Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на седмицата. Този е №1 и е събрал над 93 000 прочитания.
Утре КС ще потвърди, че Истанбулската конвенция противоречи на конституцията. Следва въпросът кой подведе премиера?
Утре Конституционният съд ще излезе със становище по така наречената Истанбулска конвенция - най-шумната тема на най-съвременна България. Единствената, която извади народа от унеса, поповете - от расата, магистрата - от тогата. ГЕРБ поднесе документа, който изкара народа от дома, а отците - от храма, на жертвената клада на закона. Откъдето изначално бе ясно, че Истанбулската конвенция няма да се върне. Понеже
нито искаха
да засегнат
джендърфрендли
Европата, нито
да се самоотвеят
с гнева на народа, управляващите най-мъдро я метнаха на везните на Темида. Но там битката бе изначално предрешена. Соломоновски изход. Само с изключение на формулировката - политиците попитаха КС дали е допустимо у нас да има еднополов брак. Реторичен и излишно изместващ акцента въпрос. Защото всеки гражданин на републиката, дори и неизкушен от правото, ще ви каже, че Истанбулската конвенция не влиза в разрез с чл. 46 на конституцията. Там е заковано, че бракът е доброволен съюз между мъж и жена.
И след това какво? Мрак, ступор, мълчание? Неее, точно тогава идва интересното!
Защото да се затвори, замаже и приключи темата само с въпроса за еднополовия брак, би било крайно неуважително спрямо интелекта на нацията. Защото Истанбулската конвенция мачка много други членове от основния закон.
Да започнем с чл. 1, според който цялата власт произтича от народа и никоя част от народа, партия, организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет. Но какво се готви да ни подпъхне ей така, между другото, конвенцията с иначе благовидното си наименование? В точка 4 от приложението към нейния чл. 66 си пише - едно вездесъщо GREVIO. Орган с извънредни привилегии и имунитети. Такъв
над народа, над
закона и над Бога
- горе-долу
наравно с
джендъра.
Защото документите, които издава, са със статут на неприкосновени и не подлежат на контрол от българската юрисдикция - грубо мачкане на конституцията и по отношение на суверенитета, и в частта ѝ за съдебната власт. Защото чл. 105 от основния закон е отсъдил: “Вътрешната политика се осъществява от правителството.” А чл. 117 постановява, че съдебната власт защитава правата и интересите на гражданите. Тоест борбата срещу насилието е част от вътрешната политика на страната.
А какво ни пробутва чл. 66 на ИК? Мониторинг върху прилагането ѝ, единен за Съвета на Европа 10-15-членен орган. Естествено, от жени само, като че ли хетеросексуалният мъж е по презумпция най-големият изверг на планетата. Та този извънземен орган, който живее някъде в стратосферата, най-моралната част на Европа, трябва да отчита “равновесието между половете, географското равновесие и мултидисциплинарния опит”. Който по свое усмотрение се поставя над националната държава. И неговите единствено просветени членове са “независими в изпълнението на своите функции и извършват посещения (самостоятелно или в делегации)”, контактуват си със съответните чисти в съзнанието им национални организации (които могат да посочат, че у нас бием различните), определят “подходящи средства за мониторинг”, пращат въпросници до страните, които са длъжни да отговорят - на тях и на всяко друго искане. Въобще закриваме държавата и оставяме правоприлагането на GREVIO! Колко пари ще спестим при това... Така и така същата морална полиция ще може да възлага разследвания в нашата държава - т. 4 от приложението дава
неприкосновеност на
документите на тази
амазонска 10-членка.
КС ще каже, че по отношение на чл. 46 от конституцията, където е казано ясно, че бракът е между мъж и жена, с ИК всичко е точно. Но би трябвало също така да посочи грубото влизане на чл. 6 от конституцията от страна на чл. 3, т. “в” на конвенцията, където се въвежда понятието “пол” като социално изградена роля, която обществото приема. Това е арогантно противоконституционно. Същото скверно действие осъществява и чл. 4, т. 3 от ИК, където се изрежда “пол”, запетайка, “социален пол”. Значи има sex, но има и gender - нещо, което заобикаля базовото, изначално и естествено недвусмислено разпределение на ролите и ни позволява да си играем до безкрай на полове - един ден сме жени, на другия мъже, докато не се уморим да експериментираме и се кротнем незнайно къде.
Чл. 14, т. 1 от ИК повелява нестереотипната роля на пола да се вкара в учебната програма, за да може необезпокоявани и даже
насърчавани момченцата
да репетират за
момиченца, и обратното.
Това било прогресивното!
Без да задълбавам в детайла, напомням, че ИК противоречи още на чл. 13-и, ал. 3 от конституцията - източното православие е основната религия в България, и на чл. 14, според който семейството (детето) е под закрилата на държавата.
Приемем ли ИК, която автоматично придобива върховенство над националното ни право, признаваме равноправие на джендъра. Тогава вече той ще се ползва със закрилата на чл. 6 от конституцията. Защото, нека си го кажем право - именно по тези взривяващи въпроси Истанбулската конвенция не допуска резерви.
И тук се сещам да питам - кой подведе премиера Бойко Борисов да прегръща тази конвенция? И кой му замаза очите, че там, където е щекотливо, България може да подпише под условие?!? Като точно там съвсем случайно резерви не може да има! По другите може, но на нас и без това не ни се иска да защитаваме боя и връзването до кухненската печка и ръжена.
ИК е и първата, и втората, и третата крачка на дерогацията на държавата.