Не сравнявайте емигрантските пари с чуждите инвестиции

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7037572 Не сравнявайте емигрантските пари с чуждите инвестиции Не сравнявайте емигрантските пари с чуждите инвестиции www.24chasa.bg

Това, че имаме два потока приходи, не значи, че са с една и съща цел

Емигрантските пари са повече от тези, които вкараха чуждите инвеститори у нас, гръмнаха медиите тези дни. Повод стана анализ на Българската стопанска камара, според който през 2017 г. преводите на българите зад граница възлизат на 2,2 млрд. лв., а преките чуждестранни инвестиции - 1,8 млрд. лв.

Според мен обаче двата ресурса не бива да се сравняват. Защото това, че имаме два потока на приходи, не означава, че те са с една и съща цел. Инвестицията си е инвестиция в капитал на компания, която след това се трансформира и в покупка на сгради, машини, съоръжения, в изплащане на заплати, т.е. има икономическо предназначение. Докато парите на емигрантите

не може да се

третират пряко

като инвестиция Ако те се използват за стартиране на нов бизнес, за покупка на къща, сграда, машини, кола, може да се смятат за такава. От друга страна обаче, парите от близки в емиграция може да допълват доходи на домакинства, какъвто, изглежда, е масовият случай. Така използвани, те вече не са инвестиция, а разход за потребление. Затова прякото сравнение между двете - емигранските пари и инвестициите, не е съвсем точно. Съгласен съм единствено, че показват някаква тенденция, но тя трябва да се постави в контекст.

Естествено е емигрантските пари, изпратени до Българи,я да растат, тъй като броят на наши сънародници, живеещи извън България, се увеличава. През 2007 г., когато влязохме в европейското семейство, те бяха доста по-малко, защото тогава имаше времеви ограничения за работа на българи в различни страни от ЕС. Впоследствие тези забрани изчезнаха, съответно и възможностите на хората да работят там нараснаха, а оттам нараснаха и възможностите им да връщат обратно пари в икономиката ни. Въпреки всичко това нетната миграция намалява, което означава, че

след няколко

години притокът

на средства

от българи в

чужбина може

да намалее

От друга страна, онова, което се наблюдава при инвестициите, не е проблем само на България, а европейски проблем. Към разрешаването му неслучайно са насочени различни европейски програми за насърчаване на инвестициите през последните години. Затова да се твърди, че България изостава в това отношение, че не е атрактивна и затова инвестициите отиват другаде, не е съвсем коректно. За сметка на това през последните години наблюдаваме

нарастване на

вътрешните

инвестиции Естествено, провеждането на реформи може да подобри условията за правене на бизнес, а оттам - да наблюдаваме ръст при вътрешните и външните инвестиции, но не може да се очаква да достигнат нивата си от 2006-2008 г.

Неотдавна излязоха данни, че на българската икономика не достигат около 500 хиляди инженери и средни технически кадри, което пък пречело на чуждите инвеститори да разширят бизнеса си у нас. Да, ето това е наистина сериозен проблем. Структурата на една икономика се променя бавно, не може да стане от днес за утре. Затова

дефицитът на

квалифицирана

работна ръка - такава, каквато бизнесът иска и търси, определено е пречка пред разширяването му. Ако нямахме този проблем т.е. имахме свободна работна ръка и бизнесът искаше да инвестира, можехме да постигнем по-висок икономически растеж. Така е, когато гледаме на нещата статично.

Какво обаче подсказва динамичният поглед? Показва например, че при недостиг на квалифицирана и способна работна ръка бизнесът лека-полека се настройва към тази ситуация и търси алтернативи. Една от тях е инвестирането в машинизация на производството - нещо, което от доста години наблюдаваме в земеделието например. И което доведе до по-добро развитие на сектора, независимо че в него работят по-малко хора. Затова

не бива да

гледаме

черногледо

на проблема - ако в краткосрочна перспектива недостигът на кадри може да се окаже пречка пред икономиката ни, то в средно- и дългосрочен план това може да създаде нови възможности за инвестиции.

Нека не забравяме, че през 2007-2008 г. имахме сходен проблем - тогава също нямаше квалифицирани кадри и бизнесът бе принуден да се справи с това. Сега, макар условията на национално и международно ниво да са различни, бизнесът ще се нагоди и ще се преориентира или към други производства, или ще замени по някакъв начин липсващата работна ръка с машини.

Мнозина питат как с тези дефицити и с променената структура на икономиката кандидатстваме за еврозоната. Според мен обаче не бива да бъдем песимисти. Например преработващата ни промишленост се развива много добре, износът на стоки и услуги също се променя към по-добро в сравнение с времето преди 10 г. Наблюдаваме постоянно увеличение на стоките с по-висока добавена стойност, което означава, че икономиката ни се трансформира и развива. Каква ще бъде тя след 5 или 10 г., когато дойде моментът за влизане на България в еврозоната, на този етап няма как да се знае.

Колкото до влизането ни в еврозоната, правителството е поело ангажименти за реформи през следващите 12 месеца. Ако си свърши работата и европейските ни партньори са доволни, ще направим първа стъпка към еврозоната. Но да не се заблуждаваме, че ще приемем еврото след 1-2 г. Вероятно ще бъдем допуснати в Механизма на обменните курсове, т.нар. ERM II. Оттам нататък ще продължаваме с реформите, за да постигнем устойчиво необходимите критерии за влизане в еврозоната. Но кога ще стане, каква ще е икономиката тогава, какви ще са демографските показатели, доходите, структурата на населението, предстои да видим.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Анализи

Американските санкции наближават, а Европа не успява да защити сделката с Иран

Високопоставен представител на американските власти казал на европейски дипломати на среща във Вашингтон, след като през май Доналд Тръмп изтегли САЩ от ядрената сделка с Иран, че техните усилия за спасяване на споразумението чрез защита на инвестициите на ЕС в Ислямската република са безсмислени. "Не можете", заявил служителят,

“Културен” чек за 18-годишните? Куха идея в лъскава опаковка

Дажбата от 200 лв. на абитуриент няма да създаде публика, която да остане в зали и галерии Предложените промени в Закона за закрила и развитие на културата, които предвиждат 18-годишните да получават по 200 виртуални лева за култура, звучат атрактивно, в презентирането им бе използвана запомняща се фраза като културен чек,

Стига вече! Повръща ми се от този Брекзит

Обърканите и арогантни изявления на видните му привърженици спират дъха и ми иде да скоча от прозореца РОБЪРТ МЪДЖ “ДОЙЧЕ ВЕЛЕ” В НАЧАЛОТО трябва да призная, че съм британец. И то от онези британци в Германия, които се стараят да се възползват от най-доброто в стила на живот и на двете нации. Понякога дори съм си фантазирал как ще прекарам

Холандия с най-добро здравеопазване в Европа

Македония има най-бърз достъп до лекари, България е на опашката Кой има най-доброто здравеопазване в Европа и към коя система е най-практично да се ориентира България? Според проучванията на института за сравнително изследване на здравните системи в държавите в Европа Health Consumer Powerhouse най-добра е здравната система в Холандия.

Промени на парче в здравното осигуряване може да сринат всичко

Мислят за задължително застраховане, а по закон е доброволно, при неясно определяне на цени и неограничено доплащане от пациента След повече от 15 г. опити за надграждане на здравноосигурителната система у нас това лято екипът на здравното министерство предложи варианти, които ще бъдат представени официално на 26 септември.

Коментар на седмицата №1: Камен без книжка уби майка, близнаци и дете. Държавата воюва за глупости

Без медиен шум, обществена и държавна реакция в белослатинското село Габаре вчера погребаха 22-годишната Таня. Погребаха я на рождения й ден. Спуснаха ковчега й в земята с неродените близнаци в утробата й. До нея погребаха и 2-годишната й дъщеричка. Уби ги в катастрофа 35-годишният ром Камен. Криминално проявен.

Последно от логоЗДРАВЕ

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Анализи

Коментар на седмицата №2: Желязна завеса падна над “Дондуков”

Имаме премиер и президент, на които по чин им се удава да командват. Но идва ден, в който и двамата трябва да се научат как се отстъпва, за да не взривят институционалния ред От паметника на “Света София” по осевата линия на жълтите павета до Ректората над София е паднала желязна завеса. Подобна през 1946 г.

Коментар на седмицата №3: Меркел поема голям риск с новия закон за имиграцията

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на седмицата. Този е №3 и е събрал близо 24 400 прочитания. Канцлерката Ангела Меркел се надява, че новият закон за имиграцията ще позволи на чуждестранните работници по-лесно да намерят работа в Германия, но нейната настойчивост да запълни рекордния брой свободни работни места рискува да

Треперете! Жените идат!

Гневът на феминистките е на път да обърне САЩ и после света Докато е в Ню Йорк, нашият премиер ще си отдъхне от набезите на ездачката Нинова. Но трябва много да внимава с американките – положението е страшно! Особено ако си мъж. Я си погледнал някоя двусмислено, я те е обявила за сексист по телевизията и работата ти е спукана.

Обиколката на папа Франциск в балтийските държави: нови предизвикателства и спомени за някогашни битки

Папа Франциск започва утре във Вилнюс обиколката си на изменилите се радикално след падането на комунизма балтийски страни в момент, в който Католическата църква се сблъсква със серия от педофилски скандали. В рамките на четири дни папата ще обиколи Литва, Латвия и Естония, които днес са непоколебими съюзници на Запада и все още носят белезите от

За или против Орбан да сме?

Имаме общи интереси с Вишеград за мигрантите, но за разлика от тях сме заплашени да станем периферия на ЕС Независимо от това дали начело на българското правителство е Бойко Борисов, или някой друг, българският национален интерес не предполага да заемем позиция категорично в полза на Орбан и новите консерватори на Европа или в подкрепа на Макрон,

Защо въпросът за ирландската граница е толкова важен за Брекзит

Въпросът за сухоземната граница между Северна Ирландия и ЕС е една от основните пречки за Великобритания да постигне споразумение с Брюксел за гладко и организирано излизане от съюза през март. Ето какво представлява той и защо е важен: И ДВЕТЕ СТРАНИ ИСКАТ ДА ИЗБЕГНАТ ПОЯВАТА НА ФИЗИЧЕСКА ГРАНИЦА - КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА През 1998 г.

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber