Аня Пенчева: На 20 години исках да съм лекар. Сега съм щастлива, че лекувам хората с изкуство

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6948845 Аня Пенчева: На 20 години исках да съм лекар. Сега съм щастлива, че лекувам хората с изкуство Аня Пенчева: На 20 години исках да съм лекар. Сега съм щастлива, че лекувам хората с изкуство www.24chasa.bg

Най-голямата заблуда за брака ни със Сашо Диков е свързана с клишетата за всеки от нас. А Ивайло и днес ми е мнооого отдаден, казва актрисата

Аня Пенчева и Ненчо Илчев в пиесата"Тя, той и още двама-трима"

- Аня, кое е най-новото творческо предизвикателство на сцената пред теб сега?

С Юлиан Вергов в постановката "Крадецът на праскови"

- След като в 3 поредни проекта играя актриса - “Аз плащам”, “Лунатици” и филма на Николай Волев “Извън пътя” - сега изигравам легендата за актрисите, че са обградени от много мъже и имат много бракове.

Със Стефан Данаилов в пиесата "Жените на Джейк"

Ние преработихме и прекръстихме пиесата “Вечеря с приятели” на “Тя, той и още двама-трима”. “Той” са ТЕ: Тончо Токмакчиев, Сашко Кадиев, Кирил Ефремов, Ненчо Илчев и Тихомир Благоев. Легендата забърка Кирил Кирилов, а Богдан Петканин я постави на сцената.

- Как се чувстваш сама сред толкова мъже в този спектакъл?

- Комфортно, на правилното място. Там ми е мястото. При това те са млади, красиви, талантливи. Чувствам се спокойна с Тончо, Сашко, Кирил, Ненчо, Тихомир, Богдан и Кирил и ето ви “Великолепната седморка”. На 16 юли играем във Фестивалния комплекс във Варна.

- Имах една много красива и секси състудентка. Преди години тя ми призна, че цял живот е искала да си говори с мъжете за кино, театър, музика, книги, както и за обикновени нормални житейски неща, но винаги веднага усещала как всички те я разсъбличали с поглед. И това я потискало. При тебе как беше?

- С мен никой не е искал да си говори за кино и театър. Не мога да кажа същото за разсъбличането с поглед. А и след впечатляващ филм или постановка обикновено мълча.

- Едно птиче ми прошепна, че напоследък опитваш и в едно друго изкуство. Вярно ли е това, или птичето ми е пробутало фалшива новина?

- Едно коте ми съсна, че

на подобни въпроси

не бива да отговарям

- Има ли нещо интересно от любовта и брака ти със Сашо Диков, което още никога не си казвала? Сега е моментът да го споделиш с читателите на “24 часа”.

- Най-голямата заблуда около брака ни със Сашо е свързана с клишетата за всеки един от нас. Разбира се, че каквото и да кажа, публиката няма как да знае какъв е той в личния си живот.

Както Сашо обича да казва, че аз съм обратното на всичко, което етикетите за мен внушават, и самият той извън работата е всичко, което Стажантът не е - тих, кротък, спокоен, грижовен, щадящ, деликатен, веселяк.

- През 1987 г. постъпваш в Народния театър. Как се чувстваше сред толкова артистични колоси? Кой те респектираше най-много?

- Усещането, което ми е останало от срещите със Славка Славова, Таня Масалитинова и Маргарита Дупаринова е желанието им да ми помогнат и да се чувствам добре. От тях ми остана заветът да приобщавам младите актьори - а приемствеността в театъра е най-важна. Всеки нов да усеща закрила и помощ. Клише е, но най-важното за един млад актьор е да се чувства поощряван.

- Ти някога ще напишеш ли мемоари?

- Пиша ги, но не мисля, че са мемоари. Нали не мислиш, че живот като моя може да мине без мемоари?

- Преди години бях главен редактор на списанието за любовта “Свети Валентин” и на корицата още на първия брой бяхте ти и Ивайло. Той си призна за съдбоносната ви среща в Народния театър и влюбването му в тебе: “Тогава само надникнах в очите й. Изведнъж видях, че бяха адски различни от очите на всички жени, които някога съм познавал...” А теб с какво те покори Ивайло?

- С постоянство и готовност да отдаде цялото си време на мен. В онези години телевизията и кариерата искаха Сашо при тях, а аз го исках при мен. И до днес Ивайло е отдаден и тоооолкова търпелив към мен, децата и цялото семейство, че...

- В киното дебютираш като швейцарката Розмари в “Тайфуни с нежни имена” по сценарий на Богомил Райнов. Как си партнираше с Коста Цонев, за когото е известно, че беше голям ценител на женската хубост?

- В киното дебютирам с “Адаптация”. (“Адаптация” е телевизионен сериал - бел. авт.) Колкото до Коста Цонев - “Тайфуни с нежни имена” е четвъртият ми филм. След това се срещнахме и в “Жребият” - той играеше Атанас Буров, който беше влюбен в мен. Аз играех актриса от един локал. Да, той е ценител на човешката красота.

Като изключим шамара,

който ми отвъртя

при първата целувка,

останалото беше безболезнено. Снимките бяха безболезнени.

- Изживяваш голяма драма при голите снимки в “Аспарух”. Защо? Как Людмил Стайков те убеди да го направиш?

- Останахме само с Людмил в шатрата и той ми каза: “Прави бяха моите асистент-режисьорки, които не искаха да се снимаш във филма”. Едната от тях беше Илка Вълчева. “И ми казваха, че е по-добре да взема една манекенка”. Като го чух, се разплаках и се съблякох. Това беше. Спомнете си, че “Хан Аспарух” излезе през 1981г., а това беше време на скрупули, теми табу и ограничения.

- Доволна ли си от филмовата си кариера?

- Да, защото съм късметлийка. Снимах в първата мащабна българска продукция “Хан Аспарух”, в първата холивудска у нас - Deathstalker, в първия 80-сериен телевизионен филм - “Хотел България”. Първите неща винаги се помнят.

- Коя е мечтаната ти роля на сцената?

- Всичко, което искам да играя, го играя. Не ми се налага да мечтая.

- А в киното какво ти се играе?

- Нещо между “Свекървище”, “Наистина любов”, “Нотинг Хил” и “Хубава жена”:). Не в този ред, но със същите партньори и сюжетни линии.

- Филмът на Николай Волев “Извън пътя” задоволи ли те творчески?

- Проектът ме срещна с партньори, с които се чувствах свободна и спокойна и с режисьор с респектираща творческа биография.

Срещата ми с Деян Донков отново ме накара да си спомня за другите две роли, които съм играла с него - отново бяхме влюбени - да си спомня за Зануси, който направи “Недостъпната” в Народния театър. Динката е партньор мечта. С него човек се чувства свободен и спокен.

Но, ако трябва да отговоря буквално, единствено успехите на децата ми могат да ме задоволят творчески и житейски.

- Как преживяваш мотоциклетните състезания на сина си Ангел?

- С хапчета и операции.

- Децата ти как реагират на интервютата и признанията ти в тях?

- Нали не си мислиш, че имам тайни от децата ми? Та те са първите, на които споделям всеки мои проект, план, признание или тайна (е, освен ако не е от онези, които не са за споделяне.)

Децата ми отлично знаят, че майка им не е нито счетоводителка, която се прибира в 17,30 часа от работа, нито държавен служител, който почива в събота и неделя, нито монахиня (за хубаво или лошо).

Професията е такава - пълна с изкушения, и след 40 години в бизнеса мога да кажа, че съм видяла всичко. Но по-ценното е, че съм го разказала на Ачи и Пипи, за да го знаят от мен.

Не съм от онези жени, които се възмущават от “онези жени, които правят това или онова”. Аз съм от жените, които живеят пълноценно и в любовта си, и в работата си, и в активните, и в пасивните си периоди, и в приятелствата, и в шоколадите си.

- Как се готвиш за ролите си в театъра? Имаш ли си някакви свои иширети, с които примерно преодоляваш сценичната треска?

