Освен монах и безсребърник е бил невероятен
прагматик. Всяка втора дума в писмата му е за пари
- Честваме 181 години от рождението на Васил Левски. Защо почти два века вече не се роди друг национален герой с толкова блестящ ореол, проф. Павлов?
- Защото Левски съчетава няколко трудно съвместими характеристики – монах, учител, офицер, политик… Наистина той през целия си живот е бил монах. Станал такъв на 21 г., достатъчно голям, за да вземе сам решение какъв да бъде. Бил е убеден, че
призванието му е
да помага на
хората
като монах. Преди да бъде пратен на бесилото, е казал на отец Тодор Митов: “Бях повикан!” Живеел е със съзнанието, че има мисия, поставена от Бога, затова се е и отказал от личен живот. Същевременно е бил модерен човек, а не фанатик. Голямата мечта и смисъл на живота му е да бъде освободена България. И това личи от всички негови действия, писма, от цялото му същество. Не е бил единствен, така са мислели много хора тогава. Но Левски е най-яркият образ, създателят на Вътрешната революционна организация, стратегът на революцията, личност, каквато се ражда веднъж на хиляда години! Затова не бива да се терзаем, че нямаме втори Левски. Още през 1872 г. негов съратник казва “Нямаме втори Левски на света!”
- Себеотрицанието и саможертвата на Апостола на свободата кореспондират ли с днешната ни представа за родолюбие?
- Смело мога да кажа, че да. Защото има немалко млади българи, а и хора от другите поколения, за които България е нещо свято, над всичко и всички. Разбира се, нихилизмът от годините на комунизма, а и след него, нанесе своите тежки рани. Достатъчно вина за това има българската интелигенция, интелектуалците, които така и не се научиха да мислят национално и се лутат в чуждопоклонства, примитивни или маскирани под благовидни формули. Човек може да бъде националист и патриот, като същевременно е европеец и гражданин на света. Сам Левски показва, че в това няма никакво противоречие, защото е най-големият европеец на своето време! Казвал е, че трябва да бъдем равни с другите европейски народи и че България трябва да е образцова държава.
- Откъде иде прякорът Левски? От дългия му скок в легията на Г.С. Раковски ли?
- Сам си го е избрал. Лъвският скок е легенда. Разбира се, Дякона е бил атлетичен човек, спортна натура по формулата „здрав дух в здраво тяло“ - все пак е възпитаник на големия елинист Райно Попович. Хората на Раковски са си избирали имена от рода на Балкански, Капитански… Левски означава Васил Български, т.е. второ монашеско име, в което е закодиран лъвът - символът на България. Левски прекрасно е пеел песните на Чинтулов, а нали там е онова “Да стане левът наш балкански”? В свое писмо до Раковски от 1866 г. той се подписва като Д. И. Левски - дякон Игнатий Левски.
- Какъв е приносът на двете легии на Раковски, в които Левски участва, за изграждането му като революционер?
- Изграждат го като офицер, като човек с военни умения. Левски разбира, че България не може да бъде освободена с импровизирани четнически методи и с благоволението на този или онзи. Според него българският народ трябва да изгради тайна армия и тази цел до голяма степен е била постигната. Иванчо хаджи Пенчович, един от екзекуторите му, е чел негово писмо, в което се говори за 12 000 организирани членове на организацията.
В друго писмо се говори 14 000 и нищо чудно, защото комитетите, които е организирал, са военни структури, а не клубове за четене на вестници. Това го е имало в по-ранните братства, кръжоци, дружинки и т.н. Тези на Левски е
трябвало да купуват оръжие,
да правят статистики,
за да види колко годни за военна служба има в конкретните град или село, как да се осигуряват пари.
- Какъв е бил Левски като военен стратег?
- Невероятен! Той е бил монах и безсребърник, но в неговите писма думата “пари” е може би на първо място. И това не е куриоз! Още като юноша Левски е обикалял е от село на село като помощник на вуйчо си архимандрит Василий и се е убедил, че никаква социална структура не може да съществува без пари.
- Вуйчо му Василий е противоречива фигура и според съвременници е бил коравосърдечен човек. Наистина ли?
- Не е бил безупречен, но благодарение на него Левски е разбрал каква е тъканта на българското общество. Когато са посещавали някое селище, се срещали с кмета, с попа, с даскала, с местния елит. И тъкмо благодарение на тези срещи Левски е видял с какви вътрешни сили разполага България.
- Има спорове дали Ботев и Левски са били близки. Някои историци твърдят, че са знаели един за друг, но не са се виждали. Кое е вярното?
- Моят колега проф. Иван Стоянов, един най-добрите познавачи на делото на Левски, лансира тезата, че е възможно известното писмо на Ботев до Киро Тулешков, преразказано от Захарий Стоянов, да е измислица. Но ако съпоставим фактите, ще видим, че те наистина са се познавали и са живели в тази вятърна мелница. Това се случва в късната есен на 1868 г. После при Ботев на мястото на Левски отива брат му Христо. И когато той умира през 1870 г., един от най-близките приятели на Ботев - Велико Попов, пише стихосбирка в памет на Христо Кунчев. Това е отразено и от Любен Каравелов. В посоченото по-горе писмо Христо Ботев нарича Левски “моят съотечественик Васил Дякона”. А какво означава съотечественик? Означава съгражданин. Макар да е от Калофер, Ботев се е смятал и за карловец, защото баща му Ботьо Петков е оттам. Вярно, пътищата и на двамата се разминават, те са и на различна възраст - единият е роден през 1837 г., другият - през 1848 г. Но Левски се е интересувал от Ботевия вестник. “Дума на българските емигранти”, разпространяван според поп Минчо Кънчев между комитетите.
