Президентът Румен Радев направи обръщение към нацията във връзка с новия политически сезон. Потърсихме за коментар политолози и социолози от щаба на “24 часа” със следните въпроси:
1. Какво означава казаното от президента Румен Радев, че няма нужда от предсрочни избори и че оставките не са решение, защото проблемът е системен?
2. Прави ли президентът заявка за собствена партия с изявлението си, че от опозицията гражданите очакват изграждане на убедителна алтернатива на сегашното управление?
Ето отговора на Първан Симеонов.
1. Първо, в ролята си на държавен глава Румен Радев се опитва да запази баланс. Казва нещо критично за управляващите - че оставки няма да решат нещата, но и не се солидаризира с опозицията БСП, чийто лидер Корнелия Нинова обяви курс към предсрочни избори.
Второ, той всъщност говори за структурна, системна промяна, а не просто за нов вот. “Ако политическата класа не се справи с проблемите, българите ще бъдат принудени да търсят нови пътища за решаването им”; “Ще работя в диалог и сътрудничество за извеждането на страната към нова перспектива на развитие”, казва Радев. Подтекстът е: “Знам, че вие, българите, не харесвате не едните или другите, а модела. Затова в диалог с вас ще се опитам да отговоря на очакванията ви.” Казва, че проблемът ще се решава с промяна на модела, а не чрез смяна на властта.
Трето, президентът Радев обича да оставя анализатори, опоненти и поддръжници в шах, а финалът да е отворен. И когато го питат: “Ти ще правиш ли партия?”, не казва “да” или “не”, а нещо, което може да се тълкува и по двата начина. Това обърква и изнервя опонентите и дава перспектива на привържениците.
Четвърто, Радев осъзнава, че предсрочен вот сега няма да промени много. На практика той каза на управляващите: “Стойте още малко и сами ще втасате за нови избори! Защото с тези процеси на вътрешно гниене ще загубите подкрепата, която ви даваше едни гърди пред БСП.”
2. Не. Ако прави някаква заявка, тя е, че няма да е просто президент, а президент плюс - без да напуска тази роля, ще се опита да я уплътни още. Едва ли щабът му е толкова неопитен, че да тръгне да прави партия сега.
Важното е, че Радев говори и на двата опозиционни езика в България - на едната опозиция - БСП в НС, и на другата - либералите, извън парламента. Направил е доста жестове и в двете посоки. Че е по-близо до БСП по силата на издигането си, е ясно. Но и много пъти е говорил за природата, разсекрети стенограмата за КТБ, върна скандални закони - жестове, харесвани от извънпарламентарната опозиция.
Сега говори и за “двете опозиции” - първо да дадат алтернатива, а после да се говори за предсрочен вот. Но вече има и трета опозиция: хора, които казват не щем нито ГЕРБ, нито сините, нито червените, дайте новите, искаме на улицата, протести и т.н.. Президентът вижда и това и като казва, че трябва смяна на цялостния модел, се опитва да даде надежда и на тях. Въобще, Радев се позиционира като обединително звено в критичното към властта говорене.
И не на последно място - ситуацията в страната е нова. Всички скандали, протести, стачки през лятото, които изглеждаха малки, изнервящи и досадни, наесен ще се сгъстят като облаци и не без помощта на опозициите ще се фокусират срещу власта. Това казвахме, това и стана. И сега се задълбочава от колебливата позиция по оставките. Този момент усеща Радев и се включва, защото, да не забравяме, че той е избран именно като протест срещу това статукво. И гледа да поддържа тази роля, без обаче да губи мярката.