Като дете бях от ЦСКА, признава бившият играч и президент на "Левски"
В понеделник бившият играч и президент на "Левски" Томас Лафчис става на 60 години. Той има сребърни медали от европейско за юноши с България. След това 2 титли с "Левски" и една с "Панатинайкос" като футболист. Играл е на 1/2-финал за КЕШ с "Панатинайкос". От 1991 до 1999 година е президент на "Левски", като отборът печели три титли в този период. Женен е за известната журналистка Вяра Анкова, бивш генерален директор на БНТ. Двамата имат 5 деца.
- Ставаш на 60 години. Как се чувстваш?
- Е, малко повече от 50. Съвсем малко над средната възраст.
- Време е за равносметки. Доволен ли си от постигнатото?
- Зависи от какво. Човек трябва да е доволен от живота. Нй-много обаче съм доволен от това, че направих хубаво семейство, с много деца. Смятам, че животът ми е минал до момента по правилата, които изисква обществото и т. нар. господен път, който ни води. Старал съм се да бъда коректен и честен. Щастието е в семейството. Това е най-голямата радост за мен. И ми носи удоволетворение.
- Докъде стигнаха децата?
- Всяко пое по своя път. От големите каки, Яна вече е в Ню Йорк. Премести се от Бостън, има две дъщерички. Другата, Василия, е в Гърция, работи по круизите между Гърция, Турция и Кипър. Константин е в Ню Йорк, завършва догодина, отличник в университета, финанси. Хелена-Мария е в Канада, Монреал и тя отлична студентка. Вкъщи остана само Натали. Тя е само на 12. Мърмори през цялото време, че от пълна къща останала самичка. Растат. Докато се обърнеш, станеш на 60 години, те какво да правят, растат.
- Защо се ориентира към футбола?
- Бях много малък. Тогава нямаше много неща, които да те привлача. Сега има много по-големи атракции. Разбира се, имах вуйчо Янис, който беше добър футболист. Играл е в "Септември", "Спартак", "Миньор" (Бухово). Бях само на 6,5 години, когато тръгнах да тренирам. Семейството ми винаги ме е подкрепяло. В началото беше много трудно заради пътуването. След това се преместих на стадион "Раковски" една пролетна ваканция и така започна всичко.
- Значи започна на "Герена".
- Не, аз започнах на "Червено знаме". Месец и половина една зима, и след това майка ми ме спря, защото беше далеч. Отидох на "Раковски" в "Спартак", а там проблеми с районирането. Защото бяхме в район на "Славия". И Майцата, легендата на "белите" искаше да играя за тях. След това станахме "Левски-Спартак". Беше много интересно, защото повечето бяхме привърженици на ЦСКА. Но ги биехме постоянно. Когато ставаш старша възраст, влезеш при мъжете, ставаш левскар и вече всичко е забравено.
- Значи като малък си бил от ЦСКА?
- Да, като малък бях от ЦСКА. Заради което свалиха екипа на Петев едни наши привърженици. На мен не успяха. Първите ми месеци на "Герена" като президент също бяха много трудни. Имаше надписи: "Византиец, грък, махай се!". Като футболист обаче винаги съм давал най-доброто от себе си за "Левски". Осъзнах се навреме и разбрах каква религия е този отбор. Самото име носи магия. Надявам се това да продължи.
- Кога влезе при мъжете?
- Беше 1976 година. Тогава бяха Кирил Ивков, Павката Панов, Стефан Стайков, Грънчаров, Барзов, Георги Цветков.
- От кого научи най-много?
- Най-много ми е помогнал Людмил Горанов. Имал съм много треньори. Първо беше Каменски, след това Хаджийски, Джеси Стоянов, Георги Пачеджиев. Но Горанов изключително много работи с мен. Видя в мен бъдещето, старанието. Оставаше много пъти с мен след тренировките. От футболистите винаги ми е бил за пример Ивков. След това Панов. Войната, Аладжето. Играчи с изключителен морал. Винаги имаше много закачки с мен. Нарочиха ме за перде, че на терена не съм цепел басма на никого. Но като свършехме тренировката оставах, събирах топките, флагчетата, носил съм саковете. Но на терена не прощавах. Престоя ми в "Левски" се разви много бързо. Като един миг. Няма да забравя първото си повикване на пожар при мъжете. Във Враца. Стайков се бе контузил, а трябваше да съм резерва на Николай Илиев. В микробуса бяхме с Алдев, с Начев и те ми говореха как Яшин влязъл да пази на моята възраст и повече не излязъл. Като пристигнахме Бобата Жечев ме чакаше в хотела и много ме подкрепи. Каза ми на не притеснявам, че имам качества и ако се наложи да влизам и да покажа на какво съм способен. А на такава възраст това дава крила.
- Помниш ли дебюта си?
- С "Академик" на "Васил Левски". 1978 година. Но друго никога няма да забравя. Играхме с "Олимпиакос" за купата на УЕФА. И гръцкото посолство не ми даде виза за първия мач. По политически причини. Тогава уведомихме УЕФА и тръгнах чак в сряда. И втория мач на "Васил Левски". Пълен стадион. Появявам се на вратата аз, гърка. Всичски замръзнаха. Всички се притеснили, поне по думите на мама и татко, които бяха на трибуните. Бихме с 2:1 след продължения. Иначе спомени за мачове имам много.
- Ти сам засегна темата. Какъв се чувстваш повече - българин или грък?
- Много е трудно да отговориш. Особено когато си роден в България, а родителите ти са гърци. В себе си аз не правя разлика. Когато бях тук бях византиеца, когато отидох там станах българина. Това никога не ми е пречило или пък ме е засягало. Защото съм горд и с двете. Че съм роден в България, а във вените ми тече гръцка кръв.
- Как се отзова в Гърция?
- През 1979 година вече бяхме почти шампиони. И на един от мачовете във Враца, водехме с 1:0 с гол на Тони Милков, Бог да го прости, се хвърлих в краката на Каменски. И без да иска ме изрита в главата. Той беше изключителен джентълмен. Загубих съзнание. Д-р Жан Филипов ме свести, и ме пита дали знам къде съм. Гледам стадион - на стадиона съм. Пита ме какъв е резултата - гледам недоумяващо. И той маха към Иван Вуцов за смяна. Питах го колко минути остават - 25. И му казах, че ще ги изкарам. След това останах у дома с комоцио. И идва у нас един грък - търговец. Пратеник на "Олимпиакос". Забелязал ме Тоза Веселинович, един изключителен треньор. На едно турне на "Левски" в Колумбия, където беше национален селекционер. И той се преместил в Гърция и ме препоръчал. Аз още не бях ходил войник, защото брат ми беше в казармата. И нямаше как да стана офицер. И казах на "Левски" - или офицер като другите, или отивам в Гърция. В началото на юли станах. Но в края на месеца идва "Панатинайкос". На "Олимпиакос" бях поставил твърдо условие - 100 000 долара. Страшно много пари. И пратеникът им каза, че президентът може да даде 70. Върнах го и той не се обади. И дойдоха другите, които веднага приеха. И така подписах. И пак проблеми. "Левски" вече бяха взели парите, 120 000 долара. Искаха 200 000. И обясних на Асен Младенов, че Кройф струва толкова. Но за да замина трябваше да се откажа от българското гражданство. И някой се усетил, че вече съм офицер. И пак проблеми. "Левски" вече бе дал парите за микробус, за осветление. До 2 часа сутринта стояхме с шефа на паспортното, за да оправим документите. А през това време дойде да се тръшка пратеникът на "Олимпиакос". Как съм го предал, как направил всичко за мен. И като отидох се видях с Веселинович, на един турнир по водна топка. Той също се ядоса, че съм преминал в "Панатинайкос". Обясних му за какво става въпрос и той избухна. Пред него президентът казал на емисаря - 150 000 долара за момчето. Не му стигнали 50 000, искал си човека повече. И така се оказах в Гърция. Стартирах обаче с тежка контузия. Исках да се прибера в България при проф. Шойлев, но ме пратиха в Англия. Трябваше да остана в Лондон докато съм готов. Треньорът Петропулос искаше много да играя, защото старите му въртяха номера. Оперира ме лекарят на "Тотнъм", там тренирах. Върнах се, но Петропулос вече бе уволнен, а последва втора, трета контузия. Помолих президента да отида в ОФИ "Крит", защото бе на същата фамилия. Няма да забравя как през октомври 1981 година бях при баба Ванга и и обясних, че искам да се прибирам, че не мога да живея повече там. Тя ми отвърна, че ще се върна, но не сега. От днес брой три месеца и всичко ще е наред. Беше 6 октомври, на 6 януари започнах да играя редовно. И не съм имал проблеми.
- Често ли ходеше при баба Ванга?
- Всеки път, когато се прибирах или тръгвах към Гърция минавах през нея. Все ме караше да и купувам пантофи. Много пъти сме разговаряли, за какво ли не. Много приятели съм водил при нея. Тя пътуваше с хората, които бяха при нея. Тогава бях на Крит и тя го видя с мен. Пита ме какво е това "саде вода". Не знаеше какво е остров. Видя Венцианската крепост на Ираклион, главния град на Крит. Видя къщите, портокалите. Предсказваше ми неща, но това не е било най-важното. Тя беше жена, която помагаше много на хората. Аз съм свидетел на това.
- Защо не успя да заиграеш в "Средец" след като се върна от Гърция?
- Това не зависеше от мен. Аз имах договор с "Панатинайкос" за още 3 години. През 1985 година играхме 1/2-финал за КЕШ с "Ливърпул". А това бе най-големият успех след финала преди това. Бях си в София и се видях с Иван Вуцов, който бе национален селекционер. И той ме помоли да се върна, защото бяха изпонаказали основните му играчи след онзи финал между "Левски" и ЦСКА. Тогавашната му съпруга също ме моли. И отидох при Вардиноянис да ме пусне и той ми каза да забравя. Казах му, че световното е голямо нещо. Но не ме пуска. Обещах му да му платя неустойката. И му заявих, че спирам да играя. И целия юли чаках тогавашното ръководство на "Витоша" да прати един камион, за си прибра багажа. Аз си го плащам. И Вардиноянис даде гаранция и тръгнах. А Вуцата - отиваш в "Средец", там са по-добре организационно, не са скъсали с военните, при нас във "Витоша" е хаос. Вече няма ЦСКА и "Левски". И така започнах тренировки. Любо Пенев, Стоичков, Костадинов, Керимов, Джони Велинов, Безински. И всяка седмица съм на лагер и нямам разрешение да играя. И като дойде ноември, последната квалификация с ГДР Вуцата искаше аз да пазя. И му отказах, защото не бях играл 6 месеца. Чак по-късно разбрах какво е станало. От Атанас Гинев, голям привърженик на ЦСКА и заместник-министър на външната търговия. В това според имал пръст бащата на Боби Михайлов - Бисер, който постоянно бил на пост пред вратата на Иван Шпатов. За да оправят по-бързо сина му. А на мен ми обясняваха, че имало споразумение между софийските отбори да не си вземат играчи. И ме накараха да подпиша със "Славия". И януари месец на заседание на градския съвет "Средец" прави скандал за мен, че имам договор с тях, а отивам в "Славия". Предложиха ми осем отбора в провинцията, но в София не можело да остана. Ядосан, тръгнах за Швейцария. От 8 март до 13 април бях в "Черно море", но само за мачове, а през седмицата четиримата вратари на националния отбор трнирахме с Людмил Горанов. След това Иван Шпатов заяви, че съм гръцки гражданин и не мога да играя в националния отбор, а имах разрешение от УЕФА. Това ме смаза, защото изпуснах цяла година. Тренирахме до края на май. Лятото след световното Людмил Горанов ме помоли да остана при него в "Сливен". Там бях 2 месеца, но те нищо не направиха за мен. Бях с малко дете, поисках им жилище да прибера семейството си. А те ми бяха дали една гарсониера с Вили Вуцов. И си събрах багажа. Подписах с "Антверпен", където бяхме заедно с Пламен Николов. След скандал с треньора заминах под наем отново в ОФИ. През 1988 година започнах да се занимавам с бизнес. И изкарвах пет-шест пъти повече от футбола. И когато белгийците не ми разрешиха да остана още една година под наем на Крит спрях да играя.
- Кой ти предложи да станеш президент на "Левски"?
- Беше малко смешно. Февруари 1991 година отивам на стадион "Васил Левски". Влизам и скочиха д-р Спасов и Митко Шойлев и ме вкараха в една стая. Това е човекът! Аз се дърпах, защото много пътувам. Ще помагам финансово. Дойде април, "Левски" беше седмо или осмо място, но имахме 1/2-финал с "Локомотив" за купата. Тогава дадох една премия от 10 000 долара и обещах двойно за купата. И момчетата видяха, че има човек зад тях. Нямаше играчи, пари, публика. Играчите скочиха да не давам пари на президента. Тогава беше Васил Спасов-Валяка. Голямо име, но се беше отдръпнал, защото почина съпругата му. Отвърнах им, че така е било, така и ще остане. След това дойдоха времената с "основаването" на ФК "Левски", в чието ръководство влязоха много от лидерите на СДС, излъгани от един измамник. И още един човек, който се представяше за капацитет по разни институти. И се вбесих, защото "Левски" бе на 75 години. Как така го оснонаваш отново. Тогава дадох съгласието си да се явя на общо събрание на 2 юли като кандидат за президент. Междувременно отидох във Варна и договорих Илиан Илиев за 2 милиона лева, колосална сума. Но той беше изключителен футболист. След това многократно си върнахме тази сума, която бе около 100 000 долара тогава. Минах през Сливен да взема паспорта на Данчо Лечков, за да му изкарам виза за Германия. Но треньора не го взе, защото бавел играта. И му го върнах. И отиде в ЦСКА. След това всеки знае как се разви кариерата му. Отидохме на общото събрание, отвън се блъскаше по вратите, крещеше се. Подставени хулигани. Избраха ме с пълно мнозинство. Имаше и провокации вътре, но бях предупреден за тях. Не съм бил български гражданин. Такова условие нямаше в устава. Но в рамките на няколко дни си го възстанових. Тогава много неащ се случиха, но направихме силен екип от хора, които познават футбола и върнахме "Левски" на мястото.
- Сега от висотата на тези 60 години, кое остава повече от футбола - горчилката или радостта?
- Радостта, разбира се. Аз съм европейски вицешампион за юноши през 1977 година. Паднахме само от Белгия от Белгия. Играл съм 1/2-финал за КЕШ. Имам две титли тук, една в Гърция и няколко купи и в двете страни. Като президент завоювахме три титли, имам и част от тази през 2000 г. И четири купи. Но най-голямото щастие за мен е, че с екипа, който направихме спасихме "Левски" от разрухата през 1991 г. Всички отбори минаха през това. Но за разлика от ЦСКА, където имаха 10 милиона долара в касата от трансфери, "Левски" имаше да взема 100 000 марки останали от Михтарски. И това бе всичко.
- Защо те махнаха тогава?
- Това не е точната дума. Още през 1996 година, когато се запознахме със сегашната ми съпруга Вяра Анкова и течаха т.нар периоди на мутризация на българския футбол, обещах, че преди 1 януари 2000 година ще се махна от "Левски". Тя ми заяви, че това никога няма да стане. Питах я, ако го спазя, тя ще се махне ли от телевизията. И ми каза да. Исках да осигуря истинско бъдеще на "Левски". Потърсих подкрепа от влиятелни хора. Появи се на хоризонта Майкъл Чорни. Състоянието му бе около 15 милиарда долара тогава. Беше се запалил много по "Левски". И през януари 1999 година му казах, че това ми е последната година, но кога ще се махна ще го реша аз. Така стана, че от 1996 година в българския футбол нищо не зависеше от отбора, а от други неща. Дали с 29 уредени мача по думите на Порточанов, или по друг начин, нещата ставаха. А "Левски" играеше. Показателно е, че в този период имаме средно по 18 000 човека на мач. Това показва, че привържениците оценяваха това, което прави отбора. Тогава се появи и лозунгът "Сами срещу всички". Наистина бяхме сами. Групировките си имаха отбори, но на терена бяха срещу "Левски".
- Но тогава и вие сложихте на екипите ВИС-2.
- За няколко месеца, защото други плашехме футболистите и техните семейство. Тогава исках много 10 човека и треньорът да се военнизират от МВР. Говорил бях с министър Виктор Михайлов. Но от управителния съвет скочиха половината, които по-късно бяха разкрити като обързани с Държавна сигурност. Няма да забравя мача след заседанието. То беше в четвъртък, а играем с "Шумен" в петък. И започнаха скандирания "Левски", оле, нищо общо с МВР!". А дори решението не бе излязло по медиите, защото свършихме в 23,30 ч. Провоктори мятаха бомбички по полицаите, за да ги арестуват, а останалите да викат "убийци". Всичко се провали. А едно е да плашиш офицер, а друго - футболист. Започнаха странни инциденти. Като катастрофата с Вуцата. След това ми простреляха колата. Търсих премиера няколко пъти, не го намерих. И така окончателно реших, че ми е време да се разделя с "Левски".
- Но Вяра не спази обещанието си да напусне телевизията.
- Напротив. Спази го. Заминахме в САЩ и бяхме решили да останем там. Но майка се разболя от рак и се прибрахме в Гърция. После почина и се застояхме татко да не е сам. И тогава стана коресподент на БНТ от Атина, а се върна като шеф на новините през 2004 г. И пак аз бях виновен. Васил Иванов-Лучано беше министър и ми звъни да намеря сграда за българска къща по време на олимпиадата. И почнах. Едни искат 270 000 евро за месец, други - 180 000. Най-евтиното беше детската градина на децата срещу олимпийския стадион, тя беше 90 000. И отивам вече да оправям договора, спирам на едно площадче и виждам една чудна сграда. Питам какво е - културния център на общината. Отивам при кмета и го искам за един месец срещу облагородяваме. И той - да идва министърът. Понеделник звъннах на Лучано, в сряда бяхме при кмета. И той ахна. Оправихме всичко. Няма да забравя влиза премиерът Сакскобурггонски с доня Маргарита. И тя - а, това не е ли Томас? И той отговори, че това е моята къща. Дойде и Георги Първанов като президент, всички шефове на БНТ и всички ме убеждаваха, че Вяра трябва да се върне. Беше доста тежко, защото тогава Яна завършваше и аз останах с децата в Атина, а тя се върна. Това е чарът на семействата понякога.
А най-смешното бе, че тогава някакъв българин с грък отишли при Васил да му искат 50 000 евро. Притискали бяха кмета от гръцкото външно министерство и техния олимпийски комитет да развали договора. Но стана страхотен празник за всички. И олимпиадата беше страхотна, а всички ни завиждаха, когато на деня на България дойдоха в тази уникална сграда.
- А сега с какво се занимаваш?
- Прочетох някъде, че до 50 трябва да работиш за обществото. След това за себе си. Когато се махнах от "Левски" казах на Вяра, че 5 години нищо не искам да правя. Като мина втората започна ми натяква, че не може така. Лош пример съм давал на децата. А аз се грижех за тях. Водех ги на училище, правех им закуска, пазарувах. Започнах да се занимавам като агент на футболисти и до ден днешен съм с лиценз в Гърция. Не толкова заради парите. Имал съм доста комични случаи с големи български представители на тази професия. Аз уреждам играча в Гърция, но за малко пари и не им вземам нищо. И един ми звъня да ми държи сметка какво правя и щял да ме даде на УЕФА. Но за мен е удоволствие да помагам на млади момчета. Сега вече е по-трудно, особено в България, то футболисти не останаха. Имах фирма с партньори от Холандия. Имахме проекти за над 150 милиона евра в България и Румъния. След това започнахме пак с холандцида изнасяме лекари и сестри за Англия и Западна Европа. Сега се занимавам с неща, които ми доставят удоволствие. Най-много се занимавам с Натали, която ще бъде 7-и клас. Много се смея, когато дискутират този среден род в джендърската конвенция, защото аз съм точно това. Защото от години съм майка и баща в едно. А мама работи много и сега в Нова телевизия още повече. Но това е очарованието на семейството. Да измъкнеш секунда с любимия човек. И си щастлив.
- За какво те хваща яд в България?
- Че имаме една прекрасна страна, която има абсолютно всичко. А пропиляхме 30 години. Няколко поколения се извървяха. Тези, които управляват, не разбраха, че не трябва да се поставя каруцата пред коня. Това накара тези 2 милиона, които напуснаха страната, да се отчаят. Сега твърдят, че има обратен процес, но не го виждам. Няма как да се случи. В Полша се върнаха 250 000 човека от Англия, защото разликата в заплатите е само 20%. Всички знаем и приказката за българския казан. И за това всички средства от ЕС трябва да се използват за нови работни места. А не да внасяме от вън. Имахме индустрия, която съсипахме. Селско стопанство - и него. И за всичко това няма виновни. В Гърция поне вкараха няколко министри в затвора заради тези 300 милиарда дългове. А тук никой.
За елементарни неща се правят скандали. Да вземем най-простия пример с втория лифт на Банско. Станахме за смях пред цял свят. Една шепа хора, които вземат от други, за да блокират нещата, държат цялата държава. В цял свят във всяка планина има стотици лифтове. По Черноморието е същото. Най ме е яд за това, че се заобикаля закона. В Гърция се знае всичко и се спазва. На колко метра нямаш право да строиш от брега. Че не може с каравана на плажа. А тук се заобикаля всичко. И въпреки пожарите, наводненияте, дълговете пак заплатите им далеч по-добри от България. Някой може ли да обясни това? Докато не се намери консенсус в името на България, така и ще си останем.