- Този отговор също струва скъпо. Обещавам да се обърна първо към тебе, когато ми се прииска да предам опита си и да давам уроци. Но да не забравяме, че работата с режисьора за всеки актьор е ключова.

- Камерата обича ли те?

- Когато си на 20, 30, та

дори и на 40, и си хубава

жена, камерата те обича, независимо дали го осъзнаваш, или не. С промяната в лицето идва необходимостта да приемеш промени.

Късметлийка съм, че когато те настъпиха при мен, аз имах друго освен външния ми вид, което да ми дава самочувствие, сигурност, хармония и най-вече спокойствие.

- А ти притесняваш ли се от камерата?

- Никога не съм се притеснявала от камерата, защото винаги съм приемала себе си такава, каквато съм.

Имало ли е периоди, в които ми се е искало да изглеждам по-руса, по-слаба или по-ниска (ръстът ми през годините ми е създавал проблем) - да, имало е такива моменти.

Но аз съм снимала твърде дълго и твърде много, за да съм достатъчно мъдра да осъзная една проста истина - камерата улавя всичко, независимо дали ни се иска, или не. Така че по-добре не се притеснявай - така поне ще изглеждаш по-естествен.

- Кое в личен план е твоето “време разделно”?

- Раздялата ми с близки хора и илюзии.

- А кое е най-голямото признание, което си получила през живота си?

- Гордостта в очите на родителите ми и оценката на публиката. Когато бях на 20 години, исках да ставам лекар, но и сега понякога усещането е, сякаш лекувам - като помагаме на публиката да забрави за тревогите си поне за час-два.

- Наскоро един вестник написа в заглавие: “Аня Пенчева: Лягам под ножа!”. Ставаше дума за операция за отстраняване на възли от щитовидната жлеза. Можем ли да успокоим многобройните ти почитатели, че няма нищо страшно?

- Това не са мои думи. Тук говорим за журналистическо безхаберие, защото написаното е нонсенс. Ако поредното заглавие се ровеше в личния ми живот, фабрикувайки поредната лъжа, никога нямаше да го удостоя с внимание. Тук обаче говорим за здраве.

Съгласих се да говоря открито за моето здраве и възможностите, които един апарат предлага. Основното в този апарат, който е внесен в клиника “City Clinic Св. Георги” в Монтана, е, че е еколазер. Това е първата и единствена технология за лазерно лечение под ултразвуков контрол в реално време на доброкачествени и злокачествени заболявания с различна локализация.

Термотерапията с тази технология продължава 20-30 минути без обща анастезия, не предизвиква козметични дефекти, нито оставя белези.

С този апарат са излекувани хиляди пациенти с проблеми в щитовидна жлеза, черен дроб, простата и други, и той е единствен в Югоизточна Европа. Както виждате, добре съм си научила урока и няма как да кажа, че “лягам под ножа”....

 

 

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Лъчезар Богданов: Ако махнат плоския данък, да не се окаже, че ще накажат хората с 1800 лв. заплата

Нова криза? Има прилики с 2008 г., но сега растежът на икономиката е доста по-стабилен, казва икономистът - Десет години след въвеждането на плоския данък отново се чуват призиви той да бъде сменен с прогресивно облагане. Г-н Богданов, трябва ли плоският данък да бъде махнат? - Някои от критиките срещу този данък са доста идеологизирани.

Доц. д-р Румяна Коларова: Президентът загатна, че има търсене за нова партия сред левеещите се бизнесмени

Рано е да се говори за предсрочен вот - кабинетът на Борисов и мнозинството имат още управленски и политически ресурс Стратегията на Радев - да гарантира разширяване на периферията от симпатизанти на БСП към политическия център Всеки опит на държавния глава да се ангажира с партиен проект ще бъде деструктивен,

Александър Ненков: С парите от толсистемата пътищата ще бъдат по-добри до 10 години

Хартиена винетка може да се направи електронна и от вкъщи  Толтакса няма да се плаща за отсечки в лошо състояние Магистралите вече се задъхват, трябва да се разширят, затова са необходими много средства Трябва да се изгради система за контрол, за да се ползват коланите в автобусите, казва Александър Ненков,

Януш Войчеховски: 400 000 души умират преждевременно в ЕС всяка година заради мръсен въздух

Отчитаме намаляване на замърсяването в София от 2010 до 2016 г. Не бива да тълкувате доклада като критика към България ЕК трябва да ускори процедурите за нарушение В София няма станция за мониторинг на промишлени съоръжения  Замърсяването на въздуха не е проблем само на определен град или страна, това е проблем на ЕС, казва Войчеховски,

Александър Манолев: Интересите в транспорта са за милиарди и очевидно пречех на някого

Няма съмнение, че атаката срещу мен бе целенасочено организирана, казва зам.-министърът на икономиката, който отказа да стане министър на транспорта - Г-н Манолев, след като обявихте, че оттегляте кандидатурата си за министър на транспорта, казахте, че ви трябват няколко дни, за да си отговорите на някои въпроси. Направихте ли го?

Писателят Александър Секулов: Сигурен съм, че Одисей ще обходи Европа

Пиесата му “Няма ток за електрическия стол” се репетира  в Чикаго Кой е Александър Секулов? В спокойното откъм изненади пространство на БГ драматургията настъпи оживление. Трупата на “Трап доoр тиътър” от Чикаго ще постави на тяхна сцена пиесата “Няма ток за електрическия стол” от Александър Секулов.

Последно от логоЗДРАВЕ

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Фабрицио Паризи: Докато стреляха по папата, бях със Сергей Антонов в посолството ни в Рим

Кола на карабинерите ме следваше, като ходех на училище, казва днешният музикант, чиито песни се слушат по цял свят - Имате интересен произход, разкажете за него. - Баща ми Пиеро Паризи е италианец, беше музикален продуцент, който за съжаление, вече не е между живите. Роден в Рим, но корените му идват от Южна Италия, имам роднини в Сицилия,

Красимир Вълчев: Правим дигитален облак с уроци, клипове - образователно съдържание

Като родители да възпитаваме децата си в уважение към учителите, имаме обща мисия, казва министърът на образованието и науката - Г-н Вълчев, коя е най-съществената промяна, която предстои през учебната 2018/2019 г.? - Може би най-съществената промяна са нови учебни програми в 3-и, 7-и и 9-и клас като част от политиката към поетапно преминаване

Математикът проф. Михаил Константинов: ТОТОТО не е само математика - за да спечелите, ви е нужен и късмет

- В момента джакпотът в играта “Тото 2 – 6 от 49” на СПОРТ ТОТО се очаква да достигне 7 100 000 лева. Това е най-голямата сума, която може да бъде спечелена от лотарийни игри в България. Каква реално е математическата вероятност някой щастливец да познае печелившата комбинация и да грабне седемте милиона?

Д-р Галинка Павлова: Отново не се предвиждат лични партиди на пациентите, моделът пак е солидарен, а той демотивира коректните платци

Промяна във финансирането не стига, трябва незабавна реформа в организацията на системата - Д-р Павлова, кой от вариантите за нов здравноосигурителен модел би имал по-голям принос за подобряване на сегашната здравна система? - Моделите за промяна в здравното осигуряване са на ниво идеен проект, без отговор на много въпроси.

Муравей Радев: Увеличение на бюджетните заплати дърпа и тези в стопанския сектор

Но голямата разлика между най-високите и най-ниските доходи може да се намали устойчиво преди всичко с по-добро образование и по-висока квалификация на работната ръка У нас и до днес се страхуваме да направим реформи в публичния сектор и в правосъдната система Икономиката ни има потенциал да поддържа устойчив ръст от 3,4% годишно Изискванията,

Проф. Иван Чалъков: Нов модел гурбет - живееш тук, работиш в Гърция или Румъния

Села никнат край граници, магистрали и квартали с богаташки вили Към 1950 г. градското население е около 30%, а три десетилетия по-късно 30% е селското население! Селски кметове асфалтират пътища, обновяват читалища, детски градини, училища с европари и така привличат млади семейства Не е вярно, че земеделието ни е унищожено!

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber