Какво съединяваме, като няма единение?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7042533 Какво съединяваме, като няма единение? Какво съединяваме, като няма единение? www.24chasa.bg

Празниците станаха едни поредни слети неработни дни и - тъжно - дори вече на трапеза не се събираме дружно. Затънали в грижи и пристрастия, сме все по-разединени

Съединение иде от единност. С представката “съ” означаваме съпричастие, съмишлие, сътрудничество, съпреживяване, съчувствие, съжителство. Всичко, що е общо дело в името на обща цел. И общо бъдеще.

Съединението на Княжество България с Източна Румелия не е просто дата в календара, отбелязана като национален празник. То Е национален празник. И като такъв се чества къде повече, къде по-малко тържествено. Най-масово в социалните мрежи. Там всеки “крещи” с главни букви “Честит празник, българи!” над литографията на Николай Павлович “Съединена България” - обикновено колажирана на фона на трибагреника, овенчана с рамка от рози, шевици и пушки, коне и юнаци и задължителния надпис “Съединението прави силата”. Настрана колцина знаят чия е литографията и че е литография. Настрана колцина знаят откъде иде “тази девиза”, както би се изразил проф. Иван Шишманов.

Някак неусетно свикнахме да отбелязваме делниците и празниците си в своя виртуален живот. Социото ни се свежда до това да споделяме ежедневно радост и тъга, богатство и бедност, здраве и болест в таймлайна си и да СЪчувстваме и

СЪпреживяваме

от екрана на

компютъра

или телефона. Особено по Големи празници. Нещо като - ставаш сутрин, правиш тоалета си и вместо на казионна манифестация под раздадени по списък знамена и плакати, копваш картинка от гугъл и пишеш статус, приветстващ цялата ти френдлиста с тържествения исторически ден. После...

После може да поналайкваш и да прокоментираш честитките на по-първите ти френдове или поне на тези, дето първи ти излизат по подразбиране в новините. Можеш да си доспиш, щото е почивен ден, да си допиеш кафето. Разполагаш с времето и желанията си.

Абе празник, ама вече си се аднал тържествено и просто са едни поредни сляти неработни дни Много пъти съм писала, и не само писала, ами съм се и възмущавала къде отидоха празниците ни. Кой, кога и как

ги превърна в

почивници,

по термина на един о Бозе почивший бивш политик. Леко назидателно съм се отнасяла към хората и фактите, че дай ни празник, та да се наредим дружно край трапезата, да се наядем и напием като невидели под звуците на “Бяла роза” или “Гърди си с рози накичи”.

И по времето на манифестациите беше така. Минаваш в стройни карета, махаш с карамфилчета пред официалните трибуни, пък в първата пресечка предаваш знамената и плакатите и се прегрупираш къмто парка, кафенето, или бързаш у дома за празничната трапеза. С роднините, тавите и дамаджаните. Или със съседите, мезетата и бутилките. Ве-сел-ба.

В деня на Съединението ми се обади един-единствен приятел, за да ми честити празника. Преди всичко, защото е почивен ден и да се видим, но и защото не можем да преодолеем домашното си възпитание да се поздравим по случай. И докато говорехме делнични неща, констатирах за себе си, че народът вече дори на трапеза не сяда празнично. Да, слял си е народът по един или друг начин дните, та да му се получат цели четири почивни, да, едни са отпрашили за морето, други за Гърция, трети за родните си места, от панелките се носи есенният мирис на печени чушки, пустичко по софийските улици, ден като другите - бавен, прашасал. Никакво съединение, дори на две съдби човешки, на два рода и на две тумби приятели. А празнуваме 133 г. от Съединението на България. Разединени, всеки с грижите си, с пристрастията си, с възгледите си, защо, бе? Няма празнични обяди, няма празнични обреди, няма хора, седнали рамо до рамо, всеки гледа в собственото си дворче, безрадостно се точи един от най-тържествените български празници.

Допреди няколко години се чуваше музика и глъчка от съседните апартаменти, стълбището миришеше на пържени кюфтета, по асансьора се разнасяха купи и тенджери, допреди няколко години на Нова година играехме хоро на стълбите и се чукахме с шампанско. Не сме се изпокарали, същите сме си, само дето

някак престанахме да се

събираме с повод и без повод

Къде ни отиде единението - по комшийски, по колегиално, по приятелски? Няма по-тъжно нещо от народ, който дори на трапеза не се сбира дружно, камо ли на площад или мегдан да се сбере, без предварителна организация в социалните мрежи. То и с организация толкоз се събира. Стотина души - да тропнат българско хоро я по Йордановден, я по Рила и Пирин, я по “Витошка”, колкото да станат трън в очите на виртуално ангажираното народонаселение... Къде ни отидоха празниците, скъпи СЪотечественици, драги СЪнародници и обикновени СЪжители на тази територия, която е нашата България? Единяваме се поединично, “съ-”-то изпадна, без да се усетим. На каква сила да се надяваме?!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Анализи

Камен без книжка уби майка, близнаци и дете. Държавата воюва за глупости

Без медиен шум, обществена и държавна реакция в белослатинското село Габаре вчера погребаха 22-годишната Таня. Погребаха я на рождения й ден. Спуснаха ковчега й в земята с неродените близнаци в утробата й. До нея погребаха и 2-годишната й дъщеричка. Уби ги в катастрофа 35-годишният ром Камен. Криминално проявен.

Желязна завеса падна над “Дондуков”

Имаме премиер и президент, на които по чин им се удава да командват. Но идва ден, в който и двамата трябва да се научат как се отстъпва, за да не взривят институционалния ред От паметника на “Света София” по осевата линия на жълтите павета до Ректората над София е паднала желязна завеса. Подобна през 1946 г.

Срещата на върха може да е внушителният театър, който Ким има нужда да покаже на своя народ

Ако севернокорейският лидер Ким Чен Ун е търсил идеалния пропаганден декор - нещо, целящо да покаже на неговите сънародници, че той е силен водач, който неумолимо се стреми към дълго бавещото се, отдавна обещавано благоденствие, което те заслужават, тогава пристигналият на посещение южнокорейски президент Мун Дже Ин може би му предоставя уникална

Меркел поема голям риск с новия закон за имиграцията

Канцлерката Ангела Меркел се надява, че новият закон за имиграцията ще позволи на чуждестранните работници по-лесно да намерят работа в Германия, но нейната настойчивост да запълни рекордния брой свободни работни места рискува да раздразни избирателите, които продължават да негодуват заради нейната политика на отворени врати към бежанците.

Партиите запазват твърдите привърженици, периферията разколебана

Тепърва ще видим дали “развързването на кесията” ще промени тази тенденция Очакваното традиционно политическо затишие през август не се оправда, а напротив. Станахме свидетели на висок градус на политическо напрежение и неспирни проблеми за правителството. Сривът на търговския регистър, фалитът на застрахователната компания “Олимпик” и

Италия: популистите на война срещу пресата

Луиджи ди Майо, една от двете ключови фигури на популисткото правителство на Италия, поведе война срещу пресата, като я обвини, че "замърсява дебата", и заплаши да спре рекламите, които обществените компании пускат във вестниците. "Вестниците вече всеки ден замърсяват обществения дебат и което е по-лошо: правят го с обществени пари",

Последно от логоЗДРАВЕ

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Анализи

Режете до дъно

Промяната на начина на осигуряване не е всичко, махнете цялата мизантропско-олигофренска система Миналата седмица народът се развълнува от евентуалните промени в здравноосигурителния модел, които ще бъдат обсъдени на кръгла маса на 26 септември и ще бъде избрана промяна. Нормално е народът да се вълнува,

4-те ползи от “Марица - изток 3” за икономиката

При върховите натоварвания през последните години това е тецът, най-често използван за стабилност на системата Министърът на енергетиката Теменужка Петкова заяви, че “скоро”, още наесен, ще започнат “изгодни за двете страни преговори” за преформулиране на договорите с “Марица - изток 1” (МИ1) и “КонтурГлобал Марица - изток 3” (МИ3).

Коментар на седмицата №1: Когато фейсбук спре

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на седмицата. Този е №1 и е събрал над 110 380 прочитания. Като не могат да плюят по Цветана Манева и Азис, ще почнат да крещят от балконите Алберт Айнщайн мъдро е отбелязал, че ако един ден пчелите изчезнат, човечеството ще живее още 4 години. Но откривателят на формулата за атомната бомба е

Коментар на седмицата №2: Защо руснакът живее по-кратко от българина, като има по-висок БВП

Заговорих се с моя скъпа приятелка за продължителността на живота на мъжете в Русия. Това е много обсъждан и също много тежък и тъжен въпрос. Очакваната продължителност на мъжа в Русия е 66,5 години (2016). В България е около 5 години повече (71,2). БВП на човек Русия е по-висок от този на България.

Коментар на седмицата №3: Какъв знак дават номинациите на тримата нови министри

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на седмицата. Този е №3 и е събрал близо 27 028 прочитания. Щаб на “24 часа” за промените в правителството 10 дни след като Валентин Радев, Ивайло Московски и Николай Нанков подадоха оставки като министри, премиерът Бойко Борисов обяви имената на наследниците им.

8 г. си фучиш без книжка - схемата, в която само човешкият живот го няма

Смъртта на балетиста: жертва е този, който спазва правилата Това вече не е само война по пътищата. Свикнахме хора да мрат като мухи под гумите, в пропастите, сред срутилите се камънаци, все из пътищата на родината. Свикнахме, защото всичко това се превърна в ежедневие. Зловещо, но това е положението.

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber