Казусът с метеоролозите показа, че БАН трябва да промени устава си - няма академия в света, чието общо събрание заседава всяка седмица
- Каква трябва да е логиката при решаването на проблема с финансирането на метеоролозите, акад. Воденичаров? Те искат повече средства, за да работят качествено, но трябва ли да се върви към отделянето на Института по хидрология и метеорология от БАН?
- Създателите на БАН са казали, че задачите на академията са да поддържа духовността и да работи за вещественото забогатяване на българския народ. Това означава, че който работи в академията, освен че ще се занимава с наука, трябва и да работи за полезни за обществото действия, които да са видими. Желанието винаги е било академията да бъде и националният, и експертният център на държавата. Няма никакво съмнение, че част от експертността на академията е свързана и с Института по хидрология и метеорология и Института по геофизика, които следят непрекъснато обстановката в страната. Лично мое мнение е, че този случай, който не е никак добър, е породен от факта, че начинът на управление на БАН не отговаря на времето, в което живеем.
Съгласно закона и устава на академията висш орган е Общото събрание на БАН, в което са 100 човека. Това са представители на всички институти и явно, че членовете, които са в това общо събрание, защитават интересите на своите институти. Случката стана поради това, че тези 15 млн. лв., дадени от правителството за БАН, съгласно закона трябва да бъдат разпределени от общото събрание. И преобладаващият брой участници са хората от институтите по природни и математически науки. Те съвсем логично направиха разпределението на тези пари съгласно възможностите и интересите на техните институти. Това са главно научни публикации, публикации в световната общност. И от всичките тези 15 млн. лв. някъде около 6-7% отидоха за приложна дейност и за това, което прави Институтът по хидрология и метеорология. Получиха се изказвания в общото събрание, които бяха обидни за Института по хидрология и метеорология.
Явно е, че един колективен орган не може да носи отговорност, няма колективна отговорност. По този начин на управление на академията в момента ръководството в лицето на председателя е само изпълнител на решенията на общото събрание, не може да се намеси. Ръководството и председателят се опитаха по някакъв начин да удовлетворят в разпределението на тези пари и искането на Института по хидрология и метеорология. Явно е, че решението на общото събрание е окончателното.
- Защото така е по устав?
- Така е по устав и по закон и затова мисля, че изводът, който трябва да си направим всички в академията, е, че този начин на управление не е най-добрият. Едно е желанието на един или друг институт, друго е визията за общото управление на академията.
- Тоест вие предлагате промяна на устава и закона за БАН?
- Няма друга академия в Европа, която да се администрира по този начин. Няма едно такова общо събрание. Там общото събрание е двукамерно и се събира веднъж или два пъти в годината. При нас общото събрание се събира почти всяка седмица по най-различни проблеми и администрирането на академията се извършва от тези 110 души.
- Откога се действа по този начин?
- От 1990 г. Имаше голям натиск тогава, че част от академиците са назначени по партийни съображения, и това беше добро решение за онова време, с което академията беше опазена от нападките, че в нея има хора, които не са подходящо избрани.
- Призовавате за радикални промени на устава на БАН?
- Призовавам за разумна промяна за управлението на БАН, защото академията е нужна на държавата. Ето, имаше проблеми с АЕЦ “Белене”, възложи се задача на института на БАН и се изготви експертен доклад.
- БАН разполага с най-добрата експертиза в държавата...
- ... и нелобистка. Държавата винаги може да разчита. Ето, освен доклада за АЕЦ “Белене” се работи и по задание на Министерството на отбраната, по въпроси, свързани с демографията. Винаги се обръщат към академията.
И едно такова евентуално изваждане на част от Института по хидрология и метеорология - защото целият не може да се извади от БАН, учените къде ще отидат, това ще бъде накърняване на експертния капацитет на БАН. Трябва да се прояви малко мъдрост и да не се стига до крайни решения.
- Във вторник на настоятелството на БАН ще бъде разгледано предложението на ръководството на академията, какво се предлага?