- Историографи твърдят, че Левски е претърпял операция, от която трудно се възстановява. Вярно ли е?
- Левски се разболява по време на Втората българска легия. Дълго време се опитва да се лекува с народна медицина, но неуспешно. Тогава сърбите го захвърлят в болница, където той е бил обречен… От Христо Иванов-Големия разбираме, че неговите събратя от Легията го преместват в частна квартира, наемат медицинска сестра и двама лекари, на които казват:
“Внимавайте да не стане нещо лошо с него,
защото ще го последвате!”
Левски е опериран с български пари, събрани от Панайот Хитов, на когото Левски е бил знаменосец в четата през 1867 г. В тези времена операцията от апендисит е била сложно нещо - не е имало антибиотици, нито обезболяващи, а смъртността е била към 70%. Раната трудно е заздравявала, но Левски е е оцелял. Помогнали са му спартанският живот и монашеското меню - хранел се е с хляб и маслини, понякога с ябълки, рядко си е позволявал да си купи малко пастърма.
- Предали ли са го наистина Димитър Общи, поп Кръстю, негови сподвижници? Или в историята на предателството му е забъркана жена?
- Не са го предали. А за жени в живота на Левски продължават да се пишат всякакви несериозни твърдения. Да, Левски е бил красив мъж, атлетичен, но с нежно лице, с огнен поглед, с “чакърести (ястребови) очи”, по думите на Хитов. Вярно, влюбвал се е и в него са се влюбвали, но е поставял над всичко мисията си. Дори пише на едно момиче от с. Аджар, днешното с. Свежен, че любовта им е обречена. Щадял е чувствата на хората, както и своите собствени.
- Кое го е направило толкова голям патриот?
- Самото време е на национален подем в образованието, културата, църквата. Хилендарският манастир, чийто служител е бил вуйчо му, е бил невероятно огнище на патриотизъм. Не може в библиотеката на вуйчо му да не е присъствала “Мати Болгария” на Неофит Бозвели. Когато Раковски отправя своя призив с тайни писма (тогава няма фейсбук и интернет, нали?!), около 1000 души, главно млади хора, се записват в Легията. Има и други монаси освен Левски - там са отец Матей Преображенски, Генадий Драгалевски и още неколцина. Тогава българското духовенство не е виждало противоречие между това да обича народа си, да се бори за свободата му и пак да си бъде православно духовенство. Що се отнася до версиите за прословутото предателство, нека припомня, че
Турската империя вече е изградила
тайни служби по немски образец
с шеф немеца Шнайдер ефенди. Левски и неговите съратници непрекъснато говорят за шпиони, използват в конспиративната си мрежа пароли, лозинки - т.нар. специални знаци, работят с псевдоними. В крайна сметка Левски е следен и заловен по случайност, но за това да е била специално организирана операция. Колкото до Димитър Общи и поп Кръстю, те си имат своите грехове, но в никакъв случай го няма това открито предателство, за което се самобичуваме толкова години. Фактите говорят, че става дума за мащабна операция на османската власт, което бе показано убедително от ловешкия историк Иван Лалев. Заловените след Арабаконашката акция дейци, въпреки побоищата и разпитите два месеца изобщо не обелват и дума за Левски! Но когато властите откриват архивите на комитетите в Тетевен и в Орхание, днешния Ботевград, вече разполагат с неопровержими факти. Комитетските дейци, до вчера мирни хора, еснафлии и търговци, не могат да издържат на такъв натиск. Затова не бива да ги съдим и обявяваме за предатели.
- Щеше ли Левски да бъде толкова голям национален герой, ако не беше заловен и обесен на 6/18 февруари1873 г.?
- Той се е превърнал в национален герой още приживе. Вазов неслучайно казва: “Селяните прости светец го зовяха!” Някои си го представят като диалогичен, едва ли не кротък човек, но той е бил много строг ръководител! Същевременно се е подчинявал на вишегласието и демокрацията, но е казвал , че трябва да има единоначалие, т.е. някой да носи си лична отговорност за решенията. Ако приложим днешните критерии, републиката, за която е мечтал Левски, прилича по-скоро на президентска република. Левски е лидер на средната класа и интелигенцията - факт, който няма нищо общо с наивните истории от времето на комунизма, че е водач на широките народни маси. Посветените в комитетските дела са били търговци, занаятчии, ханджии - хора от средната класа и нагоре. Има и богаташи - например хаджи Станю Врабевски, най-богатият човек от Тетевен чак до София. Левски е осъден, не защото е убил слугата на един ловешки чорбаджия, както някои твърдят от неразбиране или невежество. За такова убийство според отоманския наказателен кодекс наказанието е 15 години заточение. Не, Левски е осъден на смърт според няколко текста на същия кодекс, защото е създал въоръжена революционна организация, която да освободи България. И той наистина освобождава България! Подобен извод изобщо не е пресилен – Априлското въстание, довело до поредната руско-турска война и нашата свобода, е дело на комитетите, създадени от Апостола.
------------------
С проф. Пламен Павлов разговаря Мила Гешакова
Проф. Пламен Павлов е роден през 1958 г.
Завършил е история във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий".
Специалист по история на Византия и средновековните балкански държави.
Преподава във Вeликотърновския университет, през годините е чел лекции в Пловдивския, Шуменския и Варненския свободен университет.
Председател на Агенцията за българите в чужбина от август 1998 до март 2002 г.
Автор на над 250 научни студии, книги, учебници, енциклопедични издания
Председател на фондация "Васил Левски".