортното министерство, може да съдим по нещата, които трябва да се свършат там.
Според мен първият проблем, който тези двама нови министри ще се сблъскат, са двете много важно процедури, ключови за структурните реформи в съответните области - концесията на летище София (има вече стартирала процедура), и внедряването на толсистемата.
Това са две много важни промени всяка в своята сфера. Очевидно добрата концесионна процедура и изборът на най-добрия кандидат за летище София са много важни. Същото важи за толсистемата. Очевидно имаме не много добра сегашна система за винетки за товарните автомобили, очевидно по-справедливо е да се плаща за реалната употреба на пътя и толсистемата е начинът това да се случи. Просто това трябва да бъде доведено докрай.
Второто важно нещо е стратегическото мислене за следващия програмен период. Това са две министерства, които управляват оперативни програми и вече тече подготовката за това какво ще се случи след 2020 г. Изключително важно е какво ще се заложи там и какви ще са приоритетите.
Важно е също какво ще се случи с магистрала “Хемус”, разбира се, и дали ще стартира отсечката Русе - Бяла, връзката по коридора Север-Юг. Новият важен коридор за бизнес, особено за индустриалния, е по линията Свиленград - Хасково - Стара Загора - Габрово - Русе - Букурещ.
Букурещ впрочем е най-големият град след Истанбул от съседните страни, който е важен за България. Той е притегателният център за бизнес и развитие за част от Северна България. Регионът на Букурещ е много голям, много наблизо, силно индустриализиран, с много услуги. Затова е важен коридорът, който споменах.
В регионалното министерство изключително важен е въпросът как да се подобри относително бързо жизнената среда и качеството на живот в големите градове извън София.