- Ръководството прави едно разумно предложение, което аз поддържам. Предлага се бюджетът на Института по хидрология и метеорология да бъде на отделен ред в бюджета на БАН, което означава, че никой по никакъв начин не може да се усъмни, че парите, предназначени за тях, както и плащането на международната такса по Евросат, ще може някой да им вземе. Стига колегите от института да ги удовлетвори такова предложение.
- По тази логика ако утре не дай боже стане някакъв проблем със земетресение и тогава пък учените от Института по геофизика може да поискат да се отделят от БАН.
- Разбира се. Виждате, че се внася успокоение, когато се чуе оценката на Института по геофизика и в такива моменти те винаги са държали едно много високо ниво при оценките на риска. Както и другите институти.
- Та тръгне ли се по този път - всеки институт да иска отделяне, какво ще стане?
- Това не е добре. Ще бъде загуба за България. Няма европейска държава, в която академията на науките да не помага в управлението на страната.
- Как от друга страна БАН и университетите могат да работят заедно по-ефективно?
- По принцип сътрудничество има. Но въпросът за администрирането , за който говорих в БАН, важи също и в държавните университети в България. За частните не говоря, защото те се управляват по малко по-различен начин от техните собственици.
Същото е положението и с общите събрания в университетите - в тях освен хабилитирани лица и преподаватели членуват администрация и студенти и те също участват в избора на ректор, а това не е добре. Примерите от водещите университети в света показват, че там израстването и избирането на ръководни кадри не е от долу на горе. Има няколко варианта.
Сега в момента се прави една добра стъпка с разговорите, които имаше в Бургас между министър Красимир Вълчев и Съвета на ректорите, че всеки ректор ще сключва договор с министъра на образованието. Досега ангажираност на ректорите към министерството административно нямаше. Този мениджърски договор ще направи една добра първа стъпка. Но би трябвало да се помисли и за следващата стъпка. Добрата практика показва, че ректорите се предлагат за избор не от целия университет, а например от настоятелство, което предлага двама кандидати и между тях се избира. Или се предлагат от равните между тях - от професорския корпус. А когато става дума за университет като Софийския, изборите трябва да се правят от професорите, които са доктори на науките. Трябва да има равенство на тези, които избират.
- Така логично се стига до въпроса ще се наруши ли университетската автономия по този начин?
- Тя няма да бъде нарушена. Голяма част (не говоря за ректорите с голям авторитет, които успяват да наложат мнението си и на общото събрание, и на академичния съвет) по някакъв начин са зависими от онези, които са ги избрали, поели са някакви ангажименти към тях. А задачата на ректора е да мисли за бъдещето на университета, той има най-добра представа какви научни изследвания трябва да се правят, какви предмети и специалности да има, а не това да се обсъжда от 200-300 или 400 човека. Знаете, че това невинаги води до най-добрия резултат.
И се надявам, че с промените, които се готвят в момента в Закона за висшето образование, част от тези неща ще бъдат добре обсъдени. Това ще бъде една от първите добри крачки за оздравяване на системата за висше образование в България.
- Ясно е, че нашите университети страдат от липсата на добри научни програми. Може ли в тази посока БАН да помогне, или това са научни общности, които обичат да се капсулират, когато тръгнат да правят наука?
- Да разделим нещата - говорим за университетите, а не за висшите училища. В България двете много често се смесват. Дори тук ще предложа една идея за разделяне на Съвета на ректорите - тези, които са ректори на университети, имат едни интереси, а ректорите на ВУЗ имат други интереси. В момента те са събрани в един съвет, но невинаги техните интереси се покриват и ефективността на този съвет не е добра.
Част от учените в БАН преподават в университетите, но е разумно да се направи следното: държавата много рядко дава поръчка на БАН и на университетите. Когато има една държавна поръчка, в която се носи отговорност от държавата, връзката между университетите с добавяне на екипи от БАН може да постави решаването на национални теми и проблеми. Това може да бъде регулирано. Затова бих призовал хората, които са поели ангажимента да ни управляват, много точно да дефинират нуждите, които имат, и да ангажират хората от университетите и от БАН.
- Призовавате за по-прагматичен избор на темите в науката, така ли?
- Не може една малка държава като България да покрива финансово изследванията във всички области на науката. Винаги съм призовавал точно за такова разработване на национални дългосрочни цели, за които след едно широко обсъждане да се каже - България си поставя 3-4 задачи. Било за възраждане на различни области от индустрията, било за здравеопазването и демографията... Тогава държавата ще определи от какви изследвания и каква експертиза има нужда. И учените ще знаят от какво има нужда държавата.
- И сега отново на дневен ред е как да бъде уредена акредитацията на университетите и висшите учебни заведения - как тя да бъде едновременно и по-бърза, и по-ефективна, и с най-точна оценка на предлаганото качество на обучение на студентите?
- Оценката за акредитация е до 10 и в момента всичките университети и вузове са с оценка между 8,5 и 9. Което означава, че или всичките са добри, или всичките не са добри. Значи тази система на акредитация не е ефективният механизъм, който ще подреди висшите училища по ранг. Системата трябва да бъде една за акредитация на университетите и друга - за вузовете. Защото те имат различни задачи - в университетите са хората, които ще правят наука и ще обучават, а във вузовете са хората, които направо ще навлязат в практиката, в живота. Трябва да се намери механизъм средствата за висше образование да бъдат насочени към кадрите, от които има нужда държавата. На първо място това са учителите. Оказва се, че в момента педагогическият факултет на СУ в четирите курса имало към 190 студенти. Това е ужасно. Добре е, че учителите се поставят на едно по-достойно социално място, но те трябва да докажат, че са достойни за него. Не може да не поддържа обучението на лекари, инженери, на специалисти, от които държавата има нужда. Младите хора трябва да бъдат насочени. А се прави нещо, което може да се нарече престъпление - млади хора отиват да учат финанси, право, пиар и след това не могат да си намерят работа, защото обществото няма нужда от толкова много специалисти в тези области. Защо трябва съдбата на един млад човек да бъде пречупена по този начин? Трябва да се вземат еднозначни мерки - сериозната подкрепа от държавата трябва да бъде за специалности, от които обществото има нужда.
- Как да стигат парите, които държавата отделя за наука?
- Пак ще повторя, че парите за целия спектър от изследвания не стигат. Парите за наука трябва да са насочени за неща, свързани с националните цели, за хората от хуманитарните науки, които работят за поддържане на българската духовност, за култура. И, разбира се, за специалностите, от които има нужда. Има един фонд за научни изследвания и друг - за иновации. А къде е връзката между двата фонда, те трябва да се съберат. Да не се допускат теми, които няма да се реализират в близките две-три години.
- За следващия програмен период ЕС ще отделя много повече средства за високи технологии, българските учени готови ли са да участват равностойно с проекти?
- Колегите от БАН са най-добри от участниците в България при европейските проекти. При средно ниво 17% от европейските участници, за България беше 30% участието на наши учени в реализирането на такива проекти. Създаде се фонд за изследвания за сигурността на Европа, но условията са предназначени за по-големите държави. Затова се търсят форми на сътрудничество и коопериране. Целта на тези програми е да се прави коопериране на изследователите в цяла Европа. Ние сме откъснати от изследователските центрове на големите фирми, от фундаменталните изследвания на големите институти.
Затова е добре да се правят конкретни изследвания. Повече прагматизъм трябва за проектите, зад които ще застане държавата. А който има други интереси, да търси и друго финансиране.
- Но какъв писък ще нададат тези, чиито проекти бъдат орязани по такива причини?
- Протести винаги ще има. Но се стига дотам - има протест, веднага се дава нещо малко. Това създава лоши навици за нови следващи протести. Трябва да се преценява докъде и колко.
С академик Стефан Воденичаров разговаря Генка Маркова
-------------
Стефан Воденичаров е роден на 1 септември 1944 г. в София. l Завършил е Техническия университет в София.
Доктор на техническите науки от 1988 г. От 1991 г. е професор, от 2004 г. - член-кореспондент на БАН, през 2012 г. е избран за академик.
От 3 декември 2012 г. е председател на БАН с 4-годишен мандат
Сега е заместник-директор на Института по металознание на БАН
Автор на монографии и научни публикации