Намаляване на обема на
изучаваните произведения дава
възможност за по-добро осмисляне
Според идеята за иновативно образование в основата на образователния процес стоят личността на ученика, неговите възприятия, които определят посоката на мислене и поведение. Затова е необходимо подрастващият да обърне внимание не само на света пред себе си, но и на призмата, през която го гледа, защото тя определя интерпретациите. Затова се изхожда от принципа “отвътре навън”, което означава
първо ученикът
да определи
принципите,
характера и мотивите си, защото вижда света такъв, какъвто е самият той - ученикът!
Мнението ми за новите учебни програми по български език и литература за 11-и и 12-и клас е положително. Философията на тези програми съвпада със становището ми за необходимостта от нов модел на образование.
В неговата основа стои идеята за развиващия се характер на обучението, за приемане на алтернативното мислене, което формира и изпреварващото, за решаване на проблеми.
Чрез литературата се опознава и се осъзнава действителността по пътя на осмислянето, разбирането и разрешаването на противоречия. Затова е необходимо много добре тематично да бъдат структурирани творбите, които трябва да се изучават в 11-и и 12-и клас.
Идеята на тематичното разделение е добра и защото
ще даде
възможност на
учениците да
стигнат до
проблема
Ще им предостави възможност да вникнат в основните авторови послания. Темите “Родното и чуждото”, “Любовта”, “Вярата и надеждата”, “Трудът и творчеството”, “Миналото и паметта”, “Обществото и властта”, “Животът и смъртта”, “Природата” и “Изборът и раздвоението” формират гражданското мислене и дават възможност за лична интерпретация и включване в процеса на осъзнатост и определеност и на самата личност на ученика по отношение на възприятията си.
Харесва ми възможността учителите сами да избират допълнителни творби, които могат да бъдат изучавани, да включват и други творби на същия автор. Разбира се, обвързани с така зададените теми.
Добро впечатление ми прави намаленият обем на изучаваните произведения. Досега големият обем на литературата, която се изучава в 11-и и 12-и клас, създаваше проблеми на учениците преди всичко. Сега се дава възможност да се получат по-добро осмисляне и възприемане.
В 11-и клас е включен за изучаване “Бай Ганьо журналист”. Това е фейлетон от втората част на книгата “Бай Ганьо” и е изключително актуален с оглед на съвременните обществени условия. Възможно е да се направи съпоставка между социалнополитическия и нравствения облик на съвремието на автора и на нашето съвремие. Творби като “Бай Ганьо журналист” и “Бай Ганьо прави избори”
провокират
критично
мислене,
творчески подход, възможност за изразяване на лична позиция. Положителен избор за 11-и клас е и комедията на Станислав Стратиев “Балкански синдром”. Тази творба определено ще бъде разбрана.
Чрез хумора ще се актуализират основни ценности и ще предизвика интерес. Повестта на Емилиян Станев “Крадецът на праскови” също е лесна за интерпретация. Изучаването на “Приказка за стълбата” на Смирненски отново ще ни насочи към злободневни обществени и социални проблеми и ще акцентира върху общочовешките ценности.
Така че авторите от съвременната българска литература, които са избрани в 11-и и 12-и клас, са позитив при направата на програмите.
Стихотворението “Посвещение” на Петя Дубарова в 12-и клас е добро за изучаване, възприемане и разбиране. Както и творбите “Колко си хубава” на Христо Фотев и “Аз искам да те помня все така” на Дебелянов.
В основата на новото образование трябва да стоият критическото мислене, иновативността, творческият подход, креативността и да се разчупи тази догматичност в сферата на образованието, консерватизмът, закостенялостта. Моделите, по които са учени учениците да мислят, да разсъждават, да възприемат света, трябва да бъдат разчупени, тъй като разбирането е в основата на доброто усвояване на авторовите послания в художествените творби.
-------------
Петя Налбантова e старши учител по български език и литература в 119-о средно училище “Акад. Михаил Арнаудов” в София