Евелина Славкова: Българинът не тегли заеми за почивка като европееца, но все по-рядко кара отпуска вкъщи

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7042528 Евелина Славкова: Българинът не тегли заеми за почивка като европееца, но все по-рядко кара отпуска вкъщи Евелина Славкова: Българинът не тегли заеми за почивка като европееца, но все по-рядко кара отпуска вкъщи www.24chasa.bg

Младите у нас имат повече пари да пътуват, в Европа - възрастните, казва социоложката

- Не сме сред най-богатите, даже сме на опашката по доходи, но харчим повече за лятна почивка от чеха и румънеца, от португалеца, латвиеца и унгареца според Евростат - цели 156 евро на човек. Какви са особеностите на българското мислене и традиции в почивката днес?

- Доста години му трябваха на българина да се раздели с картата си за почивка от социалистическите предприятия и с това разбиране. Днес можем да обособим най-общо три групи туристи сред българите, които от своя страна могат да бъдат разделени на много малки подгрупи. Най-общо профилът на българския турист е този, който пътува в чужбина основно и често този, който пътува из България и Българското Черноморие.

Има и още една група българи - тези, които не пътуват и предпочитат да си стоят вкъщи. Първата и основна причина са финансовите ограничения. Но има и още един нюанс - липсата на необходимост от това да излезе извън рамките на обичайно случващите му се неща, от комфортната си зона, която се намира в неговото ежедневие.

Но ако преди българските курорти бяха заети предимно от чужденци, в последните години те вече посрещат и много български туристи. Още един факт - да припомним многобройните задръствания от заминаващи или връщащи се след празници и почивни дни из България, Гърция, Турция или някъде другаде български отпускари. Не трябва да пропускаме и още един характере за последните години щрих

по-заможните българи да

закупуват имоти и вили, обособени само за зимните или летните почивки на семейството. Можем да дадем още редица такива примери и специфики, които се наблюдават в последно време.

Три основни фактора са свързани с новата концепция за български турист - навлизането на low-cost компании с евтини самолетни билети, възможностите за евтино пребиваване чрез използване на платформи като Airbnb, както и статистическият факт, че в последните две десетилетия започваме да се доближаваме до европейските стандарти на живот.

Тоест най-общо казано българският турист преди 1989 г. е крайно различен от българския турист след промените. Докато единият получаваше своята почивка като част от логиката на системата, то днешният български турист, лишен от тази логика на социалната държава, започва да осъзнава необходимостта от почивката.

- Европеецът харчи средно 336 евро на човек за лятната си ваканция, българинът два пъти по-малко пак според Евростат. Дали евтинията у нас в сравнение с европейския стандарт е причина, или?

- Съвсем естествено доходите определят колко пари да харчиш за своята годишна ваканция. Свързано е също с избора на дестинация и с това колко пъти почиваш през летятото.

В последните години обаче българинът започна да осъзнава, че прекарването на отпуска вкъщи, не е почивка. Стана жаден да вижда. Така за част от българите почивката се превърна в естествено събитие, а не в грандиозно решение. Но в сравнение с европейците (да не забравяме, че ние също сме европейци), които дори вземат заеми за почивките си, българинът не е склонен на такива действия. Затова едва ли в следващите години ще наблюдаваме унас подобна тенденция. По-скоро ще виждаме как българинът все повече

оценява почивката

като важен елемент

от живота си

- Според проучване на “Тренд” почиващите през лятото българи тази година са внушителните 2 милиона - от тях 1,1 млн. ще почиват в България, а 0,5 млн. - в чужбина. Каква е мотивацията?

- Най-разнообразна. Например има нови авиолинии, с които за малко пари обикаляш света. Има изгодни пакети олинклузив по родното Черноморие, които също позволяват комфортен отдих. Такива има и в съседните Турция, Гърция. Все по-многолюден става потокът от български туристи, които пътуват към Албания и Македония. Мнозина разделят лятната си ваканция на две части - една в началото на сезона и друга в края. Някои пътуват към гръцките плажове, а после - у нас на планина. Комбинациите са най-различни.

- Има интересна особеност - според Евростат най-голям дял сред почиващите са европейци над 50 г. Докато у нас лятна ваканция си позволяват повече хора между 18 и 39 г. Каква е причината?

- Най-вече финансова. Младите работят, получават повече пари и съответно имат повече възможности да пътуват. Но има и много характерен начин на мислене, който важи за по-старото поколение. Това е странното разбиране, че ако отидеш на почивка, ще ощетиш децата и внуците. Че след една възраст всичко трябва да е за тях. При западноевропейците го няма този вечен ангажимент към семейството. И точно това ни отличава от тях. В сравнение с времената

преди 1989 г. пък

разбирането е, че

почивката

е за работещия човек Социализираните в този период, естествено, разсъждават по този начин.

Социалните мрежи също играят важна роля. Бих го нарекла синдромът “да покажеш” - да покажеш, че животът ти е по-интересен от този на другите. Затова и младите хора са много по-склонни да пътуват до екзотични дестинации. Не съм сигурна, че за тях това е просто почивка, май по-скоро е опит да направят по-интересно и вълнуващо ежедневието си. В този смисъл е налице смяна в поколенческото мислене за почивката. И си мисля, че тези, които пътуват днес, ще искат да пътуват за почивка и след 50- или 60- годишна възраст.

- В проучването ви 55% заявяват, че няма да почиват. Всеки 5-и твърди, че не е излизал в летен отпуск между 5 и 10 г., а едни 600 хиляди души, повечето над 70 г. - от 20 г. Само заради липса на пари ли?

- Самото проучване доказва, че да. Но ако в експеримент дадем пари на възрастен да ги похарчи за каквото прецени, то бъдете убедени, че почивката ще е последното нещо, за което ще се сети. По-възрастните още мислят през това да “запълват дупки” - да решават основно битови проблеми на семейството си. А и мнозина си мислят, че вече им е минало времето за почивка.

- Изчислих, че годишно българинът има 117 почивни дни от съботи, недели и официални празници. Според вас, знае ли как да празнува и отдъхва?

- Искрено се забавлявам с разсъжденията, че на българина са му много почивните дни и затова някакви неща не се случват в тази държава. Не съм склонна да мисля по този начин. Трудна ми е и преценката - малко или много са почивните дни. В крайна сметка е по-добре да разсъждаваме как максимално да оползотворяваме работните, отколкото просто да ги увеличаваме. Та на въпроса ви - смятам, че българинът знае как да се забавлява. Да почива - не съм напълно сигурна.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Александър Ненков: С парите от толсистемата пътищата ще бъдат по-добри до 10 години

Хартиена винетка може да се направи електронна и от вкъщи  Толтакса няма да се плаща за отсечки в лошо състояние Магистралите вече се задъхват, трябва да се разширят, затова са необходими много средства Трябва да се изгради система за контрол, за да се ползват коланите в автобусите, казва Александър Ненков,

Януш Войчеховски: 400 000 души умират преждевременно в ЕС всяка година заради мръсен въздух

Отчитаме намаляване на замърсяването в София от 2010 до 2016 г. Не бива да тълкувате доклада като критика към България ЕК трябва да ускори процедурите за нарушение В София няма станция за мониторинг на промишлени съоръжения  Замърсяването на въздуха не е проблем само на определен град или страна, това е проблем на ЕС, казва Войчеховски,

Александър Манолев: Интересите в транспорта са за милиарди и очевидно пречех на някого

Няма съмнение, че атаката срещу мен бе целенасочено организирана, казва зам.-министърът на икономиката, който отказа да стане министър на транспорта - Г-н Манолев, след като обявихте, че оттегляте кандидатурата си за министър на транспорта, казахте, че ви трябват няколко дни, за да си отговорите на някои въпроси. Направихте ли го?

Фандъкова: Работим за модерен градски транспорт в София, така повече хора ще слязат от колите и въздухът ще е по-чист

Дълъг пешеходен маршрут ще свърже Южния парк с площада пред храма “Св. Ал. Невски”. Ще минава през НДК, “Витошка”, пл. “Св. Неделя”, ул. “Съборна” и Градската градина, казва в интервю кметът на София Най-големият проект, който променя града, е метрото Правим програма за финансиране на проекти за реставрация на ценни сгради Търсим терен за нов

Писателят Александър Секулов: Сигурен съм, че Одисей ще обходи Европа

Пиесата му “Няма ток за електрическия стол” се репетира  в Чикаго Кой е Александър Секулов? В спокойното откъм изненади пространство на БГ драматургията настъпи оживление. Трупата на “Трап доoр тиътър” от Чикаго ще постави на тяхна сцена пиесата “Няма ток за електрическия стол” от Александър Секулов.

Красимир Вълчев: Правим дигитален облак с уроци, клипове - образователно съдържание

Като родители да възпитаваме децата си в уважение към учителите, имаме обща мисия, казва министърът на образованието и науката - Г-н Вълчев, коя е най-съществената промяна, която предстои през учебната 2018/2019 г.? - Може би най-съществената промяна са нови учебни програми в 3-и, 7-и и 9-и клас като част от политиката към поетапно преминаване

Последно от логоЗДРАВЕ

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Математикът проф. Михаил Константинов: ТОТОТО не е само математика - за да спечелите, ви е нужен и късмет

- В момента джакпотът в играта “Тото 2 – 6 от 49” на СПОРТ ТОТО се очаква да достигне 7 100 000 лева. Това е най-голямата сума, която може да бъде спечелена от лотарийни игри в България. Каква реално е математическата вероятност някой щастливец да познае печелившата комбинация и да грабне седемте милиона?

Д-р Галинка Павлова: Отново не се предвиждат лични партиди на пациентите, моделът пак е солидарен, а той демотивира коректните платци

Промяна във финансирането не стига, трябва незабавна реформа в организацията на системата - Д-р Павлова, кой от вариантите за нов здравноосигурителен модел би имал по-голям принос за подобряване на сегашната здравна система? - Моделите за промяна в здравното осигуряване са на ниво идеен проект, без отговор на много въпроси.

Муравей Радев: Увеличение на бюджетните заплати дърпа и тези в стопанския сектор

Но голямата разлика между най-високите и най-ниските доходи може да се намали устойчиво преди всичко с по-добро образование и по-висока квалификация на работната ръка У нас и до днес се страхуваме да направим реформи в публичния сектор и в правосъдната система Икономиката ни има потенциал да поддържа устойчив ръст от 3,4% годишно Изискванията,

Проф. Иван Чалъков: Нов модел гурбет - живееш тук, работиш в Гърция или Румъния

Села никнат край граници, магистрали и квартали с богаташки вили Към 1950 г. градското население е около 30%, а три десетилетия по-късно 30% е селското население! Селски кметове асфалтират пътища, обновяват читалища, детски градини, училища с европари и така привличат млади семейства Не е вярно, че земеделието ни е унищожено!

Ева Майдел: Всички преводи в евро, а не само банковите ще станат по-евтини

Желанието е това да се случи до 2019 г., казва българският евродепутат от групата на ГЕРБ-ЕНП Европейският съюз се критикува най-лесно чрез разпространяване на митове Надявам се правилата за влизане в еврозоната да не се променят в движение Европа решава с приоритет проблемите на гражданите си - Докъде стигна предложението ви за въвеждане на

Петър Стоянов: Битката за Европа изисква лидерство, а не чиновническа рутина

Европейският съюз е пред трудни и решаващи времена. Той трябва да се справя с няколко предизвикателства едновременно в един разбъркан свят. След два дни ще чуем годишната реч на шефа на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер “За състоянието на Съюза”. А след 8 месеца предстоят избори за Европейски парламент.

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber