Бързи тестове в домашни условия могат да насочат към рак на дебелото черво
В ЕС само България, Румъния и Словакия нямат скринингови програми за колоректален карцином, а открие ли се в ранен стадий, той е лечим
Хората с роднини, заболели от рак на дебелото черво, да се изследват профилактично
Наднорменото тегло, пушенето, алкохолът и некачествените храни са рискови за заболяването
При промяна в начина на дефекация да се потърси лекар
С началника на Клиниката по обща хирургия в УБ“Лозенец” разговаря РУМИНА ДИМИТРОВА
- Доц. Горнев, имате идея в България да се направи скринингова програма за рак на дебелото черво. Разкажете повече за нея.
- Ракът на дебелото черво атакува хора в активна възраст – най-вече над 50 г. , но все по-често и по-млади. Този рак е лечим, но трябва да е диагностициран в ранен стадий. Затова е нужна скринингова програма. Основните начини за скрининг са две – на популационна основа, т.е. да се изследват всички хора над определена възраст. Или скрининг за откриване на рискови групи – хора над 50 г., такива, които имат родственици със заболяването, или с предшестващи операции, например дебелочревни. Правят се елементарни тестове – за
откриване на
скрито кървене
или фекалени имунохистохимични тестове. Те не са скъпи и се правят в домашни условия. Второто ниво на скрининг е колоноскопията. За нея обаче трябват условия и пациентите трябва да са подготвени.
Според Националния раков регистър (НРР) най-високият процент на 5-годишната преживяемост на пациентите у нас е 42,3, а в Европа средният е 55,4. Държавите в ЕС, които нямат скринингови програми, са България, Румъния и Словакия. Нашите пациенти загиват само защото са хванати в късен стадий, а не защото нямат адекватно лечение.
- Каква е статистиката на заболелите?
-Този карцином е на 3-о място по честота у нас и за 2-та пола по данни за 2017 г. на базата на 2015 г. При мъжете заболеваемостта е 9,5%, а при жените 8,15% от всички карциноми. Като причина за смърт е на 2-о място при жените - след рака на гърдата. И на 3-о при мъжете след рака на белия дроб и на простатната жлеза. Годишно губим от рак 20-25 хил. души – един пълен стадион.
Когато говоря с колеги от Швейцария, Германия и Франция, те казват – целта ни е да излекуваме напълно нашите пациенти. Сега си давам сметка, след като съм се посветил в тази кауза, че наистина, ако не си поставим високи цели, няма смисъл да вървим по този път. Целта ни е да направим колоректалния карцином лечимо заболяване, да дадем възможност на болните за по-добро качество на живот и добър контрол на болката.
- Кога е добре да се хване заболяването?
- То има общо 4 стадия. Първият е начален, четвъртият е най-тежкият. Пак по данни на НРР в 1-и стадий са 13% от болните, във втори – 33%, в трети – 19%, в четвърти - 20%. Петгодишната преживяемост в първи стадий е 92%, а в четвърти – 11%. Тоест почти всички от 1-и стадий ще са живи след 5 г. и почти всички от 4-и стадии ще са мъртви.
- Кой от двата скрининга е най-добре да се направи, за да обхване повече пациенти?
-Това е въпрос на преценка от специалисти и на финанси. Съвременните тестове са свързани с генетичните промени в клетките, които се отлющват от епитела на дебелото черво. Това е т.нар. имунохистохимичен тест. Когато се прави скринингова програма, е добре тя да бъде съобразена с нашата популация. А това безспорно са имунохистологичните тестове. Те ще са първата фаза от прегледа, а ако тестът е положителен, следва колоноскопията.
- Кои са първите симптоми, които подсказват, че е време да отидем на лекар?
- Когато има промяна в начина на дефекация – например човек, когато е свикнал да ходи по едно и също време и начин, да речем с кафе с цигара и т.н., и този ритъм изведнъж се промени – това е сигнална лампа. Ако има промяна във вида – наличие на слуз, на кръв, немотивирано отслабване, или нехарактерна болка в корема. Тогава трябва да се потърси лекарска помощ, дори само на ниво джипи.
- В какво се състои лечението?
- Точното стадиране на болестта определя необходимостта от предоперативна, само оперативна или следоперативна допълнителна терапия, която може да бъде химиотерапия или лъчетерапия. Оперативното лечение е основно. Операцията трябва да бъде онкологично издържана, органосъхраняваща по възможност, да няма остатъчни тумори и да отделим всичките лимфни възли, които биха могли да имат метастази. След това патологът дава отговор какво е намерил в отделения участък и спрямо резултатите определяме дали пациентът се нуждае от допълнителна терапия. Този процес трябва да доведе до пълен контрол на заболяването, което означава живот за пациентите.
-Извършва ли се такова лечение в България?
- Лечението у нас
не е по-лошо,
отколкото навсякъде другаде по света. Имал съм възможността да посетя клиники в Швейцария, Франция, Италия, Испания, Холандия, САЩ. Там не се извършва нищо по-различно. Медицината ни е на много добро ниво, но възможностите на пациентите се ограничават от други странични фактори. Те са свързани дори с финансовото обезпечаване на операциите поради незаплащането на НЗОК на части от консумативите. Операции могат да се извършат по отворен път, чрез лапароскопия или т.нар. роботизирана хирургия, без да има разлика в обема на операцията и онкологичните резултати.
-Колко струва?
- Цената на лечението зависи от това дали ще се използват скъпоструващи консумативи, кой ги заплаща – пациентът лично, част от тях касата или допълнителни здравни фондове. Цената е такава, че понякога надвишава няколко хиляди лева, и то само за оперативното лечение. Дори това да са 1000 лв., има хора, които не могат да си ги позволят сега и на момента.
- Има ли наследственост при този рак?
- Да. Затова хората, които знаят за родственици, трябва да потърсят профилактика много по-рано от тези, които една скринингова програма би ги “задължила”.
- На какъв период от време трябва да се преглеждат хората в рисковата група 50+?
- Ако пациент на 50 г. си е направил колоноскопия и няма нищо патологично, следващата може да е и след 5-10 г., стига да няма оплаквания. Ако пък му е открит полип и не е отстранен, задължително трябва да се направи отново в рамките на 1 г., защото може да се превърне в тумор.
- Каква е профилактиката на болестта?
- Качеството на живот рязко се е променило в последните години. Начинът на хранене също. В менюто на семейство през 70-те г. на ХХ в. месо имаше веднъж седмично. Сега изобилства от храни, но с много съмнително качество или с добавки, които са канцерогенни. Това е довело
почти до
удвояване на
честотата на
този карцином
Наднорменото тегло, тютюнопушенето, употребата на алкохол са рискови фактори, които са рискови не само за колоректалния карционом, но при него са съществено значими.
- Тоест приемът на зеленчуци и плодове е от съществено значение за намаляване на риска.
- Приемането на фибри в по-голямо количество е много важно, независимо дали ще е чрез храни, или добавки.
- Каква роля в превенцията играе физическата активност?
- Изключително важна е, защото съвременниците ни водят доста заседнал начин на живот. Затлъстяването и наднорменото тегло са огромен рисков фактор. Тенденцията в България е да стане така, както е в САЩ. Това би довело не само до такива заболявания, а и до сърдечносъдови, поява на диабет тип 2 и т.н.
Визитка:
- Завършил Медицинския университет в гр. София през 1990 г.
- Придобива специалност обща хирургия през 1996 г.
- Специализира във водещи болници в областта на жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия, хирургия на панкреас и др.
- През 2003 г. е стипендиант на Кливланд клиник, САЩ
- През 2006 г. придобива магистърска степен по здравен мениджмънт в УНСС
- От 2008 г. до сега оглавява Клиниката по обща хирургия в УБ “Лозенец”.
- Част е от лигата на “Лекарите, на които вярваме”