Турция е страна на свободи и ограничаване на свободи. Всичко зависи от подлога в изречението. Да хвалиш правителството е разрешено. Да хвалиш опозицията може да е проблематично. Да критикуваш правителството или да се осмелиш да кажеш дума срещу президента няма как да е разумен акт. Да нападаш опозиционните партии обаче, да осмиваш опозиционния лидер или да поставяш под въпрос лидерските качества на председателя на която и да било опозиционна сила е, разбира се, добросъвестен акт.
Например, дали бих могъл вместо да озаглавя материала си "Ужасната НРП" спокойно да използвам в изречение "Ужасната ПСР" (авторът има предвид управляващата Партия на справедливостта и развитието, бел.ред.)? Определено се изисква кураж да го направиш при сегашната политическа реалност в Турция.
Във всеки случай Народнорепубликанската партия (НРП) се е превърнала в ужасна политическа партия. Тя има председател, неспособен да стане лидер в продължение на много години и много изборни поражения. Има изборни органи, които са така ефективни, че на партията отне повече от два месеца от парламентарните избори на 24 юни да реши най-накрая да се събере, за да обсъди защо загуби тежко както парламентарните, така и президентските избори. Което е по-лошо, щом като административните и политическите структури на НРП щяха да се срещат, за да разгледат изборните резултати, не е ли трагикомично, че председателят на НРП не покани партийния кандидат-президент, бивш депутат, и не го помоли да обясни накратко защо се провали?
Неуспелият кандидат, от друга страна, който смята, че заслужава да бъде партиен лидер, понеже като кандидат-президент получи доста по-висока подкрепа от тази, която събра партията на парламентарните избори, полага усилия за свикването на партиен конгрес. Е, в политиката няма нищо по-нормално от това да претендираш за важни постове, било то партийно председателство или ръководни политически длъжности.
И все пак, ако един кандидат не само е загубил президентски избори, но и се е провалил неведнъж преди това на изборни битки вътре в партията, той би следвало да излезе със задоволително обяснение защо си мисли, че би могъл да бъде по-добър лидер. Провалилият се кандидат-президент обаче предпочете да я кара свенливо. Вместо да обяви кандидатурата си за председателското място, той предпочете да се скрие зад делегати и да каже, че е бил помолен да поеме една длъжност и не би могъл да бяга от отговорност. Забавно и наистина ужасяващо.
Управляващата партия обаче вече се събира на различни равнища, включително на конгрес, обсъди изборните резултати и начерта планове за това как да участва на предстоящите местни избори през март. По-малкият коалиционен партньор - Партията на националистическото действие (ПНД) - също направи свои планове и вече започна кампанията си, отправяйки призив към народа, че всички големи градове трябва да отидат при управляващата партия, за да се запази единението в централната и местната власт.
Понастоящем НРП държи общината в Измир, която до голяма степен подобно на анкарската община Чанкая, се превърна в последната крепост на социалдемократите. Да бъдат спечелени Анкара, Истанбул и някои други главни метрополии може да причини политическо срутване в момент, когато турската лира е изгубила от началото на годината 68 процента от стойността си спрямо долара и еврото, особено през последните два месеца.
Вместо да се питат обаче дали НРП ще успее да спечели Анкара и Истанбул, хората се чудят дали НРП ще успее да задържи Чанкая и Измир на предстоящите избори. Но нека НРП си играе "игра на тронове" с вътрешнопартийни отцепници, които се замерят с кал едни други, докато въпреки всички трудности обикновените турци обезумяват, икономиката е извън контрол, а шоуто в президентския дворец продължава.
(БТА)