В обозримо бъдеще израелците ще бъдат малцинство и ако няма две държави, тогава те самите ще попаднат под ударите на расисткия си закон, казва палестинският посланик у нас
- Г-н посланик, след като Израел прие закона за “националната държава”, според който само евреите в страната имат право на самоопределение, вие реагирахте доста бурно, определяйки го като расистки.
- Да, защото това наистина е един расистки закон във всичките му измерения. И ако досега говорехме, че Израел упражнява дискриминация и апартейд в действията си, то това вече е законно установено. Дори терминологията, използвана в този закон, не е правна, а е по-скоро религиозна, заимствана е от Стария завет. Говори се за историческото отечество на еврейския народ и за земята Израилева. Коя е земята Израилева? Такова понятие има само в Тората. Голяма част от
равините смятат,
че земята Израилева
е от Нил до Ефрат
Това ли е територията, за която се отнася новоприетият закон? Понятието “еврейски народ” също е неясно и мъгляво. Няма дефиниция и не е ясно кой точно се смята за евреин. Когато в закона се говори за народа на Израел, това за пророк Яков и неговите потомци ли се отнася, така както е в Тората, или за днешните граждани на държавата Израел? Хазарите, които преди Х век приемат юдаизма, евреи ли са, или не? В този смисъл целият закон е увит в религиозна окраска и превръща политическия конфликт в религиозен, за което винаги сме предупреждавали, че не бива да се допуска.
- И с какво тази философска полемика ще помогне на националната палестинска кауза?
- Ние се борим за осъществяване на нашите права - правото на завръщане, на самоопределение и създаване на независима палестинска държава.
- Смятате, че този закон пречи?
- Този закон поставя преграда пред тези въжделения и стремежи. Той поставя Израел в групата държави, които се самопоставят над закона, защото противоречи на редица международноправни актове, включително и на резолюция 181 на ООН, която е създала Държавата Израел. Противоречи и на резолюция 194, която се отнася за правото на бежанците на завръщане. Когато Израел подава молба за членство в ООН, са му поставени две условия - да приеме и признае резолюции 181 и 194. Израелският премиер тогава прави посещение в САЩ и слага подписа под двете резолюции, но те остават неизпълнени и до днес. По този начин законът за еврейската националност разклаща самата основа, върху която е създадена и се гради Държавата Израел. Този закон представя и разкрива истинското лице на Израел - държава, за която винаги сме казвали, че не желае мир искрено. И този закон го доказва. Свободните и цивилизовани държави трябва да бойкотират Израел до отмяна на този и подобни законодателни актове и докато не се изтегли от окупираните палестински територии. Израел е
единствената държава
в света, която няма
конституция и не е
определила своите граници,
така че те да бъдат международно признати. Държавата се управлява чрез законови актове, един от които е и този закон. По същество законът налага на държавата да се обръща за арбитраж при решаване на всякакви спорни проблеми към религиозните постулати и в случай че не бъде намерен религиозен постулат, едва тогава да се обърне към гражданската съдебна практика.
- Това не е ли нормална практика за региона, в който живеете? Нима цялото законодателство на вашите арабски съседи не се опира на религиозните норми на шериата?
- В Ливан, Сирия и Йордания има гражданско законодателство, не шериат. Има си граждански съдилища и система на шериатски съдилища. Те са отделно. Въпросът не е в това. Ако погледнете израелския закон, той ви казва, че право на гражданство в тази държава имат само евреите. Как бихте погледнали на закон тук, в който се казва, че право на българско гражданство имат само българите католици или българите православни например?
- Тоест арабите, които живеят в рамките на израелската държава, нямат право на гражданство?
- Казано е в закона, че това е държава на евреите, което означава, че арабите автоматично се оказват втора категория и може да бъдат лишавани от израелско гражданство. Имаме категоричен пример за това - Източен Йерусалим. През 1980 г. законът, с който Йерусалим бе анексиран и обявен за единна, вечна и неделима столица на Израел, не даде гражданство на палестинците, които живееха там. Анексирана бе територията, но не и населението. Палестинците получиха пребиваване, което оттогава се подновява периодично. И във всеки един момент на всеки един палестински гражданин на Източен Йерусалим може да му бъде отнето правото на пребиваване.
- И при това положение какво се случва с този гражданин?
- Бива отведен на Западния бряг. Екстернират го.
- А сега новият закон с какво променя ситуацията?
- Този закон променя ситуацията за тези палестинци, които никога не са напускали родните си места и към този момент са граждани на Израел. Сега вече тези хора може да бъдат лишени от гражданство.
- Колко са тези хора?
- Около 2 милиона - 20-25% от населението на Израел.
- Тоест това е най-сериозното нещо в този закон, а не фактът, че Израел е решил да се нарече еврейска държава, каквато той де факто е. Защото и досега ние наричахме Израел еврейска държава.
- По този въпрос ще направя една историческа бележка. Когато на американския президент Хари Труман поднасят за подпис акта за признаване на Израел, там пише: еврейската държава Израел. Той задрасква собственоръчно думата “еврейска” и така САЩ признават само Държавата Израел. А по отношение на вашия коментар за съседните арабски страни бих добавил, че
не толкова видимата
намеса на Израел
в тези страни е насочена
главно към създаване
и насърчаване на такива
религиозни движения
и формации, по начина, по който го направи ИДИЛ. Това оказа най-голяма услуга на Израел. Съществуването на такива фундаменталистки формации наоколо във висша степен придава легитимност на онова, което самата израелска държава върши. Гражданството в Палестина, Сирия, Ливан, Йордания и навсякъде другаде не е базирано на фактора религия. Мюсюлманите, християните, бахайците, халдейците, асирийците и всички останали са граждани на околните арабски страни и се подчинават на гражданските закони. А Израел чрез този закон отнема гражданските права на всички освен евреите.
- Имах предвид, че законодателството, правото в страни като Египет - защото това е най-големият ви съсед - и едва след това са Йордания, Ливан и Сирия, изворът на правото там изхожда от шериата. Има гражданскопроцесуален кодекс със заемки от римското право, но фундаментът на правораздаването е шериатът.
- Така е, съгласен съм. Вярно е и това, че 90% от населението на тази страна е мюсюлманско, но коптите в Египет са пълноправни граждани на страната.
- Да, но Египет се нарича арабска република, а не коптска или берберска република. И въпреки че се нарича така, неарабите, които са граждани на тази страна, не виждат в това нищо застрашаващо тяхната идентичност. Проблемът ви са хората и земята, а не философски постановки. За какво са ви табели на арабски език, след като ви взеха земята?
- Езикът е като земята. Допреди приемането на закона цялото адиминстративно обслужване бе по задължение на двата езика, а сега по закон минава на един език. Това означава и още много други неща. Официалните документи ще са само на един език. Означава и че държавата вече няма да се грижи за книгоиздаването на арабски език например.
- Точно по този въпрос, опасявам се, няма да срещнете голямо съчувствие в страна като България, където има проблем с едни следобедни новини на турски език.
- Напротив, би трябвало да срещнем голямо съчувствие, и ще ви кажа къде грешите. Вие сравнявате българите с израелците, а би трябвало да ги сравнявате с палестинците, защото те са местното население, а израелците са пришълците. Българите са местно население и са мнозинството тук. Представете си някой да дойде отнякъде тук в София и да премахне статута на българския език като официален.
- Говорех за това, че в България има 600 хил. турскоезични граждани, чиито идеи за книгоиздаване, новини и т.н. не се радват на голяма популярност.
- По време на моите срещи с български парламентаристи стана ясно, че те разбират за какво става дума и не приемат по същество този израелски закон.
- Добре, да ви попитам и за нещо друго. Гледах кадри от освобождането на Ахд Тамими от затвора. Дотам ли стигна палестинската кауза, че да се вкопчи в едно 17-годишно момиче и да го използва за своите цели?
- Ахд Тамими, както поколения палестинци, е възпитавана в дух на любов към отечеството. Тя живее в Наби Салих - селище, което често е нападано от окупационната армия. Тя от малка е виждала да загиват и да бъдат арестувани нейни близки. Съвсем в детски порив се е стигнало и до тези кадри, в които тя като малка се опитва да изтръгне майка си от ръцете на войниците, а също и братовчедите си. Този неин устрем продължава до арестуването й, когато тя се опитва да освободи своя дом. Позорът в случая е за войниците от окупационната армия, които арестуват жени и момичета, които защитават земята си. Ахд Тамими е сред героините на Палестина.
- Не е ли по-честно палестинските мъже да хванат оръжията, вместо да разчитат на една тийнейджърка да шамаросва израелски войници?
- В хода на нашата палестинска борба сме прилагали всички международно позволени средства, включително и въоръжен бунт. Противопоставяли сме се с оръжие на израелската окупация. Ще припомня за 82-дневната блокада на Бейрут, която израелските сили не можаха да разбият въпреки модерното си въоръжение. Сега ние възприехме друго средство за борба - народната съпротива. Борбата на малката героиня Ахд Тамими се вписва точно в тази мирна народна съпротива на палестинците. Това е на сегашния етап.
Има палестински
организации, които
предпочетоха да
запазят оръжията си
и които смятат, че въоръжената борба е единственият метод за постигане на целите. И въоръжената борба, и мирната народна съпротива са сред допустимите методи за реакция на всеки окупиран народ. Това, което виждате по телевизията, тези невъоръжени походи от вътрешността на ивицата Газа към границите, това е връхна точка в метода на мирна съпротива. На всеки един от етапите народът ни проявява творчество.
- Четохте ли плана на Тръмп за Палестина, какво мислите за него?
- Не съм го виждал като текст, но са ясни очертанията на този план. Категорично ясен е финалът на този план, а той е провал. Защото няма да види бял свят каквото и да било решение, което не се основава на независима държава Палестина в границите от 1967 г. със столица Йерусалим. Това е минимумът национални палестински права. Затова и част от арабските лидери, които първоначално подкрепиха т.нар. от Тръмп сделка на века, вече оттеглят подкрепата си, когато започнаха да се виждат очертанията на тази идея. “Сделката на века”, огласена от Тръмп, бе план за ликвидиране на палестинския проблем чрез ликвидиране на палестинската кауза. Първата стъпка за това бе признаването на Йерусалим за столица на Израел, а сега се търси и осуетяване на завръщането на бежанците. Една от стъпките към това бе прекратяването на американското финансиране за UNWR - агенцията на ООН за палестинските бежанци. Мандатът на тази агенция ще приключи тогава, когато бежанците се завърнат по домовете си, а не тогава, когато реши Тръмп или някой друг.
- Сделка на века няма да има?
- Ако Тръмп и САЩ не оттеглят решението за признаване на Йерусалим за столица на Израел и ако не признаят Източен Йерусалим за столица на Палестина, нищо от тази сделка няма да се случи. Към този момент “сделката на века” се проваля с гръм и трясък.
- Само да не пропуснете поредния шанс?
- Ние приехме международното право и се съгласихме с това да създадем своята държава в очертанията на границите от 1967 г. Макар че резолюцията за разделяне ни оставя 45% от територията, а ние към момента сме съгласни на 22%. Израел действа методично за ликвидиране на възможността за прилагане на принципа за две държави. Ние многократно предупредихме, че Израел не желае прилагане на принципа за уреждане чрез две държави. Ако този принцип бъде ликвидиран, остава само една държава. Но колко би оцеляла една държава на апартейд? Затова призоваваме останалите страни да се вгледат в тази система на дискриминация, която създава Израел и която противоречи на елементарните постановки на международното право. Светът не може да изтърпи прекалено дълго една такава система. Станалото през 1948 г. - принуждаването на палестинците да напуснат земята си - няма да се повтори. Ние
ще останем вкопчени в
земята си, каквото и
да ни струва това
Има разумни гласове в Израел, които казват, че е време да се обърне системата - не към апартейд и дискриминация, а към система, която признава правата на всички, включително и на малцинствата. Защото според израелските демографски прогнози в едно обозримо бъдеще ние ще преобладаваме като елемент. И излиза, че когато един ден те се превърнат в малцинство, ще трябва да бъдат подложени на действието на закона, който сами са приели. Ако бъде ликвидиран принципът за две държави, тогава единственият вариант ще бъде една държава. С всичко, което ще произтече от това.
- Мисля, че се върви към една държава.
- Очаквам, че глупавата и расистка израелска политика ще доведе точно дотам.
- Всяка държава има право да бъде глупава и расистка.
- Да, понякога твоят враг ти оказва най-голямата услуга точно чрез своите необмислени действия и постъпки. Ако погледнем примерите от историята, държавите рухват не когато са слаби, а когато са във връхната точка на своето развитие. В момента Израел е стигнал върховете на гнета и расизма. Вече няма накъде повече.
- Не съм сигурен.
- При цялото ми уважение към индианците, ние не сме индианци. Вече 100 години ние не се отказваме от своята идентичност, култура и права. Врагът не успява да ни заличи. Има един известен цитат от Голда Меир, която казва, че първото поколение палестинци ще измре, а второто ще забрави Палестина. В момента вече има четвърто поколение палестинци по света. Повечето никога не са виждали Палестина, но въпреки това са още по-привързани към нея.
- Личното ми впечатление е, че вие сте се превърнали в много умели преговарящи, които обаче в един момент няма да има за какво повече да преговарят.
- Има международно право. И ние продължаваме да се държим здраво за международното право. Нарушаването на това право ражда само войни. Това е, което виждаме и в Сирия, и в Ирак, и на много места по света. Най-големият нарушител на международното право са САЩ. Те разпалиха войни в над 100 държави по света, погазвайки международното право и резолюциите на ООН. Сега обаче
изгряват звездите
на Русия и Китай, а
американската звезда
помръква лека-полека
Двата издигащи се колоса признават държавата Палестина в границите от 1967 г. със столица Източен Йерусалим. Когато Тръмп и Путин се срещнаха, позицията на Путин, която не бе добре уловена от медиите, бе, че Русия държи на изтеглянето на всички въоръжени групировки, които незаконно се намират на територията на Сирия. Това включва и израелската окупационна армия в Голан. В един момент може да се предположи, че това ще бъде приложено спрямо израелците на Голаните и ще се разпространи и върху останалите територии от 1967 г.
- Съгласен съм, че САЩ неведнъж са нарушавали международното право, но ако смятате, че Русия и Китай не го правят... Предвид случилото се в Крим и действията на Пекин в Южнокитайско море и при положение, че не са тайна договорките между Русия и Израел точно в Сирия, мисля че напразно разчитате, че тези хора могат да ви решат проблемите. Те решават само собствените си проблеми, точно както американците.
- Най-малкото по отношение на палестино-израелския конфликт тези две държави ни подкрепят и това е, което ни интересува.