И как се каляваха чувствата на релаксиращия
българин към черноморските плажове
Когато някой ни допада, казваме “мой човек”, “точен човек”, “върхът е”, “от моята кръвна група”. В Англия използват израза “Това е моята чаша чай”. А в Бразилия - “Това е моят плаж”.
И не е чудно за страна с над 11 000 километра крайбрежие. Българското е 378 километра и плажовете далеч не са културна икона у нас като за бразилците. Но все пак всяка година от края на май до средата на септември обсъждаме пламенно и неуморно защо еди-кой си е “моят плаж”, стряскаме се, ако на него се появи някоя от обичайните летни заплахи,
ругаем ония,
които са го
заградили,
вдигнали са нещо там или са увеличили безобразно цената на шезлонга и чадъра.
Министерството на туризма ще прави разграничение на плажовете по Черноморието в 12 категории, и правилно. Така и държавата ще има ясна отправна точка за политики, услуги, инфраструктура. Къде трябва инспекторите на агенцията по храните да са по-бдителни и къде - полицаите. Къде какви летни културни фестивали са по на място и т.н.
Морската ваканция вече не е онова голямо и общо понятие като навремето, когато важното бе да отидеш там, където има пясък, слънце, плискащи вълни и някакво легло. Спомнете си песента от култовия филм “Оркестър без име” - там се пее как
героите остават
на самотния
плаж,
нищо, че е есен и брегът е пуст.
Изобщо “нека да е лято”, защото “ах, морето!”.
Но с възхода на градската култура и на софистицираните туристически вкусове вече има плажове и плажове.
Едно е “вземи slk-то, ела на Какао бийч”, съвсем друго - на Джулай в Камен бряг, трето - “Градина, Смокиня, направих се на...”, четвърто е на Бутамята. Известни са спецификите на различните заливи с пясък около Созопол и т.н. Плажът не е просто място с пясък и чадъри, а знак за принадлежност към общност. Различни вкусове - различни плажове. Един иска да се гмурка, друг - да му е диво, докато пие биричка, трети - да се смеси с party animals.
Този тренд идва и на вълната на все по-масовото пътуване на българи към Гърция през летните месеци. Мнозина са, които разпознават “свой” плаж и там. Профилирането на плажовете в Гърция, разбира се, е много по-напреднало. Там само обитаемите острови са 227 (почти колкото общините в България) и плажовете на много от тях са с различни профили. Може да намерите в интернет безброй списъци с топ 10 на плажовете на Тасос, Миконос, Корфу...
Ако направим
кратък списък на
знаменитите
световни
плажове,
в него ще попаднат поне два гръцки. Както за много други прочути места, и тук заслугата е най-вече на популярната култура.
- Стана дума за Бразилия - всеки е чувал за Копакабана и Ипанема.
- Плажовете на Лазурния бряг във Франция, където ходят богатите и известните.
- Канкун в Мексико е известен от много филми.
- Кастани на гръцкия остров Скопелос - там е заснета първата част на филма “Мама миа”.
- До Малибу в Калифорния е романтичният плаж от филма “Тетрадката”.
- Венис бийч в Калифорния е плажът, където тичат спасителките от сериала Baywatch.
- Ставрос бийч в Крит, на който танцува Антъни Куин в “Зорба гъркът”.
Съвсем друга тема е впрочем защо интересът на българите към морето достига до плажа и хотелите и не се разпростира към корабите, водните пространства, преодоляването им.
Не съм антрополог и не мога да кажа защо е така. Но тогава лозунгът “България на три морета” какво означава - че искаме да ходим на нови плажове ли?