Тодор Чобанов: Близо 50 сгради са изгубили статута си на културни паметници само за 4 г. в София, затова сега задачата е много по-трудна

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6996933 Тодор Чобанов: Близо 50 сгради са изгубили статута си на културни паметници само за 4 г. в София, затова сега задачата е много по-трудна Тодор Чобанов: Близо 50 сгради са изгубили статута си на културни паметници само за 4 г. в София, затова сега задачата е много по-трудна www.24chasa.bg
Доц. д-р Тодор Чобанов

В кадастралните карти трябва да се отрази коя е защитена, по света го пише и в акта за собственост, казва заместник-кметът на София по култура и образование

- Доц. Чобанов, след гневната ви реакция в деня на пожара на Царските конюшни като че ли се дистанцирахте от конфронтации с министър Боил Банов. Но не е ли наистина виновно ведомството му за състоянието на паметника?

- Нито аз, нито институцията, в която работя, търсим конфронтация с някой. Нашата задача е да спасим конкретните старини, които са важни за обществото и представляват неговия културен капитал. Правим всичко възможно и няма как да пестим тревогата си, когато имаме основание за това.

Помня подобни въпроси, когато алармирахме преди няколко години, че разкопките на ларгото буквално са се заблатили. Факт е, че знакови старини по различни причини, основно идеологически, не са получили статут през втората половина на ХХ век.

Конюшните съвсем не са

единственият такъв случай Министерството на културата днес е в ситуация да наваксва, да компенсира десетилетни дефицити. Понякога обаче самите събития изпреварват процедурите и се налага “да бием камбаната”, преди да е станало твърде късно.

Истината е, че с г-н Банов имаме добра комуникация и той, както и в други кризисни моменти, реагира правилно в сложната ситуация след опожаряването. Да, всички сме гневни, емоциите са силни. Ако не ни вълнуваше съдбата на старината, сигурно нямаше да реагираме така тревожно, нямаше да ни пука. Обаче точно в този смисъл тревожният сигнал постигна своята цел. Обществото очаква от всички институции да изпълнят задълженията си, всеки според своята роля и отговорност, какъвто беше и изводът на специалната среща по темата, която се състоя при министър-председателя. Опазването на културното наследство е мисия, която касае всяка институция, а и цялото общество.

- От месеци искате Царските конюшни да получат най-висок статут на паметник на културата. Кога ще стане това и какво ще се промени?

- Действително Столична община е преценила, че има знакови обекти, които се налага да получат статут на културни ценности като част от оценката на обществото за тяхната историческа и културна значимост. Нашето разбиране е, че те трябва да бъдат съхранени и предадени на следващите поколения в автентичен вид. Затова и поискахме стартиране на съответната процедура за Царските конюшни, които са ярко свидетелство за историята на Третото българско царство и възстановяването на нашата държавност след пет века пауза.

Със статута се променят не само формалните изисквания към материята, която изгражда старината, не само как трябва да се пази и изглежда, променят се основно отговорностите на собствениците и институциите.

Статутът означава и

наказателна отговорност тогава, когато старината се руши или е застрашена от безотговорни действия.

- Какво е състоянието на негорялата част в момента?

- Какво е състоянието тепърва ще се изяснява, но широката разгласа на проблема без съмнение ще накара собствениците и ползвателите да предприемат конкретни действия за нейната поддръжка. Вече чухме и конкретен ангажимент от колегите от МВР.

- Има ли умисъл в усложняването на процедурата, или е от некомпетентност?

- Процедурата действително е много сложна. И бавна. Но като всяка подобна процедура трябва да се извърви, за да гарантираме съхраняването на нашата историческа памет, на нашата идентичност.

Не мисля, че има данни за умисъл. Но е публична тайна, че капацитетът на Националния институт за опазване на културното наследство е недостатъчен.

Информирани сме, че министър Банов е подготвил редица мерки за неговото подобряване, което е похвално, защото в момента има съмнение доколко са в състояние да се справят с по-комплексни задачи.

От наша страна

сме готови да оказваме

всякакво съдействие,

например да поемем

дигитализацията

на архива за София

Убеден съм, че останалите градове ще прояват желание също да се включат, всеки според възможностите си. Трябва още на кадастралната карта за всеки обект да има възможност да се види какъв е статутът му, какви са особеностите, какви са режимите за опазването му. В много държави тези работи са нанесени даже в акта за собственост!

- Открихте ли колко са собствениците и как ще ги задължите да възстановят сградата в оригиналния ѝ вид?

- Усилията за изясняването на собствеността продължават. Най-важното вече е ясно, за горялата част чухме ясни ангажименти за предприемане на ремонтни и възстановителни работи. Самият закон и действащият ПУП защитават комплекса и отделните му части, предписания в тази насока отново ще бъдат дадени от всички институции, които имат отношение към случая.

- За кои други сгради сте поискали нов статут?

- Поставили сме въпроса за статут за къщата на ул. “Хан Крум”, както и възстановяване на свален статут на още три сгради - на ул. “Шести септември”, на бул. “Васил Левски” и къщата на бул. “Цариградско шосе”. Ясно си даваме сметка, че министерството има изключително сложна и трудоемка задача - само за периода 2005 - 2009 година са свалени само в София 48 защитени статута. От тях 2 е свалило самото министерство, а 46 - тогавашният Национален институт за паметници на културата (НИПК) на своя отговорност. Свалянето на статута сваля и специалната отговорност на институциите и на собствениците, което никак не е малозначително.

- Очевидно високите санкции, които налагате на собствениците на сгради - паметници на културата, не са достатъчни, за да се запази духът на Стара София. Предложихте промени в Закона за запазване на културното наследство, докъде стигнаха те?

- Някои промени вече бяха утвърдени от по-миналото народно събрание, но са нужни и допълнителни. Имаме готови текстове, които ще предложим както на министъра на културата, така и на народните представители от София, които са традиционно мотивирани да търсят законодателни решения на проблемите на града.

- Собственикът на бившата юзина на двореца на “Московска” 11 иска да я надстрои със 7 етажа. Как може общината да я спаси?

- Ще направим всичко възможно за спасяването на обекта. На този етап няма как да се каже повече, но битката ще е трудна, защото, от една страна, го има сериозния инвестиционен интерес, от друга - интереса на обществото да се пази тази важна старина.

- Министърът на енергетиката Теменужка Петкова обеща да прехвърли сградата на НЕК на Столична община. Това ще ви развърже ли ръцете да разкриете величествения римски амфитеатър на Древна Сердика? В какви срокове може да се случи това и каква ще е концепцията за разкритие на амфитеатъра?

- Става дума за терен около осем декара, който преди десетина години се предвиждаше да се използва за изграждане на офис сграда на НЕК.

Държавата правилно разчете ситуацията и теренът е в процес на прехвърляне към Министерството на културата, а надявам се - после и към нас, тъй като имаме реалистични идеи за

лятна сцена,

следваща контурите

на римските основи

Няма никакво съменние, че цялата зона неделимо принадлежи към археологическия резерват Сердика - Средец, който е изключителна държавна собственост.

- Две години след основния ремонт на комплекс “Антична Сердика” се оказа, че част от инфраструктурата е в окаяно състояние и се налага отново ремонт. В какво състояние и кога ще приемете ларгото от Министерството на културата, как ще го развивате?

- Истината е, че си има проблеми, но те далеч не са така драматични, както се опитват да ги представят определени среди.

В подземната зона археологическите структури - най-добре запазените, са в много добро състояние. Там ще инсталираме, надявам се, още в следващите 6 - 8 месеца експозицията на самия подземен музей съвместно с НАИМ при БАН.

В откритата зона има нарушения по т.нар. шапки на зидовете, както и по самите зидове, но като се отчете, че от 2013 г., когато ги правиха, мина доста време, при нашите климатични условия това въобще не е изненадващо. Една поддържаща реконсервация ще позволи нещата да се нормализират. Истината е, че

за всеки обект на открито

се налага периодично

да се прави реконсервация,

дори да е безупречно

изпълнен

Затова е препоръчително да се покриват изцяло, но в случая беше наложително да се предвиди и открита зона, за да могат преминаващите да наблюдават поне част от археологическия комплекс.

- Знате ли, че бурени са прораснали на места, търкалят се обърнати пейки - на вас приятно ли ви е да минавате там?

- Минавам почти всеки ден и сигнализирам непрекъснато колегите от Министерството на културата по един или друг проблем. Музеят за история на София ще направи всичко възможно да бъде добър стопанин на този доста труден обект, когато го приеме.

Факт е, че вандализмите са почти ежедневие и че тези 15 хиляди квадратни метра са много трудни за поддържане. Но така е навсякъде с подобни огромни комплекси.

- Колко често поглеждате София през очите на чужденците, които през лятото ежедневно обикалят града ни? Вие къде бихте ги завели?

- Непрекъснато , защото само по време на председателството посрещнахме около 50 различни делегации и често говорихме с гостите за града.

Водещите обекти са Боянската църква, храмът и подземния музей под базиликата “Св. София”, музеят за история на София, храм-паметникът “Свети Ал. Невски”.

CV

* Роден на 11 септември 1977 г.

* Завършил специалност “Археология” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”

* През 2008 г. е защитил докторска дисертация на тема “Дворцовата архитектура на Първото българско царство”

* Заместник-кмет на София по направление “Култура, образование, спорт и превенция на зависимости”

* Семеен, с две деца

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Лъчезар Богданов: Ако махнат плоския данък, да не се окаже, че ще накажат хората с 1800 лв. заплата

Нова криза? Има прилики с 2008 г., но сега растежът на икономиката е доста по-стабилен, казва икономистът - Десет години след въвеждането на плоския данък отново се чуват призиви той да бъде сменен с прогресивно облагане. Г-н Богданов, трябва ли плоският данък да бъде махнат? - Някои от критиките срещу този данък са доста идеологизирани.

Доц. д-р Румяна Коларова: Президентът загатна, че има търсене за нова партия сред левеещите се бизнесмени

Рано е да се говори за предсрочен вот - кабинетът на Борисов и мнозинството имат още управленски и политически ресурс Стратегията на Радев - да гарантира разширяване на периферията от симпатизанти на БСП към политическия център Всеки опит на държавния глава да се ангажира с партиен проект ще бъде деструктивен,

Александър Ненков: С парите от толсистемата пътищата ще бъдат по-добри до 10 години

Хартиена винетка може да се направи електронна и от вкъщи  Толтакса няма да се плаща за отсечки в лошо състояние Магистралите вече се задъхват, трябва да се разширят, затова са необходими много средства Трябва да се изгради система за контрол, за да се ползват коланите в автобусите, казва Александър Ненков,

Януш Войчеховски: 400 000 души умират преждевременно в ЕС всяка година заради мръсен въздух

Отчитаме намаляване на замърсяването в София от 2010 до 2016 г. Не бива да тълкувате доклада като критика към България ЕК трябва да ускори процедурите за нарушение В София няма станция за мониторинг на промишлени съоръжения  Замърсяването на въздуха не е проблем само на определен град или страна, това е проблем на ЕС, казва Войчеховски,

Александър Манолев: Интересите в транспорта са за милиарди и очевидно пречех на някого

Няма съмнение, че атаката срещу мен бе целенасочено организирана, казва зам.-министърът на икономиката, който отказа да стане министър на транспорта - Г-н Манолев, след като обявихте, че оттегляте кандидатурата си за министър на транспорта, казахте, че ви трябват няколко дни, за да си отговорите на някои въпроси. Направихте ли го?

Писателят Александър Секулов: Сигурен съм, че Одисей ще обходи Европа

Пиесата му “Няма ток за електрическия стол” се репетира  в Чикаго Кой е Александър Секулов? В спокойното откъм изненади пространство на БГ драматургията настъпи оживление. Трупата на “Трап доoр тиътър” от Чикаго ще постави на тяхна сцена пиесата “Няма ток за електрическия стол” от Александър Секулов.

Последно от логоЗДРАВЕ

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Фабрицио Паризи: Докато стреляха по папата, бях със Сергей Антонов в посолството ни в Рим

Кола на карабинерите ме следваше, като ходех на училище, казва днешният музикант, чиито песни се слушат по цял свят - Имате интересен произход, разкажете за него. - Баща ми Пиеро Паризи е италианец, беше музикален продуцент, който за съжаление, вече не е между живите. Роден в Рим, но корените му идват от Южна Италия, имам роднини в Сицилия,

Красимир Вълчев: Правим дигитален облак с уроци, клипове - образователно съдържание

Като родители да възпитаваме децата си в уважение към учителите, имаме обща мисия, казва министърът на образованието и науката - Г-н Вълчев, коя е най-съществената промяна, която предстои през учебната 2018/2019 г.? - Може би най-съществената промяна са нови учебни програми в 3-и, 7-и и 9-и клас като част от политиката към поетапно преминаване

Математикът проф. Михаил Константинов: ТОТОТО не е само математика - за да спечелите, ви е нужен и късмет

- В момента джакпотът в играта “Тото 2 – 6 от 49” на СПОРТ ТОТО се очаква да достигне 7 100 000 лева. Това е най-голямата сума, която може да бъде спечелена от лотарийни игри в България. Каква реално е математическата вероятност някой щастливец да познае печелившата комбинация и да грабне седемте милиона?

Д-р Галинка Павлова: Отново не се предвиждат лични партиди на пациентите, моделът пак е солидарен, а той демотивира коректните платци

Промяна във финансирането не стига, трябва незабавна реформа в организацията на системата - Д-р Павлова, кой от вариантите за нов здравноосигурителен модел би имал по-голям принос за подобряване на сегашната здравна система? - Моделите за промяна в здравното осигуряване са на ниво идеен проект, без отговор на много въпроси.

Муравей Радев: Увеличение на бюджетните заплати дърпа и тези в стопанския сектор

Но голямата разлика между най-високите и най-ниските доходи може да се намали устойчиво преди всичко с по-добро образование и по-висока квалификация на работната ръка У нас и до днес се страхуваме да направим реформи в публичния сектор и в правосъдната система Икономиката ни има потенциал да поддържа устойчив ръст от 3,4% годишно Изискванията,

Проф. Иван Чалъков: Нов модел гурбет - живееш тук, работиш в Гърция или Румъния

Села никнат край граници, магистрали и квартали с богаташки вили Към 1950 г. градското население е около 30%, а три десетилетия по-късно 30% е селското население! Селски кметове асфалтират пътища, обновяват читалища, детски градини, училища с европари и така привличат млади семейства Не е вярно, че земеделието ни е унищожено!

